Нов тренд в заплатите: на по-бедните растат бързо, при IT - застой

Шофьори, ресторантьори, строители с голямо увеличение

Големите различия в заплатите се запазват и през 2024 г., като разликата между водещите и изоставащите сектори надхвърля 3 пъти.

Тенденциите обаче се обръщат – най-голямо увеличение се наблюдава в сектори с относително ниски равнища на заплащане, но при висок и постоянен недостиг на кадри. Същевременно темповете на ръст в отраслите с високи възнаграждения са чувствително по-бавни.

- Запазва се много голямата сегментация в заплатите между отделните икономически дейности, като разликата между най-високата и най-ниската заплата на секторно ниво е 3,6 пъти. Това е ключов фактор както за запазването на високия дял на работещите бедни, така и за високото неравенство.

- От 19 икономически дейности в 8 средната заплата надвишава средната за страната;

най-близо е здравеопазването

след значителен растеж през последните няколко години.

- Най-високи остават заплатите в ИКТ (Информационни и комуникационни технологии - б.р.) сектора - доближават 5,3 хиляди лева месечно през 2024 г. Предвид голямото отстояние от втората дейност – финансите и застраховането с 3,4 хиляди лева - вероятността в близко бъдеще

да има разместване на челното място изглежда минимална.

- Сред секторите в топ 5 на високо заплащане се запазват енергетиката, професионалните дейности (сред тях – аутсорсингът на услуги) и добивът – отрасли с висока добавена стойност и изисквания към професионалната квалификация на работещите. Прави впечатление обаче, че образованието и държавното управление бързо се приближават към тази група.

- С относително ниски заплати остават дейности като хотели и ресторанти (1,5 хиляди лева), селско стопанство (1,6 хиляди лева), строителство (1,8 хиляди лева). Трябва да се има предвид обаче, че това са отраслите с най-широко разпространени сиви практики на пазара на труда. Официалната статистика вероятно подценява реалните възнаграждения на работещите.

- Най-бърз ръст на заплатите на годишна база се наблюдава в сектора на хотелите и ресторантите – 21% спрямо 2023 г.

Това е следствие от няколко фактора – от една страна, силният недостиг на работна ръка в отрасъла след пандемията, съчетан с изпреварващия ръст на цените в сектора, далеч над общата инфлация, който позволява на работодателите да повишат заплатите.

Възможно обяснение е и изсветляването на част от сивите практики.

- С висок ръст е и транспортът (19%), което може да се обясни с продължаващия недостиг на шофьори както у нас, така и в ЕС като цяло, както и разрастването на логистичните дейности в търговията.

- Свързана е динамиката в сектора на строителството (17% ръст) и операциите в недвижимите имоти (18%), което отразява експанзията на жилищното строителство не само в столицата, но и в още няколко големи града. Това разрастване постави строителите и свързаните професии на първо място по незадоволено търсене на труда според последното допитване сред работодателите на Агенцията по заетостта.

- От другата страна, с по-свит ръст са няколко сектора, в които в предишните години заплатите се повишаваха бързо. В добива ръстът е нулев, в енергетиката – 4%, в ИКТ сектора – 6%. При високите технологии обяснението най-вече е в

силно свитото търсене на кадри през последната година и половина

и глобалното пренареждане на този трудов пазар.

По време и непосредствено след пандемията основните фактори, които определяха динамиката на заплатите, бяха държавната политика и локдауните, но след това на преден план излязоха високата инфлация и ценовите ефекти в земеделието и енергетиката.

С нормализацията на икономиката през 2024 г. обаче двигателите на тенденциите при заплатите са най-вече условията на пазара и демографските процеси в по-общ план – изостреното търсене на кадри в сектори като туризъм и строителство, свитото търсене и голямото предлагане в ИКТ. Големите неравенства обаче остават, а догонването на водещите сектори от изостаналите изглежда далеч в бъдещето.

Автор на статията

Адриан Николов, Институт за пазарна икономика Адриан Николов, Институт за пазарна икономика


Споделете статията

Четете още