При споделено родителство няма при раздяла
единият да е безгласна буква, а другият - в стрес, каза още пред "24 часа" един от инициаторите
на идеята за споделено родителство в България
Още акценти от интервюто:
Семейният кодекс трябва да се промени - поставя родителите в състезание и конфликт
Родителското отчуждение е насилие върху детето, но по закон не се води домашно насилие
Много често единият родител отчуждава детето с очерняне на другия
- Адвокат Бекирска, в края на декември м.г. от три парламентарни групи бяха внесени в деловодството на Народното събрание три проектозакона с една и съща цел - да въведат "споделеното родителство" в Семейния кодекс. Какво следва?
- Това е върхово постижение на законотворната сцена за България. Оттук нататък предстои основната работа, за да се реализират промените. Обсъждаме цялостна реформа на Семейния кодекс. Целим изменение в посока гарантиране на равнопоставеното участие на двамата родители в живота на всяко дете, независимо дали са заедно, или са разделени. От позицията на адвокат, който работи директно с родителите и децата на ежедневна база и работата ми преминава в казуси, свързани с родителските права, неминуемо се сблъсквам както с разпоредбите на настоящия закон, така и с тълкуванията от съда и прилагането им на практика от родителите. Категорична съм, че реформата е и неотложна, и закъсняла.
Моето мнение е, че и бащите, и майките до пълнолетието на децата си следва да имат равни законови шансове да участват в живота им адекватно, ефективно, пълноценно, пълноправно, равностойно и евентуално равновременно, независимо от нивото на зрялост в партньорските им взаимоотношения и независимо дали живеят заедно, или не. Тоест, след като веднъж са решили да станат родители и имат общо дете, понастоящем законът приема, че двамата по презумпция са равнопоставени в родителските си роли, отговорности и задължения. Въпросът е как тези грижи, задължения и отговорности се разпределят, в случай че двойката се раздели. За тези родители е нужна яснота в закона и нови, адекватни за настоящата действителност, разпоредби.
- Какво се съдържа в идеята за "споделено родителство"?
- Споделеното родителство е съвместно упражняване на родителските права, така както законодателят е заложил, докато родителите са в брак или живеят заедно, те упражняват съвместно и правата, и задълженията по отношение на децата си.
Същата формула за споделяне на грижите, отговорностите и разходите за децата следва да се запази и в случай че се раздели родителската двойка. Споделеното родителство има два компонента. Юридическият е, когато двамата родители взимат единодушно решения за детето си - къде да учи, къде да живее, какви допълнителни дейности да има, школи, езици, спорт, лагери, неспешни медицински грижи и др. Физическият компонент е да отглеждат детето в условията на равнозначност и равнопоставеност, т.е. графикът на лични контакти е съобразен с индивидуалния казус - може да е равновременен (50/50) или да е (40/60), като възможностите са всякакви - 7 на 7 дни, 5 на 5, 10 на 5 и всички други комбинации.
- Какви реформи са необходими в Семейния кодекс?
- Необходимо е да се преодолее изискването на членът от Семейния кодекс, който изисква служебно постановяване при кого да живеят децата и кой да упражнява родителските права. По този начин се поставят родителите в конфликт поради изискването на закона състезателно да установят кой от двамата е по-пригоден да отглежда детето и да полага преките и непосредствени грижи за него през по-голямата част от времето. Избраният от съда родител получава правото да упражнява родителските права.
Това включва правото да взима всички решения, които касаят детето, без да е необходимо да иска съгласието на другия родител, като има задължение единствено да го уведоми - например, след като избере самостоятелно местоживеенето на детето (Варна, София, Бургас), да му каже къде детето ще живее занапред, да извести къде учи, с какви допълнителни дейности е ангажирано детето, кой му е личният лекар, какви неспешни медицински интервенции се предприемат и т.н.
Интересното е, че въпреки че на другия родител, съгласно закона, не са отнети никакви права и може да ги упражнява в определения от съда график, то реално вторият родител (т.нар. неотглеждащ родител) не разполага пълноценно с възможността да ги упражни адекватно в идентичен обем. В по-голямата част от случаите родителят, който не живее с детето, е в невъзможност да бъде пълноценен, адекватен и ефективен родител. Тоест, въпреки че юридически няма ограничаване на родителските права при тази хипотеза и де юре родителят, който не упражнява родителските права, има законови права, де факто няма способ за реализирането на тези права. Без да е ограничен в упражняването на правата върху детето, този "неотглеждащ родител" не може самостоятелно за разлика от родителя, комуто съдът е възложил упражняването на правата, да избере местоживеенето на детето, нито да му промени адреса, не може да избере учебното заведение и т.н. Тоест неотглеждащият родител е превърнат в безгласна буква в живота на детето.
- Какво се случва, след като родителите са разделени, а съдът е избрал "пригодния родител" и му е присъдил родителски права?
- В масовия случай при раздяла единият родител се отделя от другия, като по-смелият взима детето при себе си. Настоящият Семеен кодекс регулира разделянето на партньорите - съдът чрез незабавно действащо определение за привременни мерки автоматично и без задълбочена преценка на индивидуалния казус въвежда правилото при единия родител да бъде концентрирано упражняването на родителските права и детето да живее при него, а на другия да бъде определен режим за лични контакти със същото дете.
Популярен е дискриминиращият, архаичен модел, в който майката преимуществено се приема за по-пригодния родител, само защото е майка. Той е съпътстван от стереотипа при равен родителски капацитет на двамата родители да се избира отново майката.
Времето за лични контакти на родителите с детето е друг спорен момент в съдебната практика, който създава напрежение между родителите. Законът не поставя ограничения за обема на личните контакти, нито пък определя минимален брой дни, когато това да се случва. Често постановяван от съдилищата режим за лични контакти с родител-дете, който единият родител (най-често бащата) получава при съдебен спор, включва два уикенда от месеца (2 х 36 часа), както и 30 дни през лятото и редуване през година по два дни на официалните празници Коледа, Нова година и Великден. Популярната и бланкетно прилагана съдебна практика е смущаващо архаична и е в полза на родителя, който упражнява родителските права и преимуществено отглежда детето. Другият родител се превръща в родител гост, тъй като участва в живота на детето си само през уикендите, т.е. за забавленията и почивките. Този родител не е въвлечен в учебния и социален живот на детето и е поставен в условия на уведомителен режим от самия Семеен кодекс. Наред с това неговото участие в живота на детето зависи изцяло от благоволението на първия родител.
Неминуемо авторитетът на неотглеждащия родител, който най-често може да изпълнява правата и задълженията си само през оскъдните 4 дни в месеца, е изцяло дискредитиран. Предвид ширещата се дискриминация по отношение на стереотипа за родителските роли в полза на майките, то неминуемо бащите са по-неблагоприятно третираните и ощетени. Те са ограничени до определените дни за лични контакти, и то само когато се изпълнява режимът. Съответно и децата са ощетени и имат нарушени права. Няма свободно общуване родител-дете, тъй като най-често родителите не го стимулират и не насърчават децата си да поддържат дори и базисен контакт с другия родител. Предшественикът на родителското отчуждение е т.нар. конфликт на лоялност у детето.
- Как приемането на "споделено родителство" като закон ще помогне в борбата срещу отчуждаването на едно дете?
- Единствено чрез въвеждането на модела на съвместното упражняване на родителски права и равнопоставеност между родителите ще успеем да преодолеем родителските конфликти, предизвикани от необходимостта родителите да се състезават пред съда, който има задължение да избере по-пригодния родител. Както и ще се избегне натрапчивият дискриминативен и стереотипизиран подход, при който единият родител е по-неблагоприятно третиран от закона, тълкуването и правоприлагането, а правото му на семеен живот сериозно засегнато.
Родителското отчуждение е изключително сериозно и тежко психо-емоционално насилие върху детето и върху отчуждения родител, но не е самостоятелна форма на домашно насилие, разписана в българския закон. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице - психолог. Родителското отчуждение има две форми с един и същ резултат - детето не общува с единия от двамата си родители. Отчуждители и отчуждени могат да са и майките, и бащите. При едната форма резултатът е настъпил чрез манипулативни действия и очернящи техники, използвани от първия и насочени срещу авторитета на другия родител. Втората форма е отчуждение, което е настъпило поради поведението на родителя, с когото детето отказва да общува - например при извършено върху детето насилие, поради неглижиране и други причини. Печалната истина е, че отчуждението в първата му форма е доста често срещан сценарий, по който принудително се развиват отношенията родител-дете. Тези пагубни взаимодействия се наблюдават най-вече при разделящи се или вече разделили се партньори, които прехвърлят разочарованията, фрустрациите, обидите и гнева си от интимната двойка към родителската двойка. И оттам върху самото дете.
- Как ще се процедира при случаите, в които детето няма желание да вижда другия си родител?
- Това означава, че детето е отчуждено и е налице сериозен психо-емоционален проблем, който следва да бъде обследван, отработен и решен. Законодателят и понастоящем е предвидил набор от безплатни за гражданите социални услуги, към които бива насочен както всеки един от родителите, така и самото дете. Работят специалисти - психолози, социални работници, терапевти. Нормата е детето да поддържа пълноценни отношения и с двамата си родители, а в случай на раздяла те да функционират адекватно като разделена родителска двойка. Целта е да се постигне чрез терапевтична работа. По презумпция се приема, че, след като самите родители доброволно са се избрали и пожелали да имат общи деца, и двамата са приели, че другият е подходящ за родител.
В тази връзка е важно да се подчертае, че едно дете не разполага с правото да взима самостоятелни решения, а камо ли да отказва да изпълнява съдебни решения, разпореждания. Поради това отговорността за неизпълнението е на родителя, като възпрепятстващият контакта родител-дете е наказателно отговорен, съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс.
- Как ще се защитава сигурността на детето, ако има установен случай на домашно насилие и закон, който приема споделеното родителство?
- Следва да говорим за оборима презумпция за съвместно упражняване на родителските права, а не за правна възможност, нито за задължение. Разбира се, че родителите, които имат регистрирани актове на насилие, както и дезинтересираните, както и отчуждаващите детето родители, не следва да получават правото да полагат родителски грижи върху децата си, докато не увеличат родителския си капацитет и трайно променят поведението си към детето.
- Има ли условия за живот, които и двамата родители трябва да покрият, ако бъде прието съвместното отглеждане на дете?
- В България има общи критерии за оценка на възможностите за родителите да покрият базовите нужди на децата си. Служителите от Отдел "Закрила на детето" имат задължение да посетят мястото, в което ще живее детето, и правят оценка на битовите условия в дома, като съблюдават основните нужди на детето да бъдат подсигурени и защитени.
В случай че единият родител има по-висок стандарт на живот и може да осигури луксозен живот, отделна стая за детето и скъпи вещи, той няма да получи приоритетно по-висока оценка за родителския си капацитет. Има случаи, при които децата живеят в една стая с родителя си, и това не е проблем. В Германия например има изискване да има 15 кв. м. площ за детето. В случай че това не е осигурено, родителите имат проблем със социалните служби.
- В режим на споделено родителство нужно ли е единият родител да заплаща на другия издръжка, докато детето е при него?
- По правило всеки родител е длъжен да издържа детето си до пълнолетие или докато учи. При споделено родителство промяна на това правило не се планира. Всеки родител поема в натура грижите за детето във времето, когато то е при него. За разходи, различни от ежедневните, сумите се делят поравно между родителите. Тоест при закупуването на ски екипировка например, таблет, телефон - двамата родители заплащат по половината от стойността.
За да се избегне непрекъснатото говорене за разходи и унизителното уравняване, аз винаги препоръчвам на моите клиенти да се открие една банкова сметка за издръжка на детето на името на един от двамата родители. В тази сметка и двамата родители по силата на съдебното решение получават задължението да внасят определена сума всеки месец - например по 500 лева. Тоест детето би разполагало с 1000 лева. От тази сметка се заплаща всичко, което е необходимо за детето - онлайн или чрез банковите карти, които и двамата родители притежават, към сметката. На края на месеца титулярът на сметката може да предоставя справка за наличността и изразходените средства. Този вариант е далеч по-подходящ и за родителите, и за децата, тъй като при сега действащия модел имаме един родител, който заплаща на другия издръжка за детето. Тя покрива само базовите нужди на детето и обикновено е крайно недостатъчна.
- Как ще се решава спор между двамата родители, касаещ отглеждането на детето?
- Целта на планираната реформа е по делата, които касаят деца, да се въведе бързо производство, а не както досега да се разглеждат по общия исков процес. Производствата да не отнемат години, защото това единствено усложнява отношенията, а детството на децата необратимо отминава в съдебни производства. Има съдебни системи, при които в случай че родителите не успеят да постигнат консенсус по определен въпрос, въпросът се отправя към съда. Такава е и нашата - българският Семеен кодекс понастоящем предвижда подобна разпоредба, но производството по нея се провежда по общия ред и отнема години.
- Как споделеното родителството ще бъде в плюс не само за детето, но и за родителите?
- Ползите от споделеното родителство са много и то може да повлияе положително, както на децата, така и на родителите. Майките и бащите са равни по права и задължения в родителството си. По този начин се създават пълноценни, ефективни и адекватни родители, тъй като изисква от тях да допринасят максимално за добруването на детето. Чрез тази реформа се преодолява възможността родителите да авторитаризират родителските права и да се концентрира при единия от тях, а другият да бъде в ролята на страничен участник. Предотвратява се възможността да бъде идеализиран от детето образът на отсъстващия родител, който най-често е липсващият баща. Така с присъствието и на двамата родители и без конфликти между тях се създава емоционално здрави и психически стабилни деца, отгледани с приноса на майката и баща, и техните разширени семейства, което води до по-добро качество на живот за всички.
Споделеното родителство носи ползи и на родителя, чийто права са присъдени по закон, тъй като той осигурява емоционално облекчение и намалява стреса за отглеждащия родител. Той дава възможност майките да споделят ежедневните грижи и задължения с другия родител, който е равен по отговорност, за да имат свободен времеви капитал и възможност да се погрижат за себе си, да просперират в кариерата си, да надграждат образованието и изявите си, да имат наситен социален живот и възможност за пълноценни отношения с новите хора в живота им;
При всеки случай на раздяла между родителите детето обикновено има два дома - то винаги се мести между двата дома - различен е само ритъмът, с който го прави. Тоест голословно е твърдението, че децата които имат възможност да се радват на грижите и любовта на двамата си родители, се превръщат в деца номади, тъй като на децата винаги им се налага да се местят - дали ще е през уикенд, дали ще е на всеки 5 дни или по равно, те обикновено живеят на две места - при майката и при бащата.
- В кои държави "споделеното родителство" е прието и как функционира то?
- В световен план са многобройни държавите, в които споделеното родителство е норма на отглеждане на децата в случай на раздяла на родителите. Пионери са скандинавските държави. Жените в Швеция отдавна са постигнали равноправието в родителските роли и са защитили правото си на личен живот извън отглеждането на деца, макар и разделени с партньорите си. Докато в България все още се придържаме към патриархалния модел, в който се приема, че майката е единственият, който може да полага пълноценни грижи за децата. Има сериозно недоверие към бащите. В съседна Гърция например през 2022 година беше приет нов закон, който цели да укрепи концепцията за споделено родителство. Този закон има за цел да улесни и насърчи съвместното отглеждане на деца след развод или раздяла, като предвижда конкретни разпоредби за споделеното родителство.
- Кои са основните акцените за споделеното родителство в гръцкото законодателство?
- Законът въвежда презумпция, че споделеното родителство е в най-добрия интерес на детето, освен ако не съществуват основателни причини за обратното. Има рамка за определяне на условията на споделеното родителство, включително определя минимума време, което детето прекарва с всеки от родителите. Като минимум е заложено в закона 1/3 от времето детето да се отглежда от другия родител, т.е. 4 месеца в годината Законът насърчава родителите да комуникират и да вземат решения съвместно относно важни аспекти от живота на детето. Заложен е и механизъм за решаване на конфликти между родителите, който включва и медиация.
CV
- Адвокат по международно и семейно право от 2009 г.
- Президент на Комисията по семейно право към Федерацията на Европейската адвокатура (Federation des Barreaux d'Europe), Страсбург
- Единственият български адвокат в Международната академия на адвокатите по семейно право
- Докторант в Института за държавата и правото при Българската академия на науките с дисертация върху международното отвличане на деца
