В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи. Този път ви представяме Оливие Месел – френския фотограф и пътешественик, както и Борис Бегъмов, основател на най-дългия веломаршрут у нас. Месел е изследовател, хроникьор и може би единственият човек, който познава българските пътища по-добре от GPS, защото е прекосил страната цели три пъти на велосипед. Където другите виждат карти, той вижда истории. Където другите снимат фасади, той улавя душата на хората.
Оливие Месел и Борис Бегъмов бяха част от CITE 2025 - първото по рода си събитие в България, организирано от Фондация "Америка за България", което изследва силата на местните общности в туризма.
- Много лична история ви доведе в България за първи път. Разкажете за баща си Рене Месел, който пръв ви показа страната ни?
- Наистина това е лична история, която ме доведе за първи път, а после лесно станаха два пъти, три пъти, сега съм за четвърти път в България. Баща ми е пътувал в продължение на 10 години в България, като е организирал туристически посещения тук. Той се посвети много лично на страната ви и доведе доста хора тук. Понякога се чудех дали няма повече приятели българи, отколкото французи. А вкъщи баща ми имаше прякор – Българина.
- А откъде дойде този пиетет към България у него?
- Случайно е бил поканен през 2001 г. да открие тук една фондация. Тогава вече работеше като гид, но на други места. И тогавашният му работодател реши да обърнат внимание на вашата страна. България спечели баща ми завинаги.
- Има една българска приказка, че по дрехите посрещат. С какви “дрехи” ви посрещнаха и какви бяха първите ви впечатления от България?
- Трябваше ми доста време да разбера хората. Живея в Южна Франция, където връзките между хората се случват буквално на секундата и са много лесни. Макар и често неистински. Тук открих обратното. Макар че ми трябваше време да опозная хората в България, разбрах, че щом първият контакт вече е минал, сприятеляването е лесна работа.
- Вие пътувате на велосипед. Как променя това възприятията ви и как ви възприемат българите, особено в по-малките населени места?
- Това е голямо предимство, защото, когато караме велосипед, ние сме незащитени и имаме нужда от помощ.
Независимо къде съм, хората не се чудят, бързо усещат нуждите ми и искат да ми помогнат. Или не ми обръщат никакво внимание, което също не е проблем.
- Поводът за гостуването ви този път е събитието CITE 2025. Какво искате да се запомни от лекцията ви?
- Бях поканен да говоря, защото съм обиколил много места в България. Тази покана ме изненада в началото, защото Фондация “Америка за България” пита един французин какво трябва да се направи в България. Но разбрах, че фондацията има много инициативи и те са важни и ефективни, и разбира се, имат нужда от подкрепа. Правят нещата, които ние търсим - подкрепят устойчиво развитие и прилагат туризма с въздействие.
- Какво е туризъм с въздействие всъщност?
- Има много начини да пътуваме и велосипедът е част от отговора на въпроса какво може да направим за България. Имам един приятел, който казва, че да се пътува с велосипед, означава да пътуваш бавно, но да срещаш хората бързо.
България е със сложна история за французите и е нужно време да се разбере за какво става въпрос. А не може да пътуваме, без да се опитаме да разберем историята. Единственият ми страх беше да пътувам като слепец. Затова исках да се срещна с хора като археолози, историци, журналисти и професионалисти в областта на туризма. Искам да направя туристически маршрути в България и вашата държава да стане по-популярна във Франция.
Баща ми правеше друга форма на туризъм. Мисля обаче, че целта ни беше една и съща – България да бъде по-добре позната.
- Вие сте фотограф. Как бихте изобразили страната ни в един кадър?
- Със сигурност бих снимал планини на заден план. Най-вероятно ще избера едно традиционно село с мост и отстрани трябва да има няколко типични за годините на соца сгради. А на първи план ще покажа един жизнен град като София.
- Освен за природата и историята туристите биха дошли тук и заради самите хора, нали? Какво бихме могли да подобрим в общуването си с хората, които идват да видят не само страната ни, но и нас?
- От гледна точка на хората нямам забележки. Никога не съм се чувствал не на мястото си, но най-вече повечето от тях са добронамерени. Има нещо, което може да се подобри все пак.
Има още много работа, за да можем да върнем цялата красота на природата. Във Франция имахме същия проблем със замърсяването например, но се справихме, така че е възможно. Би било добре българите да си спомнят съвета на Алеко Константинов, че ако искаш да обикнеш твоята страна, трябва да я опознаеш. Всички ще спечелим, ако българите заобичат повече своята страна.
- Малко неразумно ще нагазя в тази тема, но като французин какво мислите за нашата кулинария?
- Перфектна е. Много вкусна! Имах огромното удоволствие да пробвам баница, шкембе чорба и естествено, ракия.
- Правите и филм за България. Докъде е този проект?
- Трудностите на филма, който се опитвам да направя, са, че съм между личната ми история и тази на баща ми. Осъзнах, че французите около мен нямат представа какво е България.
Когато видяха няколко откъса от филма ми, казаха: “А, ама там имало планини?!”. Искам да покажа България през моята лична история и през историята на баща ми. Много съм му благодарен за всичко. За съжаление, той почина през август 2023 година, но работата по тези снимки още продължава. Този филм е за баща ми и за всички хора в България, които ни посрещнаха тук. Затова той ще носи името Mersi (“Благодаря” - б.р.).
Цялото интервю с пътешественика и фотограф Оливие Месел чуйте в подкаста "Нещо ново с Мила" на MILA.bg и 24chasa.bg.
Борис Бегъмов, основател на “Дунав Ултра” - най-дългия веломаршрут у нас: Селата започнаха да се отварят към туризъм
Северна България крие автентичност, история и неподправена балканска красота
- Г-н Бегъмов, как дойде идеята да създадете най-дългия веломаршрут у нас?
- Идеята се роди спонтанно през 2014 г. – като нестандартно, дори екстремно велосипедно приключение, водено от силно желание за лична промяна. В началото изминаването на маршрута беше личен тест, но с всяко следващо завръщане към региона за нови кампании усещането се променяше. Постепенно пътешествието прерасна в нещо много по-голямо – от индивидуално предизвикателство се роди истинска кауза. “Дунав Ултра” започна да се развива като възможност за положителна промяна в един цял регион – огромен и значим като съдържание и потенциал.
- Кои са били най-възрастният и най-младият участник и каква е тяхната мотивация?
- Възрастовата граница за хора с приключенски дух не съществува. Пътешествието и активният начин на живот са лична необходимост, дълбока емоция и нестихваща страст. Маршрутът “Дунав Ултра” е изминаван от участници, водени от най-различни лични предизвикателства – малчугани, семейства, тийнейджъри, колоездачи със зрителни или слухови затруднения, зрели хора и дори 80-годишни доайени. Всеки от тях добавя по нещо към духа на маршрута и доказва, че приключението няма възраст.
- Как успяхте да свържете в един общ туристически продукт поречието на река Дунав и Добруджа?
- Търсихме нишка, която да обедини природата, културата и историята на региона. Разработихме концепция, базирана на колоездене и устойчив туризъм, и създадохме маршрут с дължина от 740 км – свързващ селата Куделин и Дуранкулак. Така се появиха “100-те Дунав Ултра забележителности” – селекция от интересни локации по маршрута, културно-исторически обекти, природни феномени, а понякога дори типични представители на животинския свят и местната кулинария. С тях туристът не просто пътува, а преживява маршрута с всички сетива. Добруджа е логичното продължение на дунавското пътешествие – земя с характер, исторически обвързана с историята на българския народ - това е регион, който допълва магията на реката с безкрайните си хоризонти.
- Вече 10 години се осъществява идеята на “Дунав Ултра”. Как се промени регионът през тези години?
- Преди десетилетие Северна България и особено крайдунавските общини бяха извън туристическия радар. С времето и с развитието на “Дунав Ултра” виждаме реална промяна – селата започнаха да се отварят към туризъм, местните хора повярваха повече в потенциала си, а все повече предприемачи започнаха да развиват условия и преживявания, свързани с посещенията на региона. Маршрутът вдъхновява местните общности да се гордеят със своето наследство. Днес “Дунав Ултра” е не просто маршрут, а двигател на промяна.
- Как “Дунав Ултра” влезе в годишната класация на Lonely Planet за топ 50 препоръчани дестинации в света за 2024 г.?
- Lonely Planet забеляза това, което ние вече знаехме – че Северна България крие автентичност, история и неподправена балканска красота. “Дунав Ултра” е проект, който се развива органично – чрез хора, общности и емоция. Така нареченият Дунавски лимес – древната граница на Римската империя, преминава именно по това поречие и е част от историческата ДНК на маршрута. Дунав Ултра беше избран от Lonely Planet като подкрепяща дестинация към този исторически път – едно невероятно пътешествие по границите на Римската империя на велосипед. Изборът ни постави редом до световни дестинации като Канада, Япония и Нова Зеландия – още едно доказателство, че потенциалът на маршрута може да вдъхновява различни хора по света.
- Как бихте описали поречието на река Дунав?
- Дунав е като жив организъм – широк и изящен отдалеч, но масивен, мощен и някак дълбоко мъдър отблизо. Българското поречие е едновременно диво и романтично – със самобитните рибарски бунгала, острови, крепости, скални църкви, екзотичен птичи свят и безкрайни хоризонти. Това е място, където времето тече различно – далеч от градската динамика, но близо до корените. Когато пътуваш край Дунав, усещаш историята на нещо отминало, но и живо присъствие, вплетено в днешния ден. Пътешествието по поречието на Дунав е най-великото приключение, което отваря път да преоткрием самите себе си!
