Тръмп и Путин поразително си приличат по твърдия безпардонен подход, който носи временни успехи и често съкрушителни загуби
Когато на 1 март „Икономист" излезе с корицата си „Новият световен ред на доновете" с Доналд Тръмп, Владимир Путин, Си Дзинпин, Мохамед бин Салман, Реджеп Ердоган и Бенямин Нетаняху, дори феновете със златни значки на американския и на руския президент бяха принудени да се съгласят – да, двамата обичат да правят предложения, на които отсрещната страна няма право да откаже. Винаги са брандирани като „сделка", но това е само на пръв поглед – отхвърлянето й може да е убийствено болезнено.
Никой не отрича, че понякога този подход може да е изключително успешен. След изборите Тръмп обяви, че негов приоритет става Газа и се закани на „Хамас": „Това е последно предупреждение. Сега е моментът да напуснете Газа, докато все още имате шанс. Към жителите на Газа: Очаква ви красиво бъдеще, но не и ако държите заложници. Ако го направите, сте мъртви, ще има адска разплата." Офертата е издържана в най-добрите традиции на Коза Ностра, но доведе до неочакван пробив. След многозначителната цветиста заплаха Тръмп възложи на пратеника си Стив Уиткоф да договори с Египет и Катар условията за прекратяване на военните действия и мисията му се оказа успешна - след година и 4 месеца в Газа вече не загиват невинни.
Предугаждайки, че това ще подпали размирици в САЩ, Тръмп заплаши всички колежи и университети, че ще загубят федералното финансиране, ако допуснат незаконни протести – такива според него са тези в подкрепа на Палестина. След което отново отправи оферта - заплаха, която трудно може да се отхвърли: „Агитаторите ще бъдат хвърлени в затвора или върнати за постоянно в страната, от която са дошли."
Успоредно с този се разрази друг още по-шумен скандал в Белия дом, който буквално взриви глобалното статукво, установено след 1945 г.
След скарването между Володимир Зеленски и Доналд Тръмп последваха драматични събития – украинският президент се извини на Тръмп в Х и обяви, че приема всички условия на Америка, след което му написа и официално писмо, но това не успя да умилостиви ядосания Тръмп.
САЩ изключиха противоракетната отбрана на Киев, спряха военната помощ и потока от разузнавателни данни за Украйна. Белият дом забрани и на Великобритания да споделя шпионски данни с Киев, получени от Америка. Съвсем логично украинските градове станаха далеч по-лесни мишени за руските дронове и бомби, а отбраната все по-трудно им противодействаше.
На този фон Илон Мъск чрез Х обяви, че ако изключи услугата си Starlink цялата фронтова линия ще се срине, на което Варшава реагира с думите, че тя плаща за услугата 50 млн. долара и може да се обърне към друг доставчик. Държавният секретар Марко Рубио се намеси с думите, че в случая е необходима благодарност, на което полският премиер Доналд Туск му отговори, че истинското лидерство означава уважение към партньорите и съюзниците.
„Дори към по-малките и по-слабите – отбеляза Туск в Х. - Никога арогантност. Скъпи приятели, помислете за това!"
Запитан как се чувства от резултата от действията си, на 10 март Тръмп заяви, че Украйна така или иначе не може да оцелее. Както и че Зеленски не е проявил благодарност към САЩ за подкрепата до момента: „Той взимаше пари от тази страна при Байдън, както можеш да вземеш бонбон от бебе. Беше толкова лесно."
На фронта обаче положението е драматично. Пред Financial Times украински служител заяви, че в тази ситуация им остават от два до три месеца: „След това положението ще бъде много трудно за нас." Както и че: "Няма да бъде пълен колапс, но ще бъдем принудени да се изтеглим от някои райони по-бързо."
Разбира се, от всичко това печели Русия и нейният „дон" Владимир Путин, чиято армия в момента се възползва от времевия прозорец, за да напредне в Курск и да разшири териториите си в Украйна. Всъщност, ако изобщо има политик, неотклонно следващ подхода да прави предложения, на които не може да се откаже, това е именно стопанинът на Кремъл. През ноември 2024 г. Службата на директора на националното разузнаване на САЩ ODNI разсекрети меморандум, свързан с убийствата на политически врагове на руския президент. Изготвен е по поръчка на Конгреса, като задачата е да се състави списък на видни руснаци, включително политици, бизнесмени и журналисти, „които според разузнавателната общност са били убити от руските служби за сигурност".
„Първият ясен случай" на Путин e убийството на чеченския лидер Зелимхан Яндарбиев, заради което двама офицери от руското военно разузнаване са осъдени в Катар през 2004 г.
По-нататък е споменат случаят с отравянето на Литвиненко с радиоактивен полоний-210 (сипан в чашата му със зелен чай) с уточнението, че през 2006 г. Москва е поръчала убийството му. В доклада на ODNI се отбелязва, че „целите на Путин включват дезертьори от разузнаването или дисиденти, като руския бизнесмен Александър Перепиличный", „убит с биологичен токсин в Обединеното кралство през 2012 г. малко преди да даде показания за мрежа за данъчни измами в Кремъл".
В документа се споменава и ликвидацията на „непокорни сепаратисти в Украйна", като убития през 2015 г. Александър Беднов, оглавяващ милицията „Батман". Прогнозата на службата е, че убийствата ще продължат.
Макар че американското разузнаване има съмнение, че опозиционният лидер Алексей Навални е убит, не е ясно защо е трябвало да бъде държан за възгледите си при нечовешки условия в колонията „Полярен вълк".
От тази гледна точка би било нелепо да се правят сравнения между Тръмп и Путин, но едно е сигурно – двамата си приличат по твърдия безпардонен подход от позицията на силата. Нещо непознато в политиката от края на Втората световна война. Само времето ще произнесе присъдата си дали „лидерът на свободния свят" Тръмп ще се окаже от правилната страна на историята, или ще е необходимата бухалка, за да намести пластовете на глобалната шахматна игра.
Третият закон на Нютон удря като бумеранг САЩ и Русия
Дали Доналд Тръмп и Владимир Путин ще бъдат застигнати от Третия закон на Нютон, според който „Всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие"?
Въпросът е за поне няколко трилиона долара, но макар да има временни успехи, подходът на силна преса изглежда няма да осигури очаквания резултат.
Както във всички сфери, така и в икономиката Доналд Тръмп е верен на себе си, сключвайки сделки, на които не може да се откаже. Безспорен пробив в това отношение е обещанието му, че ще върне Панамския канал на САЩ – факт е, че той е финансиран и изграден от Америка, но през 1977 г. президентът Джими Картър го предоставя на Панама с условието за съвместна експлоатация. Изкуственият канал, свързващ Тихия и Атлантическия океан, обаче е твърде важен и според Тръмп китайски компании постепенно придобиват контрол над него. Затова след изборите той се закани, че ще го върне в американски ръце и тези дни стана ясно, че е успял. Въпреки протестите на Панама един от американските мегафондове BlackRock купи по-голямата част от пристанищния бизнес на хонконгския конгломерат CK Hutchison на стойност 22,8 млрд. долара. Сделката осигурява на щатския консорциум 90 % от Panama Ports Company, която управлява пристанищата Балбоа и Кристобал. Фактът, че Тръмп привлече на своя страна BlackRock, който е със статут на финансова институция, тъй като оперира с над 8 трилиона долара, е категоричен успех за твърдия му подход от позиция на силата. От друга страна, той не му е от особена полза в редица други случаи.
Например в желанието си да спре мигрантския поток и фентанила, навлизащ от Мексико и Канада в САЩ, Тръмп заплаши с безпрецедентни мита. 25% върху вноса на стомана, алуминий, млечни продукти и дървен материал от Канада, който благородно отложи за 2 април заради добри резултати. Въпреки това спорът ескалира и Тръмп наложи 50% мита върху алуминия и стоманата от Канада, а токът, който САЩ внася оттам беше ударен от 25-процентово мито.
Причината е, че службите констатираха понижение на вноса на фентанил и рязък спад в притока на мигранти. Социологически проучвания сочат, че това е вторият най-важен приоритет за американците, които искат броят им да бъде намален до този през първия мандат на Тръмп – около 16 хил. За съжаление, по време на управлението на Джо Байдън цифрата скочи до 235 - 250 хил. на месец, което преля чашата на търпението.
Тези дни от Белия дом съобщиха, че през февруари незаконното преминаване на границата е паднало до най-ниското си ниво - с 94% спрямо миналия февруари и с 96% спрямо най-високото ниво на преминаване на границата при Байдън. Дотук всичко изглежда чудесно. Още повече, в опит да избегне търговска война със САЩ, Мексико обяви, че разполага 10 хил. войници по границата за борба с незаконната миграция и трафика на фентанил, а Канада стартира редица мерки за спиране на производството му.
И ако тук логиката на Тръмп придобива яснота, то търговската битка с ЕС все още е доста мъглява. Ясно е, че гиганти като „Фолксваген" и „Стелантис" ще бъдат пощадени от 25-процентовите мита, защото 75% от частите им се произвеждат в Америка, но останалите европейски производители на автомобили няма да имат този късмет. За разлика от тях БМВ публично оповести, че ще попадне под удара, от което ще загубят потребителите, плащайки по-високи цени. Но мярката на Тръмп може да се превърне в истински кошмар, тъй като през 2023 г. ЕС регистрира търговски излишък със САЩ от 110,6 млрд. долара само при машините и превозните средства. С уточнението, че тази категория представлява 41% от експорта на Европа за Америка. Очевидно е, че американският президент има основание да недоволства и да настоява за баланс в търговията, но вместо преговори избра да обяви война с непредизвестен край. На 10 март еврокомисарят по търговската политика на ЕС Марош Шефчович обяви, че американската администрация изглежда не е ангажирана с намерение да сключи сделка с Европа.
„Никой не печели от високите мита – подчерта еврокомисарят. – Партньорите, чийто търговски обмен възлиза на 1,6 трилиона евро, трябва да бъдат изключително внимателни."
И докато ЕС, Мексико и Канада се тревожат от следващите ходове на Тръмп, в САЩ вече са в паника какво ще правят без евтините стоки, с които са свикнали от Мексико и Канада. Пазарите само това и чакаха и цените на храните бавно и полека поеха нагоре.
Но това бе само прелюдията към предстоящата финансова буря. Фючърсите на акции тръгнаха надолу между 8 и 10 март, след като S&P 500 падна с 8,7% от рекордния с връх през 19 февруари. Другият ключов индекс Nasdaq Composite загуби 14% от скорошното си най-добро постижение, а както е известно, спад с над 10% стряска пазарите до смърт, защото говори за стремглава корекция.
Но това съвсем не бе всичко. Паниката обхвана и акциите на „Великолепната седморка", които се сринаха, начело с „Тесла", с над 15%, Nvidia с 5%, а останалите с 4 на сто. Успоредно с това така нареченият „Индекс на страха" Cboe скочи до най-високото си ниво от декември. Тръмп се опита да успокои пазарите, обявявайки, че 5 криптовалути ще попаднат в стратегическия резерв на САЩ, но това вместо да изстреля цените им нагоре, буквално ги потопи. Биткойнът падна под 80 хил. долара, последван от останалите.
На фона на растящите цени на храни в магазините, това сериозно може да застраши имиджа на Тръмп, който обеща възраждане на икономиката. Държавният глава дойде на власт, защото на сънародниците му бе омръзнало да плащат двойна цена за яйцата заради инфлацията и безконтролната миграция.
И докато едните все още вярват, че Тръмп ще измисли нещо, а други се опасяват, че корабът потъва, стопанинът на Белия дом все още вярва, че новите тарифи ще стимулират производството в САЩ, ще повишат приходите от данъци и ще увеличат инвестициите. За негово съжаление, повечето икономисти са на друго мнение.
На този фон Китай отказва да играе играта на US президента и всяка седмица демонстрира обширно портфолио с оръжията, които ще извади в предстоящата търговска битка.
През февруари Пекин наложи мита върху енергийния внос от САЩ и редица стоки. След това обяви, че ще вдигне тарифите на селскостопански продукти, включително соята. Но заедно с това започна антитръстово разследване срещу Google и други компании, които вече са в „списъка с ненадеждни субекти". Освен това забрани износа за Америка на ценни минерали. С други думи, Китай показа обширна палитра с възможните болезнени крошета, което със сигурност ще подтикне Белия дом към дълбок размисъл.
На въпроса дали в резултат на заплахите за по-високи мита очаква рецесия, Тръмп отговори лаконично, че мрази да прогнозира такива неща.
Вероятно и Владимир Путин е отказал да прогнозира, когато стартира „специалната операция" срещу Украйна. Самият той е безкомпромисен в икономиката, но вироглавството и газенето на икономическите закони в повечето случаи се наказва.
В опит да овладее високата инфлация, която за 2024 г. бе 9,5%, националната банка на Русия обяви рекордни лихвени проценти от 21%. За бизнеса това е убийствено, но увеличеното военно производство, мобилизирането на хора в армията, заедно с миграцията водят и до остър недостиг на работна ръка. За да привлекат военни и работници, е необходимо заплатите им непрекъснато да се увеличават, което в един момент става проблем. Най-малкото защото покупателната способност на руснаците не е неограничена. Затова западни икономисти прогнозират, че руската икономика е изправена пред стагнация - без никакви иновации и със стара инфраструктура. Зависимостта й от Китай опасно расте, като 39% от вноса й вече зависят от Поднебесната империя. Тя е основен източник на промишлени и потребителски стоки, а 69% от купените в Москва автомобили са китайски – 139 хил. срещу само 13 хил. руски лади.
Така Третият закон на Нютон се връща като бумеранг към хардлайнерите Тръмп и Путин, за да ги подсети, че пазарните механизми се нуждаят не от груба сила, а от фини настройки, за да създават богатство за нациите.
