Мирела Веселинова
Не е много лесно да се опонира на прокуратурата, която онзи ден обяви, че във вълнуващия разговор в Банкя между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов няма данни за престъпление, а само демонстрация на морално укоримо поведение.
Най-малкото защото засега никой не разполага с постановлението за отказ за образуване на наказателно производство, за да види какви са мотивите за това.
Но прави впечатление, че една голяма част от юристите приемат този изход от проверката на записа в Банкя като правилен Анонимен коментар в сайта на “Правeн свят”: “И да има извършени престъпления в записа, те са от частен характер и то само ако някой се обижда на пeдал, манаф, капут и др.
Ако обаче се криминализират простотията и селяндурщината, тримата бивши са осъществили квалифициращия състав на продължавано престъпление, като случаят е особено тежък”. Просто и ясно казано.
Всичко останало, което би могло да се добави по повод на този разговор и проверката на прокуратурата, завършила с отказ за образуване, е донейде хипотетично.
Вярно е, че разговорът е записан незаконно, но всъщност това не пречи той да бъде приобщен към делото не като СРС, а като веществено доказателство, съдържащо насочващи данни за извършено престъпление.
Оттук нататък само може да се предполага дали в хода на проверката са разпитани всички присъстващи в къщата в качеството на свидетели. Дали са проверени всички дела на Николай Кокинов, действията му покрай доклада на прокуратурата за проверката за незаконното подслушване. Как се сваля свидетел от самолет, за да му се оказва натиск да не свидетелства, и т.н.
Самият разговор обаче е само индикация и то твърде неясна. Няма как без допълнителни данни да се образува наказателно производство за каквото и да е престъпление въз основа само на него.
А събирането на доказателства за корупция, непотизъм, търговия с влияние е трудна работа. Винаги и навсякъде. Твърде много конкретика липсва, което не е чудно, при положение че човекът, който 4 г. управлява държавата, не знае какво е апелативна прокуратура.
В конкретния случай проблемът не е толкова в действията/бездействието на прокуратурата, а в това, че в публичното пространство прословутият разговор в Банкя се коментира само и единствено през призмата на наказателното право. Отново обществото очаква проблеми, свързани с разпада на държавността, да се решават от прокуратурата.
Което е невъзможно
Държавата се управлява на принципа на мафията; градският прокурор на София живее с ясното съзнание, че на два пъти е избиран с протекцията на властта и за пореден път търси ходатайство, за да стане апелативен прокурор, нещо повече – сам казва за себе си и за заместника си, че са “хора на Бойко”; бившият министър на земеделието се чуди кой му е спретнал делата и по чия поръчка – дали на вицепрезидента (Марга), или на президента, защото очевидно няма съмнение, че това не е по свободно прокурорско убеждение... И т. н.
Този скандал не е просто за прокуратурата, защото тя не решава проблемите на управлението. Той е за Консултативния съвет по национална сигурност. Той е за ВСС, който, без да се прави на гнуслив от “незаконния” запис, трябва да образува специална комисия, за да го прослуша. (Този скандал е много по-голям от скандала “Красьо”, който през 2009 г. взриви публичното пространство и продължи да се развива през 2010 г.
Покрай скандала “Красьо” за разговори с един човек, уличен като лобист, бяха наказани, включително и уволнени редица магистрати, а дори не се знаеше какво е съдържанието на разговорите, припомнят днес съдии.)
Ако обаче има нещо, което този скандал отново припомня, това е никога непроведената проверка по повод на един друг скандал, станал известен като “Мишо Бирата”. Аналогиите между двата случая се налагат, както и разликите. И двата случая се родиха от незаконно оповестени тайно направени записи.
И в двата случая участниците в разговорите сами и чистосърдечно си признаха, че разговорите са автентични. (За записа на разговорите на Бойко Борисов с шефа на митниците Ваньо Танов дори има експертиза от частна френска лаборатория, която потвърждава, че той не е манипулиран.)
Разликата е, че прокуратурата така и не направи анализ на съдържанието на разговорите на Борисов и Ваньо Танов с оглед дали те съдържат данни за престъпление. Разследвано бе единствено кой е изнесъл тези записи, които се оказаха резултат от прилагане на специални разузнавателни средства.
И още една много съществена разлика – разговорът между Борисов и Танов сам по себе си е престъпление – корупция, търговия с влияние, превишаване на правомощия. Ясно и категорично се чува как тогавашният премиер Борисов нарежда на Ваньо Танов да разпореди спиране на една законно провеждана митническа проверка в пивоварната "Леденика", защото обещал „да не закача Мишо Бирата”.
Нещо повече, ясно се видя, че Ваньо Танов изпълнява. Това, както се оказа, никой прокурор не го е чул.
Има едно нещо, което може би трябва винаги да се казва в такива случаи: може би ако през 2011 г. прокуратурата бе образувала производство за казаното от Борисов и Танов в разговорите по случая “Мишо Бирата”, през май нямаше да го има скандала Борисов-Кокинов-Найденов.
