Хазартът е част от човешката история от най-древни времена. Преди хиляди години се хвърлят жребии, залага се на състезания с колесници, та чак до настоящи дни със съвременните казина, лотарии и онлайн платформи. Той е дълбоко вкоренен в културите по целия свят, отразявайки естественото влечение на човечеството към риска, вълнението и желание за забавление. Независимо дали под формата на приятелски залози, стратегически игри или като индустрия, хазартът се е развил заедно с обществото. И затова, в настоящето въпросът не е дали хазартът съществува, защото него винаги го е имало и ще го има. Най-важният въпрос в момента е да се гарантира, че хазартът се регулира отговорно, осигурявайки безопасна и справедлива среда за потребителите, като същевременно се работи срещу увеличаващия се брой на незаконните операции. Правилното регулиране защитава потребителите, подкрепя икономиките и гарантира, че хазартът остава забавление, а не риск за обществото.
Нелегалният хазарт в България представлява сериозна заплаха не само за икономиката на страната, но и за обществото като цяло. Въпреки че легалният хазарт е силно регулиран в страната, незаконният хазарт попада извън обсега на регулациите и това носи вредни последици.
През 2024 г. например НАП е спряла над 2500 сайта, чрез които се организират хазартни игри от дружества без действащ лиценз по Закона за хазарта. Въпреки всички тези мерки делът на нелегалния хазарт остава висок, като според някои експерти той е 40%. Тази цифра бе обявена от проф. Любомир Халачев в студиото на "Денят ON AIR" преди дни. В този контекст е важно да се разберат последиците от нелегалния хазарт и необходимостта от ефективни мерки за неговото ограничаване.
Само чрез ясни регулации може да се гарантира защита на потребителите от рискове като зависимост и финансови злоупотреби, като същевременно се осигури събиране на данъци, които подкрепят развитието на обществото и осигуряват прозрачност на хазартната индустрия.
Що се отнася до нелегалния хазарт, В България има 25 лицензирани организатори на хазартни игри и 46 издадени лиценза за онлайн хазарт. На този фон сайтовете, които се занимават с нелегален онлайн хазарт, са двойно повече, твърди Румен Петков от „БСП-Обединена левица“. Според него нелегалният хазарт се неглижира, въпреки че е бич за обществото, защото там няма никакъв контрол.
В същото време легално регистрирани оператори са задължени да водят стриктна документация. В случай на проблем, като например загуба на средства и тежко финансово положение, те са длъжни да предприемат мерки за защита на потребителите.
„Предстои битка с нелегалният хазарт и тя няма да се води само в Европа, а по целия свят”, прогнозира Петков.
Според Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ) нелегалният хазарт представлява сериозна заплаха за обществото и икономиката на страната, както и за потребителите. „Нелегалните сайтове не предлагат никаква защита за потребителите и не спазват никакви политики за отговорна игра. Потребителите могат да загубят средства, както и да станат жертва на кибер заплахи и измами с предоставянето на личните данни на нелегални оператори“, обясни Ангел Ирибозов, председател на Управителния съвет на АИИБ.
Без контрола и регулациите, които предлага лицензираният сектор, той става заплаха за обществото. „Ние сме твърдо ангажирани с усилията за създаване на безопасна и отговорна среда за всички потребители, като подкрепяме всякакви инициативи за борба с нелегалния хазарт и защита на потребителите. Бих искал да посоча, че членове на АИИБ са потърпевши от нелегалния хазарт, тъй като се създават домейни, които са с име на легален оператор, но с различно разширение и всъщност са незаконни. Те предлагат нелегална услуга, което е в ущърб на държавата, бизнеса и потребителя“, коментира още Ирибозов.
Проблемът в световен мащаб с нелегалния хазарт е вероятно много по-дълбок, отколкото сочат повечето оценки. В първия по рода си доклад Съветът за залагания и игри на Обединеното кралство (BGC) изчисли, че черният пазар за онлайн хазарт има оборот от 2,7 милиарда британски лири всяка година. И това е консервативна оценка. В други пазари, като Дания например, сивият сектор се оценява на 10%, а в Швеция между 14 и 18%, но някои оценки показват и 23 на сто.
Това, което посочват експертите като основен проблем, е склонността на правителствата да надценяват процента на легалния хазарт, за да се създаде впечатление за регулиран и безпроблемен пазар. Интересен пример е Холандия, където регулаторът Kansspelautoriteit (KSA) изчислява, че в страната има 95% легални залагания, благодарение на строгите правила относно рекламата. Но данни за разходите на играчите и времето, прекарано в незаконни сайтове, обаче показват, че нелегалният пазар всъщност има дял от поне 13% от пазара.
По същия начин в актуална информация за регулирания пазар на Германия, хазартният регулатор Gemeinsame Glucksspielbehorde der Lander (GGL) определя стойността на незаконния пазар на 600 милиона евро, или само 4% от целия сектор. Но Deutscher Online Casinoverband (DOCV) твърди, че делът на незаконния хазарт е близо 20% от онлайн пазара.
Deutsche Online Casino Verband (DOCV) е асоциация, която обединява онлайн и наземни оператори в Германия. Основната цел на организацията е да защитава интересите на легалните оператори, да промотира отговорния хазарт и да съдейства за създаването на ясна нормативна база за индустрията в Германия.
Организацията е активна и в политическата и обществена сфера, като се ангажира с дискусии за регулирането на онлайн хазарта, както и с въпроси, свързани с етика и законодателство.
Има разнородни мнения относно това дали настоящите регулации в Европа се борят ефективно с нелицензираните сайтове. Още повече, че при геоблокиране и налагане на финансови санкции, нелегитимните оператори заобикалят тези мерки със създаване на огледални уебсайтове и правят операциите си твърде трудни за проследяване от властите.
Блокирането на IP адрес се оказва неефективно. Например в Нидерландия процесът по блокиране на сайт може да продължи година, тъй като отделните случаи се разглеждат от съда. В същото време правомощията за премахване на онлайн терористични или детски порнографски материали са далеч по-големи и там действия могат да се предприемат в рамките на един час.
Google също се опитва да помогне, като не приема заявления за сертифициране от хазартни оператори и филиали без местен лиценз. Това дава благоприятни резултати, но и тук нелегалните оператори могат да заобиколят мярката.
Като една от ефективните мерки се сочи блокиране на плащания между играчи и незаконни оператори. Може да бъде забранено на нелицензирани играчи да използват методи за незабавни плащания, които се управляват от централните банки например.
Подобни мерки в Германия дават резултати и редица нелегални сайтове не могат да ползват платежни услуги, което показва, че това е една от най-ефективните мерки. Остава обаче проблемът с плащанията в криптовалути, които все още нямат ясни регулации.
Същевременно все повече експерти изтъкват, че е важно регулираният пазар да бъде най-привлекателното място за потребителите. Според тях твърде драконовските мерки често стимулират дейността на черния пазар.
Затягането на ограниченията за регулираните хазартни операции неволно подпомагат растежа на черния пазар. Например Нидерландия вдига данъка върху хазарта със 7,3% до 2026 г. и в резултат някои големи световни оператори напускат страната.
Свръхрегулациите правят легалния пазар все по-малко привлекателен поради по-малка конкуренция и допълнителни разходи. Например проверките на разходите отблъскват клиентите, които не искат да разкриват лична финансова информация. При този сценарий те или спират да залагат, или обмислят преминаване към черния пазар.
Експертите са категорични, че всяка заинтересована страна трябва да има роля в борбата срещу незаконния хазарт. Но са необходими координирани усилия между регулаторите, правителствата, платформи за стрийминг, доставчици на интернет услуги и цифрови медии.
Незаконният хазарт е не само заплаха за икономиката, но и за потребителите като използва уязвимостта, за да подкопае интегритета на индустрията. Без предвидените регулации и политики за отговорен игра, които са предвидени от всички лицензирани оператори, потребителите са беззащитни, изложени на рискове от измами, пристрастяване и финансови загуби без никаква защита.
Борбата срещу тези незаконно опериращи сайтове изисква целенасочени усилия на държавата, бизнеса и обществото, като се предприемат ефективни мерки, регулярни информационни кампании и се поддържа ангажимента към политиките за отговорна игра.
