Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 1 с близо 100 000 прочитания.
Добре е София да поиска пренасочване на еврофондове към засегнати бизнеси
Всички сякаш са изненадани от това, което се случва в последните дни – но не и читателите на “24 часа”. Преди месец публикувах анализ на американските мита и тогава редакторите на вестника сложиха пророческо заглавие, което идеално предсказа какво се случва в момента: “Крехки, борсите полудяха само от призрака на митата на Тръмп. Колко ще тресе, като се стоварят след 2 април?”.
Какво се случи? САЩ въведоха т.нар. реципрочни мита практически за всички страни в света, които варират от 10% до около 50% (вкл. 20% за Евросъюза и 34% за Китай). В резултат американската фондова борса се срина и загуби над 6 трилиона долара само за два дни. Сривът е толкова голям, че може да надмине дори рекордните спадове по време на пандемията. Доларът продължи да поевтинява и падна до 1,10 долара за евро – огромна промяна спрямо очакванията за паритет между долара и еврото само преди няколко месеца.
Проблемът се задълбочи още повече, защото още на следващия ден Китай наложи контрамита от 34% за всички американски стоки, с което търговската война ескалира. Други големи икономики също обсъждат контрамерки, което, ако се случи, неизбежно ще доведе до световна икономическа криза. Например инвестиционната банка “Джей Пи Морган” вдигна очакванията си за световна рецесия на 60%. И ако мислите, че това е преувеличено, само вижте котировките на петрола – за два дни петролът тип “Брент” се срина с 10 долара на барел точно заради очакванията за рецесия.
За разлика от предишни периоди, когато Федералният резерв на САЩ спасява положението и реагира на борсови сривове със сваляне на лихвите, този път ФЕД е в невъзможна ситуация. Инфлацията в САЩ остава по-висока от целта, а високите мита неизбежно ще я вдигнат още повече, което изисква по-високи лихви. САЩ са изправени пред риска от стагфлация – едновременно икономическа криза и висока инфлация, което навява болезнени спомени за 70-те години на ХХ век, когато ФЕД изпусна инфлацията от контрол. Затова този път ФЕД ще е много предпазлив.
Каква е ситуацията в Европа? Америка е най-големият експортен пазар на Европейския съюз с дял от 20%, докато при вноса в Европа САЩ е на второ място с дял от близо 14%. С други думи, САЩ и ЕС са силно обвързани в търговията и една ескалираща търговска война ще навреди сериозно и на двете страни. 20% мита са тежко бреме за европейските износители, но ескалиращи мита и контрамита без съмнение ще вкарат и двете страни в икономическа рецесия.
На пръв поглед САЩ са в по-слаба позиция, защото те започнаха търговска война едновременно с целия свят, докато за Европа тя е само с един търговски партньор – САЩ. Обаче ситуацията не е толкова проста. За много европейски страни САЩ е не просто важен, но доминиращ търговски партньор. Ирландия е най-засегната, тъй като близо 54% от целия ѝ износ извън ЕС е насочен към Америка. Следват страни като Австрия, Португалия, Финландия, Германия и Италия с 20-25%. В абсолютна стойност най-много стоки за САЩ изнасят Германия (161 млрд. евро), Ирландия (72 млрд. евро) и Италия (65 млрд. евро).
Най-нисък износ към САЩ имат Кипър, Словения и България (между 2 и 7% от целия износ извън Европа). Така че ние сме в другата крайност, най-малко засегнати директно от американските мита. Но има и индиректни ефекти. За България по-големият риск е рецесия в световната и европейската икономика, тъй като това би ни засегнало много по-тежко от митата. Да не забравяме, че освен реципрочни мита от 20% САЩ отделно наложиха и 25% мита за автомобилите и стоманата. Така че износът на автомобили и стомана ще е по-силно ударен, а България има доста производители на автомобилни части. Но най-тежко засегнати ще бъдат страни като Унгария и Словакия, които са с най-голяма зависимост от автомобилния износ. Парадоксално, най-големите приятели на Тръмп като Виктор Орбан и Джорджа Мелони ще се окажат най-засегнати от неговите мита. Но това пък ще им даде стимул да използват контактите си в Америка, за да лобират за по-изгодна сделка за Европа.
Обаче има още един индиректен ефект, който може дори да е по-опасен. САЩ въведоха 34% мита за Китай, но преди това въведоха още 20%, а преди това Байдън и Тръмп бяха въвели още над 20% - така че общата тежест за Китай достига 76% по някои изчисления. При 76% мита износът на Китай към САЩ ще се срине и китайците няма да имат друг избор, освен да продадат същите стоки на други пазари – т.е. те ще са принудени да правят дъмпинг. С други думи, китайците ще наводнят целия свят с евтини стоки на дъмпинг, което ще свали инфлацията, но може тежко да удари европейските производители. Така че ЕС ще трябва да вземе мерки и в тази посока.
Какви са изгледите? Има риск от ескалация и световна рецесия, но все още има шанс за преговори. Европа е голям пазар, включително за американските фармацевтични, петролни, финансови и дигитални компании, което е коз за Стария континент. Без европейска подкрепа ще е трудно на САЩ да постигне и своите цели в Иран или Китай. Нещо повече, след срива на борсите американският бизнес също ще лобира своите политици да смекчат тона и да избегнат ескалираща война.
Така че има надежда за преговори.
В същото време ЕС трябва да е готов с план Б. Ако се отиде към пълномащабна търговска война, Европа вероятно ще удари американските компании с мита и данъци и с получените средства ще компенсира засегнатите бизнеси. Европа има и шансове да се договори с други големи икономики за общ подход и да обедини около себе си по-малки икономики, които ще се почувстват изоставени от Америка. Българският бизнес е доста гъвкав при кризи и това ще му позволи да намери нови ниши.
Българското правителство още отсега е добре да поиска от ЕС пренасочване на неизползвани еврофондове към подпомагане на засегнати бизнеси, но и към инвестиции в инфраструктура и икономическа трансформация. Вместо да връщаме еврофондове, можем да ги използваме, за да отговорим на кризата.
В по-средносрочен план изолационизмът на Америка отваря много възможности за Европа. Много страни ще търсят алтернатива на долара и с подходяща политика Европа може да привлече много повече инвестиции и да наложи еврото като световна валута. В среда на протекционизъм достъпът до европейския пазар ще стане по-ценен, което ще увеличи интереса към разширяване на Европейския съюз и еврозоната.
