Дали кампанията няма да докара неочаквана беля
Басирам се на 10 лева, че коалицията ще си изкара пълния мандат - в противен случай депутатите не биха приели така спешно новия закон за по-високи санкции срещу шофьорите.
Ако коалицията се клатеше, държавните медии не биха развихрили такава мощна протестна кампания срещу убийците по пътя. Защото всенародното възмущение е като вулканична лава – не се знае накъде ще потече и кого ще погълне. Но явно положението е овладяно, щом хем медиите помпат възмущението, хем депутатите затягат примката около врата на шофьорите, без да ги е страх от революция.
Ето я голямата разлика между стабилните и временните правителства – първите надуват глобите, докато вторите увеличават пенсиите, за да спасят положението на предстоящите избори.
И тъй като цели 4 години се изредиха все временни и служебни правителства, пенсионерите живнаха, но пък държавните каси се опразниха.
И ето че точно сега, когато хем трябва да затегнем коланите заради еврозоната, хем да се въоръжим до зъби, за да посрещнем Путин, пари няма. В такъв случай държавникът се пита - кой е най-неоползотвореният бюджетен ресурс у нас?
Разбира се, че това са шофьорите.
Ние, водачите на мепесета, до един сме гузни, тъй като всички постоянно нарушаваме скоростта, но твърде рядко
ни хващат.
Уви, радарите, триножките и патрулките са крайно недостатъчни, а и българските шофьори още го карат по комунистически, предупреждават се с фаровете.
Например от София до Варна може да превишиш скоростта 100 пъти, а да те хванат само веднъж. Това е един почти девствен източник на приходи, нещо като нефта в Арктика.
И ето че новият закон за първи път ще го разработи подобаващо. Той хем вдига глобите, хем пак развързва ръцете на катаджиите да глобяват на място, хем
включва в глобяването и толкамерите,
които досега дебнат за винетки, но не и за скорост. Така без никакви допълнителни разходи, само една кръпка в софтуера – и постъпленията в бюджета от нарушенията по пътя незабавно ще се удвоят и утроят.
Тези камери вече са над 300 в цялата страна и снимат в дъжд, сняг и градушка. Нищо не пречи да станат и 1000. Или 10 000. Тогава няма да дават и пиле да прехвръкне с над 60 километра в час, така че на прага сме на златния век по безопасност на движението.
Вече няма да се мери само скоростта на момента, но и средната скорост от камера до камера. И тъй като между София и Варна без поне 100 нарушения не е възможно да се постигне средна скорост над 50-60 километра в час, ако някой го вземе за по-малко от 8 часа, вече ще е фалирал от глоби още при пристигането.
Вероятно следващата стъпка ще е
глобата да се тегли автоматично от банковата сметка
на шофьора, докато кара автомобила. С помощта на изкуствения интелект това няма да отнема и секунда. Шофьорът ще получава автоматично есемес като при покупка с банкова карта. Пюк – взети са ти 100 лева. Пак пюк – още 100.
КАТ отдавна се опитва да включи толкамерите в своята животоспасяваща мисия, но досега срещаше съпротива от всякакви сдружения и институции – граждански, международни, дори евро-атлантически. Но след трагичната смърт на 12-годишната Сияна тези гласове виновно млъкнаха.
Една скоба - ако в тези мисли се прокрадва нюанс на неуместен черен хумор, посипвам си главата с пепел. Аз също съм потресен и възмутен от смъртта на невинното момиче,
но в същото време съм стреснат, трогнат и очарован от мощната медийна кампания,
която по своя обхват и креативност бие всичко досега. Пиарът в България вече е на световно ниво. Такава кампания може не само да прокара всякакъв закон за движението по пътищата, но и да смени конституцията с Крумовите закони.
Разбира се, самият закон за шофьорските наказания се готви още от миналото лято, така че реакцията на законодателя едва ли е спонтанна. Протестната кампания също е перфектно организирана. Случайна е само трагедията.
Слушах радиото в неделя сутринта – уж започнаха със Сияна, а слушателите по телефона взеха да бият по корупцията, по целия елит и по конкретни политици в частност. Едни държавни мъже взеха да обвиняват други държавни мъже за всичко, за което се сетят.
Целият елит са убийци, така излиза. Мисля си – а дали наистина всичко е овладяно и добре организирано? Ето, това ме тревожи и не ми дава да спя.
Тези всенародни възмущения често хукват офроуд. Ето например в Сърбия пак ще бутат премиера заради паднала козирка на някаква гара. Видяхме докъде я докара и украинският майдан от 2014 година заради едно леко отлагане на асоциирането към ЕС. Не е вярно, че революцията изяжда своите собствени деца. Истината е, че революционните деца се изяждат помежду си.
Ами ако и у нас всенародното възмущение, което държавните медии насърчават заради един шофьорски закон, се раздуе до такава степен, че пак предизвика нови избори? И ако те съвпаднат с новите глоби и неизбежното поскъпване след приемането на еврото? Как ще оцелеят тогава системните партии?
Затова нека читателят ме извини, но ще се опитам леко да успокоя обстановката с помощта на малко статистика.
А тя показва, че убийците по пътя у нас са на изчезване.
През 1990 г. при пътни инциденти у нас загиват 1567 човека. След това от година на година жертвите плавно намаляват, докато през 2024 те са едва 478, т. е. точно 3,27 пъти по-малко в сравнение с началото на прехода.
В същото време обаче автомобилите са се увеличили точно 4 пъти. Като умножим 3,27 по 4, оказва се, че сред днешните шофьори убийците са цели 13 пъти по-малко, отколкото при комунизма! И като се включат и толкамерите, край – край, държавата ще може да конфискува всички автомобили още при пристигането, където са тръгнали.
Сега се сещам, че за смъртта на Сияна май най-голяма вина имало лошото състояние на пътната настилка. Но не забелязвам никаква санкция за лошите строители и поръчители - само за шофьорите.
И правилно. Както казва народът - бий самара, за да се сеща магарето.
