- Човек е много по-внимателен, когато гласува с джоба си, отколкото с бюлетина
- Да имаш парче земя през XIX в., е било по-важно от парите - изхранвало е цели домакинства. Затова по това време тук не е имало епидемии от гладна смърт като във Финландия и Ирландия
- Дълго след 1878 г. хората не вярвали на книжните пари, наложени насила, предпочитали златото
- В началото на Втората световна война цените на имотите у нас са се покачвали по-драстично и отсега
- Старите българи са знаели, че с много работа нещата се оправят. Това днес го няма
- И в миналото, и сега успешен бизнес у нас става с капчица божествена лудост - затова е малко
- Социологията казва, че днес 22%, т.е. една пета от българите, спестяват. Колко от предшествениците им през вековете са имали тази възможност, проф. Пенчев?
- Много е важно как дефинираме спестяването - дали е в пари, или е в земя и недвижимости. Ако се върнем към старите българи отпреди 1944 г., понеже тогава не е имало нито здравно, нито масово пенсионно осигуряване, всички са кътали по нещо - дали парче земя, дали златни монети, дали скъпа семейна реликва. Това са били "бели пари за черни дни".
Никакви изследвания обаче не могат да хванат колко са били тези хора, защото заделеното настрана е било изключително интимна и тайна сфера от живота на българина, в която не е било възможно да надникнеш току-така. А дори и да го направиш, не знаеш дали човекът ще си каже всичко, особено когато става дума за пари. И в тези далечни времена българинът не се е доверявал на публични институции, още по-малко когато е ставало дума за лични спестявания. Затова е много трудно да разберем какви са.
- От ваши колеги, които изчислиха БВП на България с 250 г. назад, знам, че обществото ни в миналото рядко, ако не и никога, е попадало в графата "богати", а често е било на ръба на оцеляването. Каква сигурност им е давало заделеното за "черни дни"?
- Напълно коректни са изследванията на колегите. Тогавашният живот на българина всъщност не е бил подчинен изцяло на парите. Голяма част от тях рядко са имали нужда от тях. Имали са обаче нужда от земя и с притежанието са си осигурявали физическо оцеляване и сравнително приличен за онова време начин на живот. Такъв, какъвто не са имали част от европейците през XIX век. Стара българска поговорка даже казва "Гладни гробища няма".
- Къде сме били ние в сравнение с европейците преди два века?
- Например по нашите земи няма регистрирани епидемии от гладна смърт. Докато тогавашното население на днешните Финландия и Ирландия са преживели такива епидемии, при това с тежки последици. Макар и не много богати парично, ние, българите, сме имали щастието притежаваната земя да ни дава достатъчно, за да оцелеем. Земята е хранила цели домакинства.
- Само земя ли е кътал българинът?
- След Освобождението е спестявал и пари. Но в началото е имал ясни предпочитания към златото, също и към сребро, но по-малко. Дълго време след Освобождението българите не вярват, че книжните пари имат някаква стойност.
- Защо?
- Защото още по време на Османската империя е имало опит за въвеждане на книжни пари, които бързо са се обезценили. Опарили са се и когато се въвеждат първите книжни левове, дори търговците, занимаващи се с внос и износ на стоки, са предпочитали, когато получат книжни пари, да ги обменят в злато. Голяма част от земеделците са произвеждали предимно жито и когато са го продавали на посредници търговци, са предпочитали да им го заплащат в златни монети, а не в медни или от друг метал. Така е било дълго време след Освобождението.
- Къде са ги съхранявали?
- Е, това е наистина сложният и деликатен въпрос! Първо - откъде можем да разберем как българите са съхранявали личните си средства? Ами от криминалните хроники по вестниците от онова време, които са съобщавали за обири. От тях разбираме, че по-заможните са държали парите и скъпоценностите си в каси, а по-малко заможните - във войнишки сандъчета, тайници на скришни места, делви или закопани в земята.
Тогавашните разбойници са измъчвали собствениците със спестявания, горили са ги с нажежено желязо, заплашвали са най-близките им роднини, заливали са им главите с газ със закани да ги запалят, ако не им посочат къде са си скрили златото. В повечето случаи скришните места са били някъде в дома, но почти никой от семейството не е знаел къде точно. Спомнете си Елин-Пелиновия Йордан Герака - той дори на синовете си не е казал къде е криел златото си.
Това действително са били бели пари за черни дни - колкото да посрещнат екстремни събития в живота си, свързани със здравето, или със сватба на дъщеря или син, също - с раждане на дете.
- Какво се е случвало със златото по време на войните 1912-1918 г.?
- Тогава златото вече не е било в такова обращение. Държавата насила налага банкнотите, но и тогава българинът продължава да държи поне част от наследеното си богатство в злато или в сребро. Държали са го пак близо до себе си, у дома, не в трезора на банката. По това време не вярват нито на държавни, нито на частни финансови институции, нито на спестовни каси, нито на кооперации. И с основание, защото много често са били мамени.
Днес всички имаме достъп до банката и до сметката си почти по всяко време и онлайн. В миналите времена обаче 80% от българите са живеели по селата, в повечето от които не е имало клон на институция, която да предлага достъп до спестяванията, а и сигурност за спестеното.
През 1924 г. се прави парична реформа, която не е толкова известна, защото с нея не се е случило нещо драматично - просто се прави замяна на банкноти със стари емисии с нови банкноти. Впрочем били са много красиви. Чиновниците на БНБ през 1924-1925 г. съобщават, че ще направят такава замяна на всеки без никакви условия. Селяните масово им връщат съвършено нови банкноти, които личи, че не са влизали в употреба. Дори не били прегънати, а номерата им били последователни. Тоест от момента, когато са ги получили, хората са ги съхранявали на тайни места, без да ги използват, макар да са обезценявани от инфлация.
- Как са постъпвали старите българи при покупка на имот, особено когато не е имало банки?
- Част от турското население, населявало земите ни, не е пожелало да остане в българското княжество. 10-15 г. след Освобождението те си продават имотите, преобладаващо срещу злато, и се изселват към тогавашната Османска империя.
Самата продажба се осъществява при неформални условия с т.нар. частни продавателни актове - представляват лист, в който, ако вие сте продавач, а аз - купувач, пишете: "Ей тази нива, с тези граници срещу тези пари я давам на еди-кой си". Нищо общо с днешните формалности при трансфери с недвижима собственост като нотариални актове, регистри, според които да е ясно човек има ли право да продава изобщо, няма ли други наследници, които да предявят претенции. Тъкмо тези продавателни актове дълго време създават пречки пред изграждането на нормален пазар на земята и пред модернизацията на селското стопанство.
- Само за България ли е характерна традицията да се влагат пари в недвижими имоти?
- Да се търси сигурност през недвижимата собственост, съвсем не е българска особеност, има я по целия свят. Но тук е много трайна. Още преди 1944 г. градското население закупува не само ниви и ливади, но и апартаменти. Например в началото на Втората световна война, която избухва на 1 септември 1939 г., докато България все още е неутрална, в София цените на апартаментите се покачват дори по-драстично от сега. Защо ли? Защото хората са наясно, че в условията на война можеш да очакваш инфлация, а едно от малкото средства да избягаш от нея, понеже няма и много злато на пазара, е закупуването на някаква недвижимост. Това е напълно рационално поведение - така хората си спасяват спестяванията от инфлацията, докато Бъгария влиза във войната. Друг е въпросът, че този рационализъм е ограничен и не позволява поглед в бъдещето: в края на 1943 г. и началото на 1944 г. след тежките бомбардировки над София част от тези апартаменти са унищожени.
- Защо инвестиция днес звучи като мръсна дума?
- Защото много често под инвестиция се разбира директна спекула за кратковременна бърза печалба. Но и в минали времена старите българи, макар далеч не всички, са се занимавали със спекула за краткосрочни печалби. Например по време на Първата световна война се увеличават парите в обращение - т.е. стават евтини. Предприемчивите, които правят доставки за армията, разполагат с много пари в брой. По-спекулативно настроените основават акционерни дружества в София, чиито акции се пускат на свободния пазар. И всеки, който разполага със средства се опитва да купи от тях с надеждата, че стойността им ще нараства, защото има търсене на обещаното производство. Стремежът към бърза печалба и привлекателността на лесните пари полъгва и разумни хора, които обаче губят, защото голяма част от тези дружества впоследствие гръмват.
- Говорите пред медии, че след Освобождението изключително популярно става иманярството. Какво носи то на хората?
- Във вестник от 20-те години на миналия век го наричат "национален спорт". Иманярите даже си правят дружество, обикалят, търсят, обхванати са от треска за злато. Пускат се слухове, че еди-къде си е заровено съкровището на Вълчан войвода, което впрочем се издирва и до днес. Няма място в България, за което да не се твърди, че е заровено, но далеч не е само то... Знам случай от времето на управлението на БЗНС след Първата световна война, когато в страната идва сърбин и пуска слухове, че знае къде около София е заровено много злато. На този слух се вързал дори министър - Александър Радолов се казва, и понеже разполагал с човешки ресурс, увлякъл доста хора да копаят за златото. Самият сърбин, автор на слуховете, си живял тук доста охолно, защото не давал информацията току-така.
- Статистиката показва, че днес българите спестяваме в депозити и недвижими имоти. Защо не ги влагаме в частен бизнес, да речем?
- Заради нестабилността на частния бизнес, който и в миналото, и сега, е изключително рисков. Да го започнеш, означава да заложиш бъдещето си, да рискуваш и освен с умението да произвеждаш и да продаваш, да подходиш и с капка лудост. А поначало българите още преди Освобождението, след това и до днес сме склонни да не предприемаме тежки рискове. Капчицата божествена лудост, за да си успешен предприемач, я имат малцина у нас - те са редки цветя в българската градина. Много често държавата ги мачка, а политическата несигурност ги спъва. А когато става дума за пари, в условия на политическа несигурност, доверието не се печели с избори. Човек е много по-внимателен, когато гласува с джоба си, отколкото, ако гласува само с бюлетина. Заложи ли имуществото си, спестяванията си, всеки става много по-консервативен. А когато навън бушуват войни и кризи, изпитанията за парите ни са много по-сериозни - случвало се е и да ги вземат.
- Чакаме Европа да се произнесе в конвергентния доклад в началото на юни влизаме ли от 1 януари 2026 г. в еврозоната. Какво ни очаква при такава промяна?
- При всяка парична промяна има нужда от огромно доверие, каквото, за съжаление, днес липсва, стане ли дума за личните пари на хората. Например при смяната на парите през 1924 г. е пълно със сведения за повече и по-малко успешни фалшификации на банкноти, някои са обвързвани с външно- и вътрешнополитически интереси и т.н. Тоест мошениците не спят и обикновеният българин знае това. Тъкмо затова крие парите си в земята, в тайници, делви, под дюшека - да не го излъжат.
- Икономисти се тревожат, че в мнозинството си не ползваме финансови инструменти и оставяме инфлацията да подяжда спестяванията ни. Защо?
- Така е. В исторически план дори депозитите се оставят преобладаващо в държавно гарантирани или изцяло държавни банки. Навремето капитал са привличали т.нар. пощенски спестовни каси. Те са приемали малки депозити, които са се ползвали с редица привилегии. Но да се ползват спестявания за инвестиране, е било доста ограничена практика. Характерна е за градските хора, които са по-модерно ориентирани.
- Какво очаквате да се случи след въвеждането на еврото?
- Кой каквито и реформи да опитва да направи, трябва да е наясно с огромното недоверие и страх на хората, често оправдан - спомнете си последната хиперинфлация. Затова една промяна трябва да се прави внимателно и с уважение към страховете на хората.
Мисля, че както можем да се провалим и с лев, и с евро, така можем и да успеем икономически и с лев, и с евро. Според мен прекалено много се фокусираме с тази реформа и я тълкуваме крайно - или че тя ще направи безкрайно зло, или - безкрайно добро. Не се фокусираме обаче върху това да сме да сме малко по-честни и да работим малко повече. Трудолюбието се губи. Склонността да сме предприемчиви тотално липсва. Да работиш и да се образоваш системно - също. А това са ключовете за устойчив успех. Ама някак си са неудобни днес. Докато старите българи, независимо от всичките си проблеми, са знаели, че с яко бачкане нещата се оправят.
CV
Проф. Пенчо Пенчев е роден е в Казанлък през 1971 г.
Работи от 2000 г. в Университета за национално и световно стопанство (УНСС)
Професор е по стопанска история, единственият в държавата по тази специалност
Сега е ръководител на катедра "Политическа икономия" в УНСС
Автор е на книгата "Стопанска България: 1879 - 2008 г.", издадена миналата година, а неотдавна излезе и друга негова книга - "Ако Адам Смит беше жив", с която отдава почит на големия шотландски мислител, който е негов интелектуален герой
