
У нас свръхрегулации възпрепятстват развитието на индустрията, казва пред "24 часа" изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара
- Г-н Митев, има ли треска за полезните изкопаеми?
- Минералите и суровините са изключително актуална тема, която набира скорост. Технологиите от нашето ежедневие се развиват с толкова бързи темпове, че търсенето на суровини за тях изпреварва наличните находища. В Европа находищата са на 60-70 години и нагоре. В картата на суровините за развитие на съвременните технологии Европа няма тази водеща роля в доставката им. Континентът има ограничени възможности за добив, тъй като съдържанието на полезни компоненти в местните суровини е от пет до десет пъти по-ниско в сравнение с други части на света. Затова виждаме преобладаващи доставки от трети страни.
- България като че има и стратегически, и критични суровини. Тя добре ли е откъм полезни изкопаеми?
- Страната ни не се различава от общата европейска картина. Българските находища са на сериозна възраст като експлоатация и са с едни от най-ниските концентрации на полезните компоненти. Освен ниското съдържание имаме и свръхрегулациите, които, не че са лоши, но в сравнение с останалия свят възпрепятстват развитието на индустрията. Това са основните проблеми на Европа и надеждата е регламентът за критичните суровини да облекчи процеса, като тръгнем от облекчаване на административните процедури до съживяване на проучвателната дейност. Но до момента това е в сферата на добрите законодателни намерения.
- Председателят на Българската минно-геоложка камара инж. Драгомир Драганов беше казал, че търсенията и проучванията са от 60-те до 80-те години на миналия век. Това са 45 г.
- Това е основният проблем, че информацията, с която работи Европа за наличност на ресурси, е от това време. Оттогава насам находища, които се разработват, са на нейна база. За новите минерали и суровини, които се влагат в съвременните технологии, изобщо нямаме информация или тя е оскъдна.
- Какво има в страната като подземни богатства?
- Медта, която е с изключително ниски съдържания в рудата, е единият метал, оловото и цинкът са другите суровини, които се добиват индустриално, но пак са с ниско съдържание. В нашите находища златото е съпътстващо, то не е основен компонент на добива. В България се добиват медни руди, които са златосъдържащи. От индустриалните минерали са кварцови пясъци, каолиновите суровини и съответно строителните материали от нашето ежедневие. Това са основните суровини, но са с хоризонт 2040 г. За нашето разбиране като индустрия това е утре. За да обезпечим бъдещ добив, трябва да имаме геоложки проучвания и това е част от европейския регламент и политика. Искат се програми за проучвания на територията на Европа, ако искаме да говорим за суровинна индустрия.
- Какво от критичните и стратегически суровини има в земята ни?
- От критичните суровини имаме металите - медта се води стратегическа и критична, защото е в основата на всички технологии, от информационните, минем през дронове, отбранителна индустрия и космическите технологии. От индустриалните минерали - фелдшпати, които са свързани с фотоволтаичните системи и с технологиите за зелена енергия. Притежаваме стари находища на манган, но няма активно работещи предприятия. Той се използва в роботиката, в космическите и отбранителните технологии и е със застрашен риск на доставки. Друго важно находище, което не е разработено, е волфрамът, който е с изключително добри показатели - лек метал, който също се влага във високите технологии.
- 10% собствен добив записа Европейската комисия в регламента. Постижимо ли е?
- Това е целта за 2030 г., в момента добивът е едва 3 на сто от ресурсите, които влага ЕС в продуктите. А Европа ползва 27% от всички суровини, добивани в целия свят.
- Над 90% от суровините се внасят?
- Да, затова е този регламент за критични суровини, заради застрашаване на веригите на доставки и зависимостта от по-малко от три източника на доставки. Политиката в света се обърна, не само в Европа. Геополитиката е към обезпечаване на ресурсите, а не толкова върху пазарите, както беше преди 30 години. Сега виждаме ясно и категорично насочване към суровините. Отварянето на нови находища в Европа обаче ще става все по-трудно, защото фокусът е върху зелените идеологии, които са развиват в последните десетилетия, те смениха фокуса и визията на европейските граждани.
- Африка ли е съвременният Клондайк?
- Африка е богата на всякакви суровини. След Втората световна война към нея са насочени всички погледи. Първо бяха източниците на горива, след това - на минерали. Отначало бяха най-интересните и скъпи суровини – диамантите, златото, среброто, медта. Спецификата на геологията на Африка е, че на континента има суровини с висока концентрация на полезен компонент, които са близко до повърхността и това дава възможност за бърз добив. Но има много проблеми, като липсата на инфраструктура и електроенергия и из теглянето на европейските страни беше тъкмо заради това. За да има активен добив там, трябват огромни инвестиции. В голяма част от държавите на континента няма стабилна политическа обстановка, което прави тези инвестиции рискови. Въпреки това и САЩ, и Китай, и Русия са развивали такива политики за бърз добив във времето.
- Има ли европейски компании, които търсят и проучват в Африка?
- Има европейски компании с поглед натам, но голяма част от големите минни компании са конгломерати, с участие на акционери от различни страни.
- Какви са прогнозите за потреблението на минерали и суровини?
- Технологиите няма да спрат да се развиват. Прогнозите са от 25 до 200 пъти да скочи потреблението на тези критични и стратегически суровини в следващите 50 г. А вече имаме от 10 до 50 пъти скок в потреблението към днешна дата. Развитието на съвременните технологии е с много по-голям растеж от добива.
- След като хоризонтът на сегашните находища у нас е 2040 г., какво ще се прави?
- Активни проучвания е единият път на развитие. Технологиите за добив в средата на ХХ век и сега са различни. Не сме и мислили да разработваме находища с 0,20% съдържание на мед, или с под 2 на сто на олово и цинк, които днес работят. Имаме развитие и на други минерали, виждаме колко се обогати таблицата. Говорехме за мед, злато, сребро, платина и дотам ни свършваха познанията за суровините, сега знаем литий, титан и куп други елементи от Менделеевата таблица, които се използват в технологиите и това трябва да се проучва. Другото е активен поглед извън Европейския съюз, там, където има ресурси - Африка, Южна Америка, Украйна. Трябва сериозна държавна или европейска политика. Няма да стане само от частната инициатива на определени компании, които и да са те.