“Песъка е ухо” - този грозен, натрапчив, почти идиотски графит е най-често срещаното улично творение по фасадите на сградите. Появи се преди десетина години из улиците на София, а вече е плъзнал и в други градове. Но не като в онази реклама, а доста по-настойчиво.
Легенди се носят за Песъка - бил слаб и мургав, дори годините му са описани - някъде след Христовата възраст. Това било отмъщение към бивш приятел, който го натопил за нещо си в МВР.
Историята на Песъка направо върви към телевизионен сериал - чака си само режисьорското вдъхновение на някой амбициозен творец. Проблемът обаче не е в биографията на Песъка, а в това, че буквално е загрозил София. Няма как да се отървеш от него - виждаш го на всеки ъгъл, на всяка сграда. Ако случайно авторите на графити са го пропуснали, ни чакат други картини - с неясно послание, но пак изпълнени с грозота в повечето случаи. За да се надраскат, е необходим само флакон с боя, който струва 20-30 лева. За да се почисти от омазаната фасада, трябват много повече средства. Които плащат гражданите от своите данъци. А след почистването идват уличните “артисти” и пак драскат. Игра на котка и мишка, от която губим всички, защото градската среда се загрозява трайно.
Няма съмнение, че сбогуването с “Песъка е ухо” ще е дълго и трудно, но мисията е възможна. Просто трябва контрол и бързо въвеждане на простичкия принцип: който цапа, плаща.
