- Имаме доказателства – хиляди изхвърлени касови бележки, че в софийския завод е каран боклук от съседни общини
- Произвеждаме около 500 тона RDF на ден и няма проблем с качеството му, а с липсата на складове
- Хората да хвърлят разделно в цветните кофи – така такси, данъци и разходите за преработка са по-ниски!
- По покана на кмета Терзиев специалисти от Техническия университет и СУ трябва да дадат съвременно решение, скарното изгаряне по стария проект беше от миналия век
- Г-н Савов, колко проверки премина Столичното предприятие за третиране на отпадъци и констатирани ли са нарушения?
- Проверките са толкова много и от всички възможни институции, че вече им изгубих бройката, само на РИОСВ са над 16. Отделно имаме 7-8 от Инспекцията по труда, от пожарната - 3-4, и др. Констатираните нарушения от РИОСВ са, че съхраняваме т.нар. ПЕТ материал (пластмасови бутилки) извън територията на предприятието - на мястото на бъдещата клетка 5 на депото. А те се съхраняват там от 5 г., не сме избрали сега мястото. Изпълнихме предписанието в срок, но РИОСВ ни състави акт. Очакваме да разберем стойността на глобата. Цели 2 дни ни отне да изчистим “най-голямото сметище в България”. Надявам се по аналогичен начин и България да бъде изчистена за 1 ден, щом на нас ни отне 2. Предполагам, че и за другите сметища у нас ще има същата активност, за да стане държавата ни образец за чистота.
- Колко битови отпадъци постъпват на ден? Колко от тях се оползотворяват, колко се депонират?
- Благодаря за въпроса, защото е важен, тъй като хората имат малко изкривена представа за завода и е хубаво да обясним какво всъщност прави той. При нас пристигат единствено и само отпадъците от сивите контейнери. Тези от цветните контейнери трябва да постъпват в оползотворяващите организации. Призовавам софиянци колкото се може повече от рециклируемите отпадъци да се изхвърлят в цветните, а не в сивите кофи. Така ще се намали количеството отпадъци, които пристигат при нас, а това има отражение върху размера на таксите, данъците и разходите за преработката. За цветните контейнери държавата плаща на оползотворяващите организации и разходите на общината са 0.
При изхвърлянето на рециклируеми отпадъци в сивите кофи материалът се замърсява и отделянето му е един от основните проблеми.
Проблем с приемането на отпадъците в София няма, въпреки че сега работим малко над капацитета на завода. Той е 410 000 т отпадъци годишно. Затова увеличихме контрола на входа, изпълняваме предписанието на РИОСВ всеки камион с отпадъци, който идва, да се проверява за производствен отпадък. Масово хората смятат, че щом са си платили данъците и такса смет, общината е длъжна да извозва всякакъв отпадък. Но не е точно така - например производствените отпадъци са ангажимент на всяка фирма и те нямат място в сивите кофи. В тях трябва да влиза само и единствено битов отпадък - това, което едно домакинство генерира вкъщи като боклук. Строителни отпадъци, мебели нямат място в сивите кофи. Сега е един малък ад с изхвърлените автомобилни гуми, защото дойде време за смяната им и всеки е решил, че може да ги хвърли в кофата за смет. Това е проблем, който също изисква решение. Има оползотворяващи организации, на които им се плаща такса, за да рециклират гумите, но отговорните институции не са се обърнали към тях да си ги приберат. И ние сме буферът, че някой не си върши работата. По същия начин беше и с медицинските отпадъци.
- Да уточним - какво количество отпадъци пристига дневно и какво се случва с него?
- Между 1000 и 1200 т отпадъци влизат всеки ден в завода. От тях отделяме около 40 т рециклируеми материали. В отпадъците, които постъпват, има и голямо количество вода, която се отделя. Отпадъкът постъпва в клетките за биосушене. Там около 28-30% от материала се отделя като пара и влага. Годишно произвеждаме около 180 000 т RDF, или около 500 т дневно.
От тези 500 тона около 300 изнасяме за оползотворяване към контрагентите, с които имаме договори. Остават около 100 -150 т RDF, които не можем да реализираме не защото има проблеми или материалът е некачествен, а защото четирите инсталации у нас, които работят с това гориво, нямат технологична възможност да приемат цялото произведено количество.
Около 250-300 т от постъпилите отпадъци отиват за депониране при разрешение за до 450 т. Това са отпадъци, които не подлежат на рециклиране. Обръщам се с молба към софиянци - не изхвърляйте камъни и пръст в сивите контейнери, защото после не можем да рециклираме и трябва цялото количество да отиде за депониране. За 2024 г. в сивите кофи имахме около 50 000 т инертни материали. Това е сериозен проблем, защото те не могат да отидат никъде, освен на депото.
- Много се изговори за качеството на произведеното от завода RDF гориво. Бяха цитирани и писма от тецове, които твърдят, че то не е добро и е причина за чести аварии и подмяна на шредери. Така ли е?
- Става дума за един камион, за който наистина имахме проблем. Един - при няколко хиляди тона RDF и стотици камиони. Това е показателно, че проблем с качеството на произведеното от завода RDF гориво няма. Никой не е застрахован от грешки. Самият завод не е проектиран в зимно време да съхранява RDF, няма складови помещения, а при влага всяко нещо, което стои навън, ще се компрометира. Затова не е проблемът в качеството на произведения продукт, а в съхранението, което е сериозна разлика. Работим по този въпрос. Имаме уверение на СОС, че ще се направят складове за съхранение на RDF, за да не се повтаря този проблем.
- Какво е решението за произведения RDF след провала на проекта за инсталация в ТЕЦ - София, която трябваше да работи с горивото от завода?
- Не мога да коментирам провала на проекта, защото той беше на предишното ръководство на Столичната община. Към инсталацията, предвидена за изграждане в ТЕЦ - София, имаше много негативни нагласи на живеещите в “Орландовци”, както и рискове, че тя няма да изпълни предназначението си. Новото ръководство на общината начело с кмета г-н Васил Терзиев трябваше да започне всичко отначало. Търсим технически варианти какво може да се направи, за да се реши проблемът. Този тип скарно изгаряне на RDF, който се предвиждаше, е технология от миналия век. Тя е неекологична и икономически необоснована. Не е редно да искаме да се ограничават колите, за да не замърсяват въздуха, а в центъра на София да има такава инсталация.
- Какво е решението?
- Решенията са няколко. Първо, оползотворяващите организации трябва рязко да увеличат количеството рециклируеми материали. Те трябва да изпълнят задачата, за която държавата им плаща. Ако събират повече рециклируеми отпадъци, при нас ще се намали постъпващото количество. Сега голяма част от отпадъка, който влиза в завода, е изцяло рециклируем. Но заводът не е проектиран да преработва само рециклируеми материали. Преди отпадъците да стигнат до ръчната сепарация, минават през барабанни сита, които са с диаметър 200 мм и всичко рециклируемо под 20 см пада. Тоест пластмасовите шишета изпадат, преди да могат работниците да ги отделят. Така е конструиран заводът и това не може да се промени.
Второ, има отпадъци, които не подлежат на рециклиране, а трябва да бъдат изгорени. Например памперсите или други неща от бита. И тук вече е въпросът как те ще бъдат изгорени и по каква технология. Има много предложения на световни компании за технологии, с които да се произвеждат различни видове горива и да се реализират на свободния пазар или в “Топлофикация - София”. Тоест не ние да плащаме за изгарянето на горивото, произведено от завода, както е сега, а София да печели от него.
Затова кметът Терзиев издаде заповед за сформиране на експертна група, в която водещи специалисти от Софийския университет, от Техническия университет и др. да се включат и да излязат с предложение, което да бъде на световно ниво, за да се реши въпросът с RDF-а. Имаме вече технически разчети и предварителни анализи, за да могат експертите да направят предложение за технология, което после да се реализира. То трябва да е готово в близките месеци. Така София ще има окончателно решение на този въпрос и ще затвори изцяло кръга с преработката на битовите отпадъци.
- Изправена ли е София пред криза - вместо бали с отпадъци да трупа бали с RDF?
- Балите с RDF се реализират. Знаете, че зимата циментовите заводи не работят на максимален капацитет. Затова единият вариант беше тези бали да ги депонираме и после да не може да ги извадим. Другият беше да съхраним произведеното гориво и когато заводите започнат да работят на пълна мощност, тази продукция да се реализира. Според мен това беше правилното решение, защото намалихме количеството депониран отпадък. Напоследък всеки общински съветник стана специалист по темата за отпадъците. У нас всички разбираме от водоснабдяване, футбол, отпадъци и политика. Един общински съветник дори каза, че наличието на ПЕТ материал на земята, тоест пластмасовите шишета, представлява сериозен риск за подпочвените води, защото ще ги замърси. Как пластмасата, която се разгражда 300 г., ще замърси почвата, а всички пием минерална вода и безалкохолни напитки в такива бутилки?
- Колко живот остава на последната клетка в депото в “Садината”?
- Имаме анализ от ГИС със замерванията на всичките 4 клетки на депото. Предоставили сме ги на проектанта да направи анализ колко живот остава на депото. Ще обясня по-просто - ще получим информация, например тази стая колко обем може да побере, но дали ще я запълните с вълна, или с камъни, има разлика. Ако я пълните с вълна, ще побере 5 тона, ако го направите с камъни - 200 т. Без да сме получили окончателните данни, депото има още около 40 месеца живот.
- А после?
- Има достатъчно време. 40 месеца стигат да се намери решение. Предишният директор на СПТО в доклад от февруари 2023 г. пише, че ако депонирането продължи в количествата, в които е правено през 2022 г., депото ще се запълни до април 2024 г. От хоризонт за няколко месеца живот го вдигнахме до няколко години. Тоест промяната в работата на завода, която направихме, е в правилна посока. Ще дам пак пример с пластмасовите бутилки - те заемат голям обем, но ние започнахме да ги отделяме и вече ги продаваме. Фирма плаща по 220 лв. на тон за тях. Нещо, което запълваше депото, вече се отделя и се продава - около 10 т дневно.
- Продължава ли проблемът с медицинските отпадъци?
- Той няма да спре. Има затишие, защото знаят, че в момента ни проверяват активно и не смеят да карат медицински отпадъци. Основният проблем е, че РИОСВ и здравното министерство трябва да си съгласуват наредбите и да има контрол, който да не позволява медицински отпадъци да постъпват при нас. Тук могат да идват само калцуни от болниците например, по които не трябва да има кръв. Наличието на кръв върху какъвто и да било отпадък го прави неприложим при нас и той трябва да отива за изгаряне. Пробват периодично в камиони да пропуснат тихомълком, че са минали през лечебно заведение, но ги проверяваме и за момента няма проблем.
- Наскоро кметът Терзиев съобщи, че някои фирми возят нерегламентирано отпадъци от други общини. Как го установихте и продължава ли тази практика?
- Г-н Терзиев показа и клип, на който се вижда как нерегламентирано се товарят отпадъци. Дали са от други общини, или не, ние не можем да докажем, но се вижда ясно, че се товари нерегламентирано от базите. Тези отпадъци нямат място в базите на фирмите. Наличието им там показва, че столичани плащат за нещо, за което не трябва. Преди няколко месеца също констатирахме отпадък от други общини. В отпадъка, който пристига при нас, открихме хиляди касови бележки от търговски обекти в съседни общини - явно невзети от клиенти и изхвърлени. Това е ясно доказателство, че отпадък от други градове се вози в софийския завод. И другият голям проблем, за който вече споменах, е производственият отпадък. Няма как фирми, работещи от години, да декларират нула генерирани отпадъци.
- Оплакахте се, че не може да продавате компоста, който произвеждате. Защо?
- Това е голяма болка. Имаме право да продаваме произведения от завода компост, но на търгове, което доста усложнява процеса. Фирми могат да се явят и да си купят, но обикновените хора, които бяха най-големите ни клиенти, сега не могат да си купят дори 1 кг. Писахме многократно писма до СОС, получавахме уверения, че ще се реши проблемът, но това не се случва. Ние сме общинско предприятие и не можем да си позволим да продаваме нещо, за което нямаме разрешение. СОС просто трябва да определи цена, на която да продаваме компоста. Сега със заповед на кмета всеки софиянец, който си е платил такса смет, има право безплатно на 20 кг компост. Имаме 6000 - 7000 т компост и не можем да го продадем, а желаещи има.
CV
- Роден е през 1968 г.
- Доктор на науките в областта на електрониката, енергетиката и автоматизацията. Главен асистент в Техническия университет - София. Преподавал е и в Минно-геоложкия университет
- Той е първият директор на Столичното предприятие за третиране на отпадъци от създаването му през 2013 до 2016 г.
- Зам.-кмет по европейски фондове и екология в община Елин Пелин от 2018 до 2021 г.
- Назначен за временно изпълняващ длъжността директор на СПТО през 2023 г., а от м.г. е назначен за постоянно след конкурс
