Росен Петров е роден на 24 юли 1970 г. в София. Завършил е НГДЕК “Константин-Кирил Философ” и Академията на МВР, специалност право и сигурност и борба с престъпността. За кратко е бил пиар на Нова тв, но става известен като сценарист на тв предаванията “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове” и “Шоуто на Слави”.
През май 2008 г. напуска “Шоуто на Слави” и продуцентската компания “Седем осми”, в която е съдружник на Трифонов.
От няколко месеца прави свое авторско тв шоу “Нека говорят с Росен Петров” по bTV.
- Г-н Петров, онзи ден хората се поздравяваха с “Честито правителство!”. Откога стана празник изборът на правителство?
- Това е като “Честита баня”. Навремето са го ползвали, но не е хубав поздрав. Явно дълго време не сме се къпали, та като го направим, да си честитим. Същото е с правителството. Дълго време хората не са имали никакви надежди с което и да е правителство и този път очакват нещата да потръгнат.
Не трябва да си честитим правителството. То е наша функция, министрите са наши слуги. Оттам произлиза и думата министър, която на латински значи “служа”. Може би ще се оправим, когато българският гражданин започне да повтаря като Краля Слънце “Държавата - това съм аз”. Не трябва да наблюдаваме процеса отстрани като зрители. Държавата не е телевизионно предаване, в което гледаме кои актьори се сменят. Ние държим дистанционното и сме в самия телевизор.
За повечето наблюдатели и специалисти този взрив от политическа активност е абсолютно неочакван, за първи път след години политиката пак е модерна. Не е онази мръсна миризлива работа, в която всички са калпазани.
Виждам го и в моето шоу. В един дълъг период гостуването на политик в българска телевизия означаваше със сигурност слаб рейтинг. Сега напротив. Политик от която и да е сила в студиото привлича интереса на зрителите. Най-важното е тази политическа енергия да се превърне в обществена и да си оправим държавицата. Това са направили всички сериозни лидери, останали в историята - превърнали са политическата енергия в единен избор, революция, в действие. Например Рузвелт. Хората са го избрали с потресаващо мнозинство, той се е опрял на него и е започнал новия курс, с който е излязъл от Голямата депресия. Тогава са построени най-големите пътища в САЩ, магистрали, язовир “Хувър”. Той е превърнал желанието за промяна в нещо практично, в работа.
Ако Бойко Борисов съумее да превърне политическата енергия в желание на хората да работят, имаме шанс.
- Как ще го направи? С голяма енергия дойде преди 8 години и царят на власт.
- За Бойко Борисов съм чувал всякакви мнения. Най-невярното от тях е, че е некомпетентен. Приемам, че в някаква степен обича да се показва, да е в центъра на вниманието. Но не може да си толкова дълго време в центъра на политиката и да си некомпетентен. Нямаше да успее, ако е такъв.
Тая линия, която старите партии подеха - “Остави го тоя пожарникар”, е дълбоко погрешна. Дълго време го пренебрегваха, унижаваха. Кой ли не му е давал акъл, дори и някои от сегашните му партньори в мнозинството от Синята коалиция. Оприличаваха го на някакво момче, което нищо не разбира.
Като толкова не разбира, може ли да ви бие на 5 избора поред?
- Как ви се виждат новите министри?
- Министрите скоро ще бъдат познати на абсолютно всички и тогава ще можем да им дадем истинска оценка. Най-глупавото обвинение, което може да се чуе, е защо депутатите от ГЕРБ са неизвестни. В българската действителност това може би е положителен знак. С какво да си известен? С това, че си приватизирал 5 завода и 10 плажа на морето и си направил 25 заменки на гори. Повечето с това са известни.
Наскоро един депутат от БСП ми каза: “Тия от ГЕРБ ходят и да пишкат под строй.” Обаче това, че сред тях не се открояват силни фигури, хора с високо самочувствие, може да е положително, защото ще си седят и ще работят в парламента, без претенции и кръгове по интереси.
Дано не звучи като апологетика на ГЕРБ. Не съм член на партията, с г-н Борисов се чуваме извънредно рядко. Навремето бяхме доста близки. Позволявал съм си всякакви критики към него. Но аз харесвам и Сергей Станишев. Интелигентен човек е. Не мисля, че беше лош премиер. Това не ми пречи да дам ясна оценка на потенциала, който има ГЕРБ.
- Преди време Слави Трифонов, вие - все още бяхте в “Шоуто”, сценаристите и Бойко Борисов замисляхте партия. Така ли се роди ГЕРБ?
-Да се определим аз и мои бивши колеги в дъното на политически процес, ще е признак на самохвалство. Имали сме такива разговори, виждали сме се Слави, аз и Бойко. В някаква степен сме го подтиквали да влезе в политиката. Но това е известно. Дори в последното интервю, което Бойко даде в “Шоуто на Слави” преди изборите за кмет, каза директно, че сме имали такива разговори. Но след тях той стана депутат от НДСВ. Така че развитие нямаше. След това идеята за ГЕРБ си е дошла самостоятелно, не сме имали такива срещи.
Борисов влезе много внимателно в политиката след огромни колебания дали да го направи. Имаше силно чувство за лоялност към Симеон Втори.
Един шеф на Интерпол беше дошъл на гости в “Шоуто на Слави”. Говорих си после с него, стана въпрос за Бойко и той каза: “Това е човек, който в момента преминава покрай един прозорец - прозореца на политиката. Или ще скочи в него, или няма. Но политиците ще направят всичко възможно да не го пуснат, защото той не е като тях.” Тепърва ще видим дали е като политиците.
- Какви опасности дебнат правителството?
- Това, което трябва да заявят, е, че ни чакат кръв, пот и сълзи, както е казал Чърчил на англичаните. Кризата е ей сега, скоро ще попаднем в епицентъра. Най-лошото е, че ни удари в нашия полет, който тъкмо беше започнал.
Икономиката в България е базирана на преработки на най-евтини суровини, които изнасяме. На световните пазари това е най-удареното, защото потреблението им падна най-много. Вторият удар е върху строителството, където идваха чуждите инвестиции. Третият е за туризма. Държавата го е оставила на самотек. Като каже някой, че у нас е развит туризмът, само да знае, че в Прага отиват около 4 млн. повече туристи, отколкото на нашето Черноморие.
- Ще успее ли правителството да пребори корупцията?
- Спирането на корупцията не става с магическа пръчка.
Хари Потър е в киното, у нас в корупцията е Хитър Петър.
В Щатите например, за да вкарат фамилията Бонано в затвора, са я подслушвали 15 години и са събирали доказателства.
Обикновеният човек не прави разликата, че истината в живота и истината в правото са различни понятия. Истината в правото е това, което може да се докаже, а не реалното в живота. Да, виждаме ги с черните джипове, с лъскавите любовници, с хотелите, носи се слух, че е на някого, но това нещо в съда няма как да се докаже, въпреки че в 99% от случаите това е реалната истина.
Трябва да се създаде съвсем нова среда, иначе никога няма да спрем корупцията. От друга страна, нашата система беше драстично унищожена - особено органите за сигурност. И до ден днешен им викаме ченгета, сякаш е мръсна дума. Ако е така, как да се справим с престъпниците.
Самите ченгета сякаш обичат това определение, но ако го приемаш като нещо мръсно, няма как да стане. Трябва възстановяване на държавността.
- ГЕРБ прие да няма агенти на ДС в управата на парламента, но пък назначи Божидар Димитров за министър, защо?
- Много се издънихме за тия 20 години. Едни списъци се разнасяха, по едни посолства се ходеше навремето. Държавата буквално предаде чужденци наши агенти, които са работили за България, но едва ли само за комунистическата партия. И много от тях ги избиха в съседни нам страни. Дали биха простили в Турция на човек, който е донасял на нас от турския генерален щаб?
Няма полицейски орган без агентурен апарат. Това е основата на полицейската дейност, която е законово регламентирана. А ние какъв образ обрисувахме на секретния сътрудник - като на изчадие адово. Тоя, който донася за наркокартелите и бизнеса с проститутките, доносник ли е, или върши услуга на обществото? Нали издава приятелите си, каква е моралната оценка? В момента обществото дава лоша морална оценка на сътрудниците на МВР.
Само виж за Божидар Димитров какво се изви. Някой видял ли е какво е правил той като сътрудник на ДС?
Вярно, приятел ми е, но той е направил повече за българската история от 5 института по история накуп. Не за сериозната. Говоря за тази история, която достига до всеки. Но тя е по-важната, защото те учи на 3 март да си облечеш новите дрехи, като чуеш за Левски, малко да се умълчиш, на 2 юни на сирените да застанеш мирно, да се гордееш, че си българин.
Това е хубав знак - чисто държавнически, че има министър, който да отговаря за българите в чужбина. Същото е като с титлата на царя - той е цар на българите, а не на България, тъй като много от българите живеят извън пределите на страната.