
- Алекс, разкажете повече за себе си и как се озовахте на Балканите?
- 25 години вече работя като пътуващ журналист и през по-голямата част от времето го правех на Западните Балкани. Установих, че мога да се развивам като журналист и като личност, докато наблюдавам как един регион се създава, развива и расте. И това за мен е огромен късмет. С възрастта все повече ме вълнува да създавам неща, които връщат на хората онова, което аз съм взел от тях.
Първия път дойдох в България, когато преминах с велосипед по Euro Вело 6 – тръгнах от Франция и акостирах на Черно море. България не беше просто една държава от този маршрут, тя беше краят на едно приключение, което промени живота ми.
- Как го промени?
- Да минеш с велосипед през 10 държави сам-самичък, те кара да осъзнаеш, че можеш да постигнеш огромни неща. И всъщност да разбереш по пътя си кое всъщност е важното в живота. Аз като пътуващ журналист осъзнах, че
във всяка държава
се отнасят към
туризма
по различен начин и страните се нуждаят от различни неща, за да бъдат успешни в тази област. Няма решение, което да е валидно за всички. Това ме убеди също така, че туризмът, който поставя акцент върху общностите, е възможно решение и положителен въздействащ фактор за промяна на дискурса. И вместо да правим нещата по един и същ начин, както сме свикнали, да ходим на един и същ курорт например, може да видим културата такава, каквато е. Този велосипеден маршрут преминава през стотици селца и това равнище на култура е изключително важно.
- Какви бяха основните ви послания на CITE 2025? И може ли вашето знание да бъде преподадено?
- Моите знания как такъв вид туризъм да бъде успешен, не са повече от тези на хората от малките общности. Аз по-скоро имам повече опит по отношение на връзките с медиите, на комуникациите и общуването. Така че, когато говоря пред такава аудитория, аз предавам практически умения как да се води разговор с медиите и се опитвам да убедя хората, че това не е кой знае колко сложно.
- Къде е най-силен потенциалът на България? В онези големи туристически обекти на морето и в спа комплексите или в автентичния живот в селата, който все още е съхранил чара ни като култура и като нация?
- Сложно е да се отговори. Има различни хора с различни желания по отношение на пътуванията. Винаги ще има такива, които ще искат да се излежават на плажа, и това е чудесно. Но туристическата индустрия и много от пътешествениците са достигнали до други прозрения и са надраснали тази идея. В голяма степен причината, че България има огромен потенциал, е свързана с факта, че тя има достатъчно сериозно предлагане на големи обекти край морето. Но има и
гигантски потенциал
за привличане на туристи,
които да посещават местните общности. А международната аудитория дори не подозира за тези възможности. И това е доста вълнуващо. Предполагам, че и доста българи не са наясно. Но за мен това не е отрицателно. Това е начинът, по който се опитваме да разрешим проблема със свърхтуризма. Като дадем различни възможности на хората да пътуват.
- Забавили ли сме се?
- В никакъв случай България не е изостанала, не. И в САЩ, откъдето съм аз, и на Западните Балкани, където съм живял дълги години, едва сега се прохожда в тази посока, а именно да се разкрият тези кътчета от възможностите, които страната дава. И това е резултат от факта, че ние започваме да преоткриваме какво означава туризъм. Преди години туризъм беше да отидеш на Черноморието и да легнеш на плажа. Иронията е, че с развитието ни като туристи ние всъщност искаме да виждаме нещата по-простичко, да ги изживяваме от тяхната по-семпла, но толкова красива страна.
Всъщност семплата страна на нещата е доста възвишена. Да си удовлетворен от това, което си, и от мястото, откъдето идваш, също е възвишено.
- Когато разказвате на някого за България, какво му казвате? Как го запалвате да дойде тук?
- Моят съвет към всеки, който би дошъл в България, е да се опита да види страната през очите на местните хора. Да разбере
защо храната е толкова важна
за българите
и защо е толкова хубава, да разбере това простичко удовлетворение да изпиеш чаша вино или чаша ракия, да си навиваш цигарата, докато си говориш с хора, чиито семейства от векове живеят в това село. Защото ако отидеш в хотел и се видиш с някого на плажа или посетиш голям туристически курортен град, да, това също може да бъде приятно, аз съм писал десетки такива истории, но тези места навсякъде по света са еднакви. Така че бих препоръчал на човек, който ще дойде в България, да се подготви със знания какво точно представлява България.
- Вие знаете ли вече какво представлява България?
- Всъщност аз самият трябва още много да уча за България, за да мога да говоря за нея, но бих казал, че когато пътувах на велосипед по Дунава, си припомних защо всъщност ние изобщо тръгваме на път.
Като се почне от градовете със специфична архитектура по Дунава и се стигне до малките населени места, където хората толкова се учудват да видят човек като мен - чужденец на колело.
Не е имало момент обаче да се чувствам неловко или неудобно, когато съм питал за посоката или съм искал нещо, което ми е необходимо. И това е също характерно за малките градчета. И за хората на Балканите. Велосипедният маршрут, който създадохме със съмишленици, се основава на принципа, че
на Балканите има някакъв различен
етичен кодекс
Той се състои в това, че пътникът винаги ще открие каквото му е нужно, защото би било срамно за местните хора да не му помогнат. Това за вас може би звучи очевидно и подразбиращо се, но всъщност в останалата част на света не е съвсем така.
- Да, признавам, учудвате ме. Тъй като ние често се самокритикуваме като нация, искам обективното ви мнение какви сме ние, българите? Наистина ли сме толкова гостоприемни, или това е само мит?
- Интересен въпрос и мисля, че е важен, защото американците са прекалено позитивно настроени към всичко. Като човек, който е прекарал много време в Хърватия, Сърбия, Македония, Албания, аз не се опитвам да придавам романтични краски на хората на Балканите. Честно казано, те често могат да бъдат и непроницателни. Балканците веднага прозират същността и
това е един здравословен
цинизъм
Така че гостоприемството не идва от тяхното постоянно щастие и позитивна нагласа. Има нещо като кодекс, някакви етични правила, които се спазват тук от хиляди години, когато през вашите земи са преминавали керваните, и е било важно за икономиката и за живота като цяло да бъдеш гостоприемен. Още тогава, предполагам, това е била онази вълшебна съставка, която е правела възможно съществуването.
Имам много приятели на Балканите. Има едно велико и сложно взаимоотношение между тези векове на трудности, на поколения, на хора, които са творчески настроени и с черно чувство за хумор, понякога и доста мрачни, каквато е и моята природа. Но знаете ли, когато отида на туристическо изложение с участие на балкански държави, винаги на техните щандове има най-много посетители. Тук кипи някаква енергия, която е сложна, но и много красива. А и по една ракия винаги помага.
- Имам подмолен въпрос към вас, Алекс. Къде е най-добрата ракия в България?
- За България ми е трудно да кажа, но това е политически въпрос и по-добре да не отговарям (смее се). Вероятно няма да се хареса на слушателите ви (б.р. - слушатели на подкаста “Нищо ново с Мила”), но за мен лично най-добрата сливова ракия е в Сърбия. Най-добрата гроздова е в Македония, а от билки – в Хърватия.
- Мисля, че току-що амбицирахте няколко местни общности да пренаредят вашата класация в бъдеще.
- На всички тях ще кажа: извинявайте, хора, но да, готов съм да опитам всички ракии на Балканите И ще видим коя е най-хубавата!
Чуйте целия разговор с Алекс Кревър в подкаста “Нещо ново с Мила” (на сайтовете MILA.bg и 24chasa.bg).
Десислава Тальокова, изпълнителен директор
на Фондация "Америка за България":
Туризмът укрепва общностите и насърчава младите да вярват в родните си места
Форум събра представители на бранша, местната власт, бизнеса и гражданското общество
Могат ли малките общности да променят облика на туризма в България?
Отговорът е “да”. Доказаха го представители на туристическия сектор, местната власт, бизнеса и гражданското общество. Заедно на едно място ги събра форумът “CITE 2025: Туризъм с въздействие - силата на местните общности”, организиран от Фондация “Америка за България”.
“Туризмът има важно икономическо значение - той създава работни места, поддържа местния бизнес, укрепва общностите и насърчава младите хора да останат, да инвестират и да повярват в потенциала на родните си места”, каза изпълнителният директор на фондацията Десислава Тальокова.
Специално за събитието дойдоха чуждестранните лектори Алекс Кревър и Оливие Месел, който е видеограф, създал репортажи и документални филми, посветени на творческите индустрии, музиката, социални и екологични теми.
“Решихме, че ако създадем един продукт, който е по-богат, ще привлечем повече туристи”, така с примери разказа Ива Таралежкова от сдружение “Деветашко плато”. Деветашката пещера, Къкринското ханче, Крушунските водопади и населените места в региона се обединяват и вече са популярна туристическа дестинация. В 9-те села в общините Летница, Ловеч и Севлиево е имало само една къща за гости с 12 легла, а днес има над 60 къщи за гости и над 200 хил. посетители годишно.
“Туризмът създава емоции. Има три важни елемента - емоционален, икономически и общностен”, каза програмният директор “Културно-исторически и природен туризъм” към фондацията Юлиана Дечева. По думите ѝ туристите не се интересуват къде преминават границите на общините и кой с кого е конкурент. “Търсят цялостна палитра от преживявания и емоции. В България имаме всички предпоставки да предлагаме това. Но ни трябват само три неща - да се усмихваме повече, да имаме повече самочувствие и да работим с обединени сили”, каза още Дечева.
Сред лекторите в събитието бяха още кметовете на Белене и на Летница Милен Дулев и Красимир Джонев, Борис Бегъмов от “Дунав Ултра”, Владимир Димитров от туристическото дружество “Зелена Странджа” , Еленко Еленков, Стоян Стоянов, Стефан Бозаджиев, Васил Тодев и Антония Вичева.