- Често имаме информация, която допълнително ни напряга и обърква, защото е противоречива
- Тревожни ставаме, когато надценяваме опасността и когато подценяваме ресурсите си за справяне
- Японците имат система-алгоритъм при земетръс: 1. Предвиди 2. Предупреди 3. Реагирай 4. Оцелей 5. Възстанови
- Движение, ясна цел и лек "кризисен багаж" с най- необходимото помагат да излезете от ступора
- Когато човек има стратегия за справяне в кризисна ситуация, страхът отстъпва на концентрацията в определени стъпки
- Важно е да говорите с хората около вас при бедствие. Хванете за ръка уплашено дете, прегърнете близък човек - успокоява!
- От 19 април до момента Земята не е спирала да се люлее в различни точки по света, последно в Истанбул, което усетихме и у нас, а най-пресни са леките трусове в Никола Козлево, Шуменско, и Струмица, Петричко. Идват ли при вас разтреперани хора с повишена тревожност, д-р Лазарова?
- Сега не. Но през 2012 г., месец след голямото земетресение в Пернишко, поне 30 души, а e вероятно да са били и повече, потърсиха психологическа помощ заради тревожност, напрежение, различни симптоми, свързани с безпокойството, предизвикани от земетресението.
- Какви са последствията за човешката психика при такива случаи?
- Най-разнообразни, от много сериозни до сравнително незначителни, след които се завръща пълноценното състояние на човека. Зависи от това в каква кондиция е бил, доколко е подготвен и надеждно информиран за подобни ситуации.
- Смятате ли, че в XXI век хората са добре информирани как да се държат по време на земетресение?
- Ние се къпем в информация, но далеч не цялата е надеждна. Затова често ситуацията е като в поговорката “Вода гази, жаден ходи”. Причината е, че не може истински да се открои информацията, която може да ни е опора. В повечето случаи имаме информация, която допълнително ни напряга и обърква, защото е противоречива.
Истината обаче е, че ние в България живеем един сравнително спокоен откъм бедствия живот, за разлика от Америка например, където различни бедствия, включително и земетръси се случват доста по-често.
Важно е как хората са подготвени за такива бедствия още от деца, защото това предполага и вида на тяхната реактивност, съответно и риска от щети за психиката.
- Кое създава най-голям проблем за психиката в такива случаи?
- Изненадата. Внезапното случване на нещо лошо създава най-голяма трудност за преработване от психиката. Свързано е с всички негативни събития в живота на човек. Затова и казваме, че внезапната загуба на близък е несравнимо по-страшна в психичен план от постепенната загуба, когато се прощаваш с човека във времето и някак си интегрираш идеята, че той си отива.
- Същото ли е чувството при природно бедствие?
- Всеки човек се адаптира за различно време при внезапно, неочаквано бедствие или случка. Възможността да намери опора и ръководство за поведение при такива случаи също е различна. В други страни справянето с такива ситуации е много добре описано и обяснено. В България, за съжаление, всеки се оправя, както може и в психичен план, и практически.
Един от факторите за формиране на интензивната тревожност и страх, който впрочем има и соматични изражения, е свързан с две неща: основно - когато хората надценяват опасността, и още - когато подценяват ресурсите си за справяне. Тогава ставаме тревожни, което на практика означава, че сме безпомощни и се чувстваме силно застрашени.
Когато обаче имаме някакъв вид указания и помощ, тогава можем реално да преценим рисковете, защото правим разлика между заплаха и опасност. Опасността е нещо потенциално, а заплахата е нещо непосредствено. Затова на трафопостовете пише “Опасно за живота”, а не “Заплаха за живота!”. Това, че минаваме покрай него, не означава, че заплашва живота ни, а че е потенциално опасен.
Иначе, когато човек е повече информиран за определен вид бедствия, които биха могли да настъпят в региона, в който живее, той е по-подготвен за това.
Например в части от Япония, където трусовете са ежедневие, всичко в градовете е организирано така, че рисковете да се минимизират до степен хората да не ги забелязват дори. Само по-големите амплитуди дават усещане, че трябва да се предприеме нещо.
Другото е, че когато имаме много ясни стъпки и универсализирани стратегии как да действаме и те са описани навсякъде, достъпни и разбираеми, хората са много по-малко тревожни, защото знаят, че има алгоритъм, по който, ако вървят, рисковете са минимални.
- Какви са най-честите състояния, в които изпадат преживелите земетресение?
- Идеята е, че може да преживееш определено бедствие и ти или твой близък да останете незасегнати от него. Най-негативните отражения върху психиката се появяват тогава, когато някой много близък е бил наранен или, не дай боже, е починал и не си могъл да направиш нищо, за да го спасиш. Такова ужасно преживяване е най-високо в йерархията сред опасните, защото тогава рискът от развитие на PTSD - т.нар. посттравматично стресово разстройство, е много висок. В такива случаи хората често започват да се обвиняват, че примерно не са успели да влязат в горяща сграда, нещо е паднало или се е срутило, има разруха, която е довела до тежка увреда или смърт. Често хора с такова преживяване може внезапно да се върнат към спомена от негативното събитие и да страдат.
Други много тежки последици при земетресения са, когато хората остават затрупани, но живи много дълго време. Тогава с часове, а понякога и с дни са в състояние на абсолютна неизвестност и с усещането, че всеки момент ще умрат. Няма по-страшно от това да си живял с идеята, че всеки момент ще умреш, и накрая да оцелееш. Внезапната смърт често е много страшна за тези, които остават, но не и за тези, които си отиват.
- Често хората се разтреперват от разлюляването на полилея, особено на по-висок етаж, също от самото клатене на сградата. До какво състояние може да ни доведе това?
- Много е различно. Част от хората нямат опит с трусове, не знаят как да се държат в такива ситуации и подценяват рисковете за живота си. Особено ако не са имали житейски загуби, заплаха за живота и т.н.
Страховете обаче може да се увеличават с натрупване на житейски опит, пряк или косвен - не само това, което си преживял, но и това, за което си чул, научил, видял.
Но когато човек има стратегия за справяне и настъпи кризисна ситуация, той може да не се уплаши, а да е напрегнат и концентриран, за да може да осъществи определени стъпки. И това е голямата разлика!
По същата причина хората, дори и на фронта, когато имат ясна мисия и стратегия, са много концентрирани, за да осъществят замисленото, независимо че има риск за живота им.
Обратното - при хора, които са защитени и няма реална заплаха за живота им, самият факт, че нямат стратегия как да действат, може да ги направи екстремно тревожни и тази тревожност да остане дори когато опасността е отминала и имат пълните уверения, че абсолютно нищо не се случва. Тогава обаче те започват да предъвкват лошата ситуация, сякаш има опасност пак да се повтори.
- Кои са стъпките, които човек трябва да предприеме при земетресение?
- Едно време, когато ние бяхме ученици, имаше такъв тип обучения - за ключови действия при земетресение, а също и при наводнение. Даже в училище сме ги учили. Но според мен сега ключова е регулацията в общността: Какво трябва да се прави при едно или друго бедствие? На кого се обаждаш? Къде стоиш? Какво правиш?
Японците имат т.нар. система - алгоритъм: 1. Предвиди 2. Предупреди 3. Реагирай 4. Оцелей 5. Възстанови.
Едно от важните неща, ако човек живее в земетръсна зона, е да си е подготвил малък, да го наречем “кризисен” багаж, който да съдържа най-необходимите неща, особено ако има малко дете или болен човек. Например: основни лекарства, вода, може би нещо сладко, носни кърпички, телефон, пари, лични документи, фенерче, зарядно - дават сигурност. Много е важно този багаж да не е тежък, за да може да се вземе с едно движение и с него човек да напусне опасното място.
Другото е в такъв момент да не се ползва асансьор.
Някои препоръчват, ако човек не може да излезе бързо, да застане под много стабилна маса, която може да го защити от падащи отгоре неща. Съветите едно време бяха човек да застане под рамката на вратата. Днес обаче тези рамки невинаги са под носещите греди.
Ако вече сме напуснали сградата и сме навън, е важно да сме достатъчно далече не само от нея, но и от електрически стълбове, дървета, защото по някой път освен комини падат и те.
- Какво да направи уплашеният, за да преодолее страха си при трус?
- Едно от важните неща, когато има ясна цел, е човек да не стои парализиран, а да започне да я изпълнява. Движи ли се, човек е по-малко тревожен, защото основният медиатор, който действа в този момент, е адреналинът, а той дава много енергия. Тъкмо той е кризисният медиатор, който казва, че има опасност и трябва да се спасяваме.
За да не изпадне в ступор, човек трябва да си определи и цел, която да следва. Може да си каже например: “Трябва да сляза долу, да внимавам по стълбите, защото има и други уплашени като мен, които се блъскат, и да се отдалеча максимално от сградата”. А не да се втурне импулсивно и да се лута.
Важно е също така най-вече да каже на деца, близки, съседи, които по една или друга причина изглеждат объркани и лутащи се: “Отиваме еди-къде си, можем да се справим, хайде!” Такъв тип послания дават кураж. Много е важно да се говори с хората, да хванете за ръка уплашено дете, да прегърнете близък човек - успокоява.
Има си и техника: да се фокусираш върху пет неща, които виждаш, четири неща, които докосваш, и три неща, които чуваш. Това ни връща в настоящето по специфичен начин. Другото е човек да докосне различни части на тялото си, за да се увери, че са на мястото си, да провери движението на всичките си крайници - това го връща в реалността и му дава усещането, че той си е там, на място и пълноценен. При трус дишането и пулсът може да се ускорят. Затова човек може да пробва да направи няколко дълбоки вдишвания, да задържи дъха си, а после да издиша. Прост метод, който също успокоява.
Друга техника е човек да си представи спокойно място, което му дава сигурност. Или да стигне до паркинга, където е колата му, да влезе в нея и там да се почувства сигурен и спасен.
- Колко време след земетресение човек може да преодолее паническите състояния и да се възстанови?
- Може в рамките на 24 часа след земетресението, ако няма последващи трусове. Възможно е в първата нощ след трус сънят на човек да е неспокоен или да продължи да се чувства зле. Но ако няма реални разрушения, загуби, починали хора, спокойствието се завръща.
Оттам нататък е много важна официалната информация. Защото, ако плашат с “очаква се голямо земетресение след няколко дни”, това напълно съсипва спокойствието на хората.
CV
Родена е в София
Завършила е медицина в Медицинския университет в София, а после специализира там психиатрия
Специализира също когнитивно-поведенческа терапия към университета в Оксфорд и е сертифицирана като когнитивно-поведенчески психотерапевт.
Съосновател е на Амбулатория за психично здраве “Адаптация”
Председател е на Българска Асоциация по когнитивно-поведенческа терапия и на Българска Асоциация по психотерапия
