На регистрация ще подлежат хората, извършващи лобистка дейност, и само средствата, изразходвани за нея, а не цялото им финансиране, казва заместник-министърът на правосъдието
И още акценти в интервюто:
В Концепцията за регулиране на лобистките дейности е посочено, че застъпничеството не е лобизъм
Има съмнения и опасения как ще работи законът, което е нормално. Новото често буди притеснения
Нужни са точни граници между лобизъм като легална дейност и незаконните корупционни практики
- Заместник-министър Мечкунова, още преди година от Министерството на правосъдието обявихте, че започвате работа по създаването на закон за лобизма. Докъде стигна написването му?
- Изработването на законопроекта за лобизма е трудна, но не и невъзможна задача. Още в самото начало дебатът е сериозен в работната група, има редица съмнения и опасения как ще работи законът, което е нормално.
Практиката показва, че новото често буди притеснения. Така беше например и при изготвянето на изцяло новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали и оповестяващи сигнали за нарушение.
Въвеждането на изискванията на Европейския съюз предполага съобразяване с националните особености. Знам колко е дълъг пътят и колко усилия и последователност са нужни, за да бъде приет такъв закон. Тук е важно да подчертая ролята на медиите, чрез които обществото и гражданите могат да разберат същинското значение на законопроекта по ясен и достъпен начин, за да не се слагат “етикети” и да се заклеймява още преди да е създаден.
- Появиха се мнения, че нормативният акт, който подготвяте, не бива да се казва директно закон за лобизма, защото буди негативни асоциации. Това ли ще е името, или обмисляте друго?
- Екипът на Министерството на правосъдието направи анализ и предложи няколко варианта на наименование. Такива, каквито са възприети в различните държави. Ще ви дам примери. В Белгия и Португалия се казва Закон за прозрачност на лобистките дейности. В Хърватия е почти същото - Закон за прозрачност на лобистката дейност.
В Кипър е наречен Закон за регистрация и контрол на лобирането. В Чехия е точно Закон за лобизма.
В Естония, Финландия и Латвия e Закон за лобирането. В Германия е Закон за регистъра на лобистите. В Унгария и Румъния е Закон за лобистките дейности, в Ирландия е Закон за регулиране на лобирането. Закон за прозрачността е в Италия, а Закон за лобистката дейност е в Литва, Люксембург, Полша, Словакия и Словения.
В Испания са го кристили Закон за прозрачността, достъпа до обществена информация и доброто управление, а Закон за разкриване на лобистката дейност е в Швеция.
Предстои тези наименования да бъдат разгледани и обсъдени от работната група. Като бивш експерт по законодателството аз съм привърженик на ясните и точни наименования и Закон за лобизма ми допада най-много. Макар че има редица опасения на представители на работната група, че думата “лобизъм” носи негативна окраска, и това обстоятелство буди голям дебат, който, разбира се, предстои.
- Проведоха ли се вече заседания на работната група, която трябва да подготви проекта?
- Да. В Министерството на правосъдието беше сформирана работна група, която започна работа по изработването на закон за лобизма.Това е в изпълнение на поетия ангажимент в процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за осигуряване на съответствие на националното законодателство с препоръка на съвета относно принципите за прозрачност и почтеност в лобирането. А също така да не забравяме, че е и в изпълнение на мярката “Влизане в сила на законодателни мерки за регулиране на лобистки дейности”, която е част от националния план за възстановяване и устойчивост. След проведени обсъждания работната група предложи Министерството на правосъдието да изготви структура на бъдещия законопроект и неговото наименование.
Предстои изработването на конкретни текстове, като разчитаме на активната подкрепа и съдействие на всички членове на работната група и разбира се, обсъждане на предложенията. Заседанията продължават този месец.
- Какво предвижда законопроектът?
- Все още работим по неговата структура и тя ще бъде обсъдена от работната група. Принципните положения са съобразени с Концепцията за регулиране на лобистките дейности в България, разгледана от Министерския съвет и утвърдена от министъра на правосъдието.
Според концепцията в бъдещия закон ще се уреждат органите и лицата, които са адресати на лобистка дейност; създаването на законодателен отпечатък (който ще проследява основни външни интервенции от началото до края на законодателния процес или приемането и издаването на актове); регистър за прозрачност; календар на срещите на лицата, заемащи публични длъжности, които са адресати на лобиране; приемане на етични правила за поведение. А също така независим ресурсно обезпечен орган, който да поддържа регистъра, да упражнява контрол за изпълнение на законовите разпоредби и да налага санкции при нарушения; финансирането на дейностите и носенето на административнонаказателна отговорност.
- Макар и да няма още готови текстове, вече се чуха негативни коментари. Те дойдоха главно от неправителствения сектор, като дори има мнения, че с проекта се заплашват гражданските свободи.
- На първо място още веднъж ще поясня, че работата по законопроекта се основава на Концепцията за регулиране на лобистките дейности, изработена от междуведомствена работна група към Министерството на правосъдието от февруари 2023 до януари 2024 г. В нея участваха представители на администрацията на Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на външните работи, Комисията за противодействие на корупцията и за незаконно придобитото имущество, ВАС, прокуратурата, Висшия адвокатски съвет, Националното сдружение на общините, академичната общност, Българската стопанска камара, Българския институт за правни инициативи, Асоциация “Прозрачност без граници”, Асоциацията на индустриалния капитал в България, КРИБ, Центъра за изследване на демокрацията, Института за пазарна икономика.
Уверявам ви, че концепцията за регулиране на лобистките дейности е само една. Тя е разработена от споменатата работна група, преминала е през обществени консултации и в нея са отразени препоръките на Европейската комисия и ОИСР. Концепцията е разгледана на оперативно съвещание на правителството и през юли 2024 г. беше утвърдена от министъра на правосъдието.
В състава на работната група, създадена за подготовка на законопроекта, преобладават участниците, които са работили и по изготвянето на концепцията, което ни дава увереност, че ще има приемственост.
- Кои са основните моменти в Концепцията за регулиране на лобистките дейности?
- В нея се прави ясно разграничение между лобизъм и застъпничество. Налице е подробна дефиниция за лобизъм, като от обхвата му са предвидени редица изключения. Сред тях попадат процесуалното представителство по административни и съдебни производства.
В нея изрично се сочи, че не е лобистка дейността, осъществявана от адвокати, адвокатски сдружения и адвокатски дружества при и по повод упражняване на адвокатската професия, при условие че тази дейност не представлява лобистка.
Концепцията не урежда дефиниция на понятието “застъпничество”, защото то не представлява лобистка дейност и попада извън обхвата ѝ. Въпреки това в нея изрично е посочено, че действия без възлагане от страна на трети лица - т. нар. застъпничество, не представляват лобизъм.
- Защо, след като разграничавате застъпничество от лобизъм, има притеснения, дори мнения, че в концепцията прозира законопроектът за чуждестранните агенти?
- С оглед на това, което ви казах е недопустимо да се правят изводи или внушения, че целта на бъдещия законопроект е да се ограничава правото на свободно изразяване на гражданите, включително и на техните неправителствени организации.
Не отговарят на истината и твърденията, че със законопроекта се цели поставяне под контрол и етикетиране на неправителствените организации. В концепцията се предвижда единствено, че на регистриране подлежат лицата, извършващи лобистка дейност, дейността им като лобисти и изразходваните средства за осъществяване на лобистка дейност, а не цялото им финансиране, нямащо отношение към тази дейност.
Не се цели и дискредитиране на неправителствените организации посредством “заклеймяването” им като “лобисти”. Една от целите на концепцията е да очертае ясно границата между лобирането като допустима и легална дейност и недопустимите корупционни практики.
Затова въвеждането на ясна дефиниция що е това лобизъм е изключително важен въпрос. В концепцията сме предложили дефиниция за лобизъм въз основа на европейския опит и достиженията на някои държави с традиции в лобирането. Тази дефиниция, разбира се, ще бъде подложена на широка обществена дискусия, в която е възможно да претърпи промени.
- Как е уреден въпросът за лобизма в другите европейски държави?
- При изработването на концепцията сме изследвали правната уредба на европейските държави и тя стъпва на последните промени в повечето страни от ЕС. Водещият мотив в концепцията, извлечен от законодателството на Франция, Германия, Финландия, Ирландия, както и от международните стандарти, включително препоръките на СЕ и докладите на GRECO, е разширяването на изискванията за почтеност и прозрачност на публичните служители, разширеното определение на лобистките дейности, публично достъпният регистър на лобирането, балансираните, пропорционалните регулаторни правомощия, задълженията на лобистите да се регистрират и да предоставят редовно информация за своите лобистки дейности и гаранциите за гражданите за достъп до лицата, вземащи решения в защита на техните права.
Концепцията има пълни или частични аналози в лобистките закони на няколко европейски държави по отношение на дефинирането на лобистките дейности и изключенията за дейности като дипломатическите (Австрия, Германия, Латвия), професионални дейности на журналисти (Германия, Литва), дейности на политически партии (Австрия, Франция, Германия, Латвия, Литва), дейности на религиозни организации (Австрия, Франция, Германия, Литва) и др.
- Защо толкова години у нас не можа да се напише закон за лобизма, идеята е от доста време, но няма готов проект?
- Опитали сме се да направим анализ на четирите проекта досега и на опитите да има такъв закон, макар и всички да са били неуспешни преди това. Надявам се, че ние ще успеем да финализираме този закон и да го изработим по най-добрия начин. Тъй като правната уредба засяга интересите на широки обществени кръгове - граждани, организации и администрация, срещу предложенията има много критика и принципна съпротива.
Полагаме системни и последователни усилия, насочени към изпълнение на международните ни ангажименти и да създадем такава правна уредба, която да отговаря и на националните интереси.
- Оптимист ли сте, че все пак ще има законопроект, подготвен от Министерството на правосъдието?
- Да, оптимист съм. Как иначе може да постигаме целите си, ако не сме оптимисти и не вярваме в тях. Както неведнъж съм казвала, въпросът е не дали, а кога ще имаме закон за лобизма.
CV
Завършила е право в ЮЗУ “Неофит Рилски” през 2013 г.
От 2014 до 2016 г. е експерт-юрист в Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия
От 2016 до 2023 г. последователно заема длъжностите старши, главен и държавен експерт в дирекция “Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието
От ноември 2023 до април 2024 г. е началник-отдел “Правни дейности” в Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”
От 25 април до 28 август 2024 г. е началник на политическия кабинет
От 5 септември 2024 г. е назначена за зам.-министър на правосъдието
