- Фредерик напусна този свят на 22 г., но искал от модната му линия да струи хумор, светлина и надежда, обожавал комикси и „Междузвездни войни"
- Младежът бил успешен дизайнер, фотограф и сценарист
Принцът на Люксембург – Фредерик, който си отиде само на 22 години, е бил успешен дизайнер, фотограф, съветник при подготовката на холивудски сценарии, запален на тема комикси и култовия филм Star Wars, любител на суши и творчески директор на фондация The POLG, набираща средства за хората с едноименното рядко митохондриално заболяване.
Приживе казвал, че е човек на хумора, хип-хопа и надеждата – всичко това подхранвало издръжливостта му, за да се справи с коварната болест, отнемаща от енергията му.
„Не мисля, че това ме определя. Оставам щастлив. Продължавам да се движа. You do you (Ти правиш, създаваш себе си – англ.), е отбелязал той на сайта на фондацията.
Под своята линия тийнейджърски облекла той призовава да се носят заради оживения им стил: „И знайте, че гордо се застъпвате за смелите воини на MITO". Името и логото произхождат от заболяването на митохондриите, което бащата на Фредерик – Робер, първи братовчед на великия херцог на Люксембург, определя като зареждане на батерия, която никога не може да бъде напълно заредена и постепенно губи мощност.
Създавайки младежки дрехи, Фредерик опитвал да живее така, както иска – дните му да са изпълнени с творчество, цветове и закачки.
„Фредерик се справя с ежедневните предизвикателства на своята митохондриална болест, като остава позитивен и обича добрите шеги – пише още на сайта с модната му линия. - Неговото огромно желание е да помогне и на други като него, които са изправени пред тези значителни предизвикателства, за да останат позитивни и щастливи."
Вероятно затова той е озаглавил модната си линия Happy MITO – за да вдъхва оптимизъм чрез ярък дизайн, „безгрижен хумор и дори нотка сарказъм".
Смешните митохондрии са изрисувани като озъбени човечета и на всяка тениска стоят до оптимистични послания като: „Разпространете добрата енергия - You do you!".
Героичният младеж започнал работа като творчески директор на The POLG Foundation през 2021 г.; лично проектирал уебсайта, логото и цялостната визия, а с помощта на сестра си и брат си управлявал и социалните мрежи. Всички приходи отивали в подкрепа на усилията на фондацията, насочвани към изследвания и търсене на медикаменти за лечение на рядката болест.
В името на тази благородна цел принц Фредерик отговарял за цялата визия – младежката цветова палитра, шрифта и дизайна.
Казвал, че линията му е предназначена за тези, които ценят цвета, игривостта и позитивността, и затова всичко в дрехите е наситено с надежда, хумор и енергия.
Филмът, продуциран от принца, също е майсторски направен, разказвайки последните неща, които хора като Фредерик могат да правят в живота си – последния път, когато са успели да танцуват, да свирят на пиано, да се разхождат... Въпреки това финалът е вдъхновяващ и призовава за действие и изследвания в името на битката с коварното заболяване. Младият принц мечтаел той да е човекът, даващ кураж на останалите, и опитвал да им покаже красотата във всичко. Брат му Александър разказал, че през последните дни в болницата Фредерик го помолил да снима залязващото слънце.
„Александър констатирал, че гледката към покривите, облени в светлина, е доста мрачна – споделя баща им. - Но за Фредерик това беше магия! През малкия, покрит с мрежа прозорец, той видя Айфеловата кула да блести с пленителния си танц от светлини. Намери го толкова красиво, че пожела да го сподели с всичките си приятели. Шарлот (сестрата на Фредерик – бел. ред.) ми каза, че след смъртта му слънцето грее всеки ден в стаята му и затопля леглото, където той лежеше за последно. В телефона си той запази много мъдри напомняния за себе си, едно от които гласеше: „Излезте навън, когато слънцето грее.". Ще се стремим да следваме инструкциите му, особено сега, когато всичко е малко по-студено и по-тъмно в негово отсъствие."
Той отбелязва, че последният въпрос на младия му син бил дали се гордее с него. Макар че знаел отговора на този въпрос, в последните си мигове се нуждаел от още едно уверение, че е направил всичко възможно в своето красиво и кратко съществуване.
