- Не нападаме лично докладчика Томас Вайц, но искаме обективно, ясно и недвусмислено представяне на доклада
- Мицкоски изкарва РС Македония като жертва на
- агресивни съседи
- Нека в Скопие да не възпроизвеждат идеологеми от времето на Тито
- РСМ и премиерът им не изпълняват това, което предишното им правителство е подписало
- Г-н Ковачев, кои всъщност са мотивите за отлагането на доклада за напредъка на Северна Македония за присъединяване към Европейския съюз? Какво точно се случи?
- В последната седмица премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски всеки ден даваше изявления по медиите в РСМ, че той от месеци е работил с докладчика Томас Вайц, който трябва да напише проектодоклада за оценка на напредъка ѝ. И че те, правителството, са си постигнали целите, като в този доклад ще бъде призната “многовековната” отделна македонска идентичност, история, език, и то на четири места.
Мицкоски сподели, че знае за опитите на български евродепутати, които се опитват да прецизират текста, за да е ясно, че става въпрос за идентичност и език в днешно време на живи хора, които се самоопределят като етнически македонци и езика, който говорят, за македонски. И явно визираше мен, защото каза за “евродепутат от управляващата ГЕРБ”, но също така заяви, че тези опити няма да имат успех. Тоест трета страна, която е оценявана, знае какво се случва, какви са текстовете по проекторезолюцията, кой какво е говорил и какви желания има.
Това повдига много въпроси за начина, по който се подготвя текстът. Затова от Европейската народна партия настояхме за още време за срещи на докладчиците в сянка и за уточнения на текста. Докладчикът, както и другите политически партии се съгласиха да се отложи за 24 юни. Текстовете, които се приемат от Европейския парламент, трябва да са ясни, точни и категорични, а не да водят до различни интерпретации, неразбирателство и манипулации - това би било удар и по самия ЕП и репутацията му.
- Оказа се, че Вайц е провеждал активни срещи с представители на властта в Скопие, без да ги регистрира.
- Да, задължението на докладчиците е да регистрират срещите си. След като колеги забелязаха и повдигнаха този въпрос, докладчикът Томас Вайц регистрира 31 срещи, които първоначално не бяха отчетени.
- В такъв случай, след като така се е компрометирал, какви могат да са следващите действия? Може ли да му се има доверие, а и направо да се смени докладчикът?
- Няма никакъв проблем да провежда и всеки ден срещи. Трябва обаче да има прозрачност с кого и кога се е срещал, особено като основен докладчик.
Има обаче друга голяма въпросителна. Аз изгледах интервюто му за македонската телевизия, в което казва, че ще има признаване на македонската идентичност и език. След това му изгледах интервю по българска медия, в което казва, че не е признаване, а само споменаване. Това отново води до двусмислие и неяснота. А този текст не може да бъде оставен да се интерпретира кой както си иска.
В лични разговори с докладчиците в сянка, както и самият Томас Вайц ми е казвал: “Да, наистина ние нямаме предвид “многовековната” македонска идентичност и език, а става въпрос за сегашната”. А на моя въпрос защо не се уточни това, за да не се злоупотребява с текстове и да не се накърнява репутацията на ЕП, той каза, че защото е станал много чувствителен политически въпрос и се чувства нападнат. Много е важно да се подчертае - по никакъв начин не нападаме лично докладчика, тъй като това не е правилно. Но искаме обективно, ясно и недвусмислено представяне на доклада, а за момента това не е така. И основното доказателство, което имаме, са постоянните изяви на премиера Християн Мицкоски точно по този текст.
- РС Македония ни представя като пречка пред европейската интеграция на страната. И донякъде се увенчава с успех, тъй като еврокомисарят по разширяване - Марта Кос, определи ситуацията между София и Скопие като “двустранен спор”, за който “Европейският съюз може да посредничи”. Ще се наложи ли този прочит на събитията?
- Аз реагирах веднага на думите на Марта Кос и я помолих повече да не чете текстове, които някой ѝ е подготвил, пред Европейския парламент, а да се върне на ситуацията, която е.
Имаме заключенията на съвета от 2022 г., където 27 страни-членки са се съгласили на тях, както и страната кандидат. За съжаление, правителството на Република Северна Македония не изпълнява това, което са поели като ангажимент. Има общ европейски консенсус, както и договор за приятелство и добросъседство от 2017 г., които трябва да се изпълняват.
По договора за приятелство си имаме и формат - междуправителствена среща и на двете правителства. От 2017 г. обаче само два пъти са се срещали. Трябва да има трета такава среща между правителствата на България и Република Северна Македония, която да завърши с годишен протокол. Засега има само два протокола по договора и той все пак трябва да се изпълнява. Той е и част от преговорната рамка, приета през 2022 г.
Марта Кос е длъжна да оценява напредъка по изпълнението на договора и годишните протоколи към него.
При изслушването във външната комисия в ЕП аз я попитах дали комисията е длъжна да дава оценка за изпълнението на договора и тя каза: “Да, разбира се”.
- И все пак защо въпреки всичко Скопие продължава да не изпълнява ангажиментите си?
- Сегашното правителство на Християн Мицкоски губи изключително ценно време на собствените си граждани, финансов ресурс на държавата, дипломатически ресурс на дипломатите им, за да обикаля цял свят и да се опитва да промени заключенията на Съвета от 2022 г. Това е обречено на неуспех - досега не е имало нито веднъж случай приет консенсус за страна кандидат да бъде променян. И то три години по-късно под натиск на страната кандидат.
Те са го дебатирали в техния парламент и са приели като решение включването на българите във всички части на конституцията, не само в преамбюла, както казва Мицкоски. Въпреки че той говори за няколкостотин българи, ние знаем много добре и е доказано, че мнозинството на територията на сегашната Република Северна Македония исторически са с български произход и че след Втората световна война се създава нова идентичност по времето на Титова Югославия.
Между другото, Мицкоски едва ли не с насмешка спомена, че този исторически факт бил живковизъм, а ние сме се били връщали към времето на Живков. Това е изключително смешно, защото нашите възрожденци и революционери нямат нищо общо с комунистическия вожд. Нито Григор Пърличев, нито братя Миладинови, Гоце Делчев, Дамян Груев, Христо и Милан Матови, д-р Татарчев и други пък имат общо с това, което Мицкоски се опитва да представи.
- Журналистът Бойко Василев заяви, че Мицкоски играе една от любимите игри на Европейския съюз - “Ако не ме вземеш, ще ти изневеря”. Тази тактика може ли да доведе до успех?
- Това е притеснение и при колегите - че ако не им изпълним веднага всичко, което искат, то Русия и Китай ще нахлуят при тях. Те вече взеха почти 1 млрд. заем от Китай, половината през Виктор Орбан и Унгария, другата половина - директно от китайците. Проблемът е, че оста Орбан - Вучич - Мицкоски, Додик и Путин отгоре наистина е притеснителна.
А Мицкоски използва и друг емоционален момент за хора, които не са запознати нито с историята, нито с отношенията между балканските държави - да представи Северна Македония като жертва. Тоест смениха си името и знамето, гърците и българите не ги признават и са жертва на окупационна политика от съседите си. Това е ракурсът, по който те работят. А Мицкоски държи всичко в своите ръце чрез медиите си, които са собственост на унгарците и са техни партийни рупори.
Въпросът е дали наистина имат желание за членство в ЕС и да изпълнят и желанията и надеждите на огромната част от македонските граждани. Затова моят призив винаги е бил: “Не губете време, почнете с работата, нашата ръка е подадена, имаме договор за добросъседство”.
Нека да не повтаряме идеологеми от предишни режими. Както ние не повтаряме по никакъв начин неща, които са били по времето на българската комунистическа диктатура, така и те да не възпроизвеждат югославската от времето на Тито.
Нека да работи историческата комисия, защото историята трябва да се разглежда като наука, а не като пропаганден рупор. Историците трябва да работят само въз основа на архивите, артефактите и мемоарите от съответната епоха, както е записано в нашия договор с тях от 2017 г.
Но остава едно голямо “но”. И това е какво наистина иска Християн Мицкоски за държавата си или по-точно за самия себе си - дали наистина желае европейското членство, както го заявява. А той казва, че “който не гласува за многовековната македонска идентичност и език, то той не следва заветите на Шуман и Моне”.
- Как могат българските евродепутати да склонят ЕС да окаже натиск за изпълнение на ангажиментите от преговорната рамка?
- Българският парламент с абсолютно единодушие прие това, че България продължава да седи зад заключенията от Съвета от 2022 г. Комисията, включително и Марта Кос, го каза, че българите трябва да бъдат включени в конституцията, и то не само в преамбюла, а във всички части на конституцията, където се изброяват народите. Това го каза и Антонио Коща, когато беше в Скопие - не може да се очаква промяна на преговорната рамка, нито на заключенията от Съвета. Така че да не губят време.
Ние ще им помагаме по време на присъединителния процес. Но те трябва да преодолеят старото мислене от времето на Титовия комунизъм и да дойдат в ХХI век. Ползвам риториката на Мицкоски, който изкара българските евродепутати, че сме от Средновековието.
- Бившият ви колега евродепутат Иво Христов пък видя бартер, с който България продава ветото си за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС срещу влизането ни в еврозоната. Доколко има резон в това твърдение?
- Това е несериозно и абсурдно. Аз не виждам никаква връзка. Първо, думата “вето” не е правилна. Хиляда пъти го казахме - ние нямаме двустранен спор. В момента има неизпълнение на европейските условия. Ситуацията не е България да каже “да” и те да почнат преговори. Трябва 27 държави да променят преговорната рамка, не само България. Но това никога не се е случвало, няма и да се случи.
Република Северна Македония и премиерът им не изпълняват това, което предишното им правителство е подписало. Да, той може да не харесва предишното правителство и през цялото време ги критикува, че са приели тези заключения от 2022 г., но нали те са приемствена държава. Международното право казва, че независимо каква партия вземе властта, държавата остава задължена към ангажиментите си по неща, които е приела като международен ангажимент. Същото е и с Преспанския договор - на сегашните управляващи в Гърция не им харесва това, което е приел Ципрас със Заев, но те се придържат към него, защото е прието легитимно от гръцката държава, както и от тогавашната македонска власт. Няма нещо, което ние да търгуваме - от типа на “Ще ни пуснете в еврозоната, пък ние ще махнем ветото”. Аз разбирам, че може би целта е да се вкара някакъв съспенс, но това няма абсолютно никакъв резон и няма нищо общо с реалността.
Искам обаче да обърна внимание на друго нещо важно - ние не сме си свършили работата. За мен е изключително важно спешно и приоритетно да има промяна в Закона за българското гражданство. Освен че трябва да се въведе церемония при получаването на гражданство по произход, както и снимка пред знамето и пред герба, така трябва да се въведе публичен регистър към Министерството на правосъдието за всички получили българско гражданство по произход, и то със задна дата. По сега действащия закон това не е публична информация.
Така ще има по-голяма яснота по отношение на наследниците на българите, които живеят в историческите области, дефинирани от БАН като мнозинство в тези региони. Това е единният критерий. Вторият много важен критерий е публично заявяване на българската си идентичност. Ние имаме над 120 000 -130 000 граждани на Република Северна Македония, които в последните десетилетия са получили гражданство по произход чрез доказателства от техните баби и дядовци, че са били част от Българската екзархия, Българската армия, българските училища в Македония, Одринско, Тракия, така и писмена декларация за това, че се чувстват етнически българи. Това е изключително огромна бройка, при положение че в Република Северна Македония има около 1,9 милиона граждани. От тях една сериозна част са албанци, турци, власи, роми, египтяни, сърби. Затова смятам, че по спешност проектозаконът, който подготвих и дадох на моите колеги в Народното събрание, трябва да бъде разгледан и приет.
Това няма нищо общо със защитата на лични данни. Аз съм взел и становище на Държавната агенция за защита на личните данни. Това е в обществен интерес, не става въпрос за дата на раждане, а за имена и населено място, откъдето идват. В момента това в РС Македония е голям проблем.
Хората ги е страх да не би да се разбере, че имат и българско гражданство, както се случи и с много министри, заместник-министри, с кмета на Скопие, които веднага трябва да се оправдават, че е било по работа. Това няма никакво значение. Аз донякъде ги разбирам. Създадената атмосфера там ги плаши.
Няма проблем да си какъвто и да било друг, но има проблем да си българин. Те ще си загубят работата, няма да имат кариерно развитие, нито възможност за развитие на бизнес.
И тези хора го крият това, защото се притесняват за себе си, за семейството си. Абсурдно е в една нормална европейска държава по този начин да има такъв страх. Затова съм убеден, че трябва да се преодолее колкото се може по-бързо. А колкото и да се оправдават защо са взели гражданство - дали да работят в Германия, в Австрия или където и да е, по време на процеса на получаване на българското гражданство те са представили документи за своите баби и дядовци, че те са част от българската историческа общност, те са подписали и декларации, по които се носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
------------
Андрей Ковачев е евродепутат от ГЕРБ - ЕНП
Роден е на 13 декември 1967 г. в София. Доктор на природните науки от Университета на Саарланд, Германия. До 2009 г. е работил в частни компании, бил е и сътрудник в Европарламента. От 2009 г. досега е евродепутат. Говори английски, немски, френски, руски и испански. Ръководител на българската делегация в групата на Европейска народна партия. Член на Комисията по външни работи (AFET) на Европейския парламент. Член на Делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС – Северна Македония и ЕС-Турция.
