Време е италианец да оглави Светия престол - те са с универсален дух, а кардиналите от Африка и Азия дори не се познават помежду си, казва преподавателят в Миланския католически университет
- Доцент Карталов, знаете ли, че няколко различни чатбота дават съвършено различни отговори на въпроса кой ще е следващият папа и дори от коя държава ще бъде?
- Това е част от новата реалност на изкуствения интелект, за който се смята, че от 2027 г. ще притежава вид самосъзнание, а след това и критично мислене. Показателно е, че се търси отговор от изкуствения интелект за нещо, на което естественият трудно би могъл да отговори.
- Не е ли показателно по отношение на самата католическа църква – очевидно никой не е в състояние да отговори еднозначно на този въпрос?
- В момента всеки гадае и дава своите предположения и мнения - изкуственият интелект е част от този контекст.
- Какво ще надделее според вас при избора?
- Трудно е да се каже, защото има различни посоки, в които може да се продължи. За мен понтификатът на папа Франциск е преходен. За такъв се смяташе и понтификатът на Йоан XXIII (служилия у нас епископ Ронкали – б.а.), който е от 1958 до 1963 г. Преди него е било дългото управление на Пий XII – папата на Втората световна война и на тоталитаризмите.
Но важен е конклавът, който започва на 7 май и който ще определи посоката, в която ще продължи Католическата църква. Става дума за многовековна институция, която върви по един исторически предопределен път. Той трудно би бил по-различен от онзи, по който винаги е вървяла: затвърждаване на вярата и работа за мира на земята.
- Но между какво и какво би могло да се избира?
- Обикновено се прави разделение между прогресивни и консерватори. Според мен обаче днес тези две течения почти не съществуват, нещата са далеч по-сложни и многообразни.
Вярно, има кардинали, които са с по-прогресивен дух, има и такива, които са по-консервативни като например американските.
В това отношение присъствието на Доналд Тръмп на погребението на папа Франциск, с когото нищо не го свързва, е един опит да се повлияе на избора, както и да се забави наблюдаваното напоследък разширяване на Католическата църква на Изток.
Франциск създаде много кардинали в Азия. А и папа Йоан-Павел II още през 1999 г. написа, че третото хилядолетие ще е това на Азия, както второто е било на Америките, а първото – на Европа.
- Извинете за може би лаишкия въпрос, но не е ли време най-после след 47-годишна пауза да има и италиански папа?
- Съвсем не е лаишки, дори е много важен. Последният папа италианец е Албино Лучани (Йоан Павел I), който е управлявал едва 33 дни. Мнение на сериозни наблюдатели е, че поради много разнородния дух и състав на сегашния конклав един папа италианец би бил по-умереният и балансиран избор.
В момента има кардинали от различни континенти. Един азиатски кардинал например трудно би могъл да схване африканския дух или европейския, или духа на латиноамериканския католицизъм.
Един италиански папа има – заради образованието му, дори заради ДНК-то му, по-универсален дух и затова смятам, че би бил по-уместен избор. Мисля, че е необходим изборът именно на италиански кардинал.
- Едната възможност е настоящият държавен секретар на Ватикана Пиетро Паролин, но другият кой е?
- Другата кандидатура, на която аз бих заложил, е тази на патриарха на латинската църква в Йерусалим Пиер-Батиста Пицабала, когото познавам лично и съм поканил да посети България тази година. Ако не дойде, това ще е само защото е станал папа.
Той също е много свързан с папа Йоан XXIII, когото мнозина у нас наричат “българския папа”. Пицабала и Ронкали са от района на Бергамо. Ако бъде избран за папа, това би бил още един знак на историята, че Католическата църква има собствена логика и подход в своята универсална мисия.
- Вие изследвате от доста време папската дипломация, в тази връзка ли е отправената от вас покана към кардинал Пицабала?
- От доста време работя по темата за мира и справедливостта в глобален план. Поканил съм кардинал Пицабала в България именно за да говори за мира. Канил съм и други големи личности, които са давали своята рецепта за това как мирът да бъде конструиран и съхраняван днес.
- Доколко е възможно папата да дойде от държава, в която католицизмът не е преобладаваща религия?
- Напълно възможно е. Да се върнем на темата за Азия – там само три процента от вярващите са католици. Точно това е една от интуициите, които работеха при папа Франциск – чрез създаването на нови кардинали той пося семена в държави, в които има много малки католически общности - Сингапур, Филипините, Индонезия, Виетнам, Монголия, Пакистан, Лаос и още много други.
- Крият ли тайни за България Ватиканските архиви?
- Моите научни интереси засягат период от съвременната история – XX и XXI век. Когато аз работех във Ватиканските архиви, структуроопределящи тайни за България не съм срещал, а и няма да срещна – в това съм напълно убеден. А това, което е важно и полезно за България, вече съм започнал да го публикувам. Например, има много теми от понтификата на Пий XII, свързани с времето на комунизма и по-новата ни история. Гледната точка на Светия престол към нашите исторически процеси е много интересно да се проучва.
- Живеем в нестабилни от гледна точка на геополитиката времена. Но защо според вас е било неуместно американският президент да присъства на погребението на папата?
- Защото единият искаше да премахва стените и да гради мостове, а другият – да създава стени и да прекъсва мостовете. Тръмп и папа Франциск не са имали добри отношения, за да се оправдае такова присъствие. Същото се отнася и за Володимир Зеленски. Когато папата предложи определени формули за излизане от ситуацията на войната, те не бяха добре възприети от украинския президент и дори имаше протестни ноти от страна на посолството на Украйна към Светия престол.
- Коя е полезната крачка в такъв случай?
- Ако пречупваме темата през призмата на папското дело, трябва да имаме предвид, че Католическата църква също е голяма сила – има 1,4 млрд. католици в целия свят. Местните църкви също имат своето мисионерско дело за създаването на условия за мир и справедливост.
Естествено, когато говорим за мир днес, особено в Европа, когато ЕС търси нов начин за въоръжаване, ние се връщаме към нещо, което на два пъти е съсипвало континента през миналия век. Това не е рецепта и формула за решаване на проблемите. Уроците на историята не са научени от съвременните политически тълкуватели. Ролята на папското дело и слово е да припомня и да вразумява онези, които гледат по-скоро националните интереси а не универсалните. А темата за мира винаги е универсална и не може да се свежда до лични интереси, а това се забравя често.
- Католицизмът е голяма сила, да, но Сталин неслучайно е питал “колко дивизии има папата”? Т.е. в какво се изразява силата?
- Инструментът на тази сила е папската дипломация. Изборът на всички тези нови кардинали, които са пръснати вече наистина глобално по света, биха били наистина едни “дивизии”, които не с оръжие, а с кръст се опитват да налагат мира. Някои го правят много успешно, други тепърва ще се доказват.
Характерното за тази нова ситуация е, че например азиатските и африканските кардинали дори не се познават помежду си. Те не са завършили папските университети в Рим, а са се обучавали на място, там, откъдето идват.
Това създава един нов поглед върху нещата, дори бих казал вкус към една нова идея. Която трябва до такава степен да е балансирана, че да може мисията на католицизма със същата енергия, но с нов похват да е полезна за мира и за човека като личност.
Има крайна потребност от истински водачи и духовни учители. И най-вече от практична надежда за по-добър свят, което не е клише, нито стереотип или евтин популизъм. Това е една реална, физическа борба със собствените ни страхове в един тотално потъващ свят. А той е потъващ, защото пробойните са повече от крепителите. Така загасват и фаровете, които осветяват напред. Това е огромно предизвикателство за човечеството.
Например у папа Бенедикт XVI, за когото мнозина казват, че не е бил толкова симпатичен както Франциск, имаше този дух и похват да осветява пътя на християнина в един също турбулентен свят, какъвто беше през първото десетилетие на XXI век.
CV
Роден е на 27 април 1982 г. в Благоевград
Завършил е Националния учебен комплекс по култура и италиански лицей в София
Бакалавър, магистър и доктор на Миланския католически университет, където от 2017 до 2020 г. създава и води специализирания курс по дипломатическа история на Балканите, а от 2020 г. преподава културна дипломация
Доктор на науките и доцент на БАН
Член-кор. на Папския комитет за исторически науки
От 2013 до 2016 г. е съветник на председателя на БАН
Автор и съставител на трудове с национална и международна значимост в областта на дипломацията и историята на международните отношения, последната му книга е монографията “Цветята на нациите. Пилигрими по Камино де Сантяго” (2024)
