С Д-р Милен Врабевски разговаря Даринка Илиева.
- Д-р Врабевски, Европарламентът ви избра за европейски гражданин на 2013 г. заради инициативата "Силна национална идентичност - силна европейска идентичност" на фондацията ви "Българска памет". Как се гради национална идентичност в свят на глобализация?
- Наистина звучи като парадокс. Преди дни Европейският парламент удостои с най-високия приз 43-ма души от 23 държави. Това е голяма чест за мен, защото доказваме, че мотото на ЕС "Единни в многообразието" е валидно и у нас. България има нужда от еврочленството. Tо дава възможност да възвърнем позиции, които изглеждаха безвъзвратно загубени. И то през трансграничното сътрудничество и излезлите на преден план по-благородни идеали на хора, които могат да помагат на държавата си и на младите, за да съхранят потенциалa .
В глобализиращия се свят има принцип за семейственост - колкото по-близък си до средата си, колкото повече инвестираш, правиш я да изглежда по начин, по който желаеш децата ти да растат в нея. Получава се една секвенция от ентусиазирани и интелигентни млади хора, които искат да участват в изграждането на собственото си общество, защото се чувстват неразделна част от него. Стремим се да възпитаваме у тях любов към европейските ценности и българския произход. Да си горд, че си българин, значи да си горд, че си европеец. Затова работата на фондацията с децата чрез образователните програми се концентрира и върху обичта към родината. За да разберат, че си струва да инвестират в средата си и да се реализират в страната си.
Учим ги как се печелят европари, правим езикови обучения. Поставяме акцент върху кандидатстудентските курсове, които спонсорираме, защото искаме младите от забравените от държавата места, като Югозападните Родопи или смесените райони да са образовани и интелигентни.
- Не е ли все по-трудно да се гордееш, че си българин? Много хора бягат в чужбина?
- Искаме да променим това и работим в 4 направления. Първо - борбата с демографската криза, защото на практика изчезваме. Ако не мислим за собственото си възпроизводство, съвсем скоро ще имаме не само проблем със съхранението на българщината, но и от икономически характер. Работим за реинтеграция на историческата ни диаспора, която е естествен резервоар на българщина. Изтичането на мозъци към България ще бъде максимално полезно. На семинарите ни децата от страната и диаспората на третия ден независимо от диалекта и произхода - Украйна, Молдова, Македония или Сърбия, проговарят на чист български. Генната памет винаги намира своята изява при подходящи условия. Събрани заедно, тези деца разбират новото място на България и възможностите, които имат.
- Събирате стотици деца от диаспората на образователните семинари. Водите ги в старите български столици - Плиска, Преслав, Търново. Защо?
- От 2007 г. досега в семинарите ни всяка година участват по 500-600 младежи. Изнасят се лекции по етнология, история, евроинтеграция. Срещаме ги с реализирани професионалисти и известни българи, за да им покажем, че тук може да се успява. Те разбират, че могат да направят кариера тук и че единственият изход не е просто да избягаш.
- Но защо го правите?
- Искам децата ми да живеят в по-добра България, която няма да напуснат. И ако утре те ме питат дали съм направил нещо в тази посока, да мога с чиста съвест да им кажа - да.
- Имате пет деца.
- Да, с жена ми общо гледаме 5 деца и имаме екстензивен опит с отглеждането на млади хора. Изхождайки от собствената ми семейна среда, добруването на българските деца е цел в живота ми. Човек разбира, че мисията му е да живее за другите, когато има деца. Затова и фондацията ми се занимава с деца. Това е и основният принцип на Възраждането - който има възможност, помага на държавата си, защото всички сме държавата, а не само политиците.
Тази година работата ни е посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи и 1150 г. от Моравската мисия. Всяка друга държава, която има такива годишнини, щеше да тръби денонощно, за да разбере светът за тях. Наесен с Държавния архив ще открием изложба в Израел. Ще покажем величието на българската държавническа мисъл, как в средновековна Европа българите са народ - просветител, и как при истинско безвремие при Втората световна война спасяваме не само собствените си граждани, а и десетки хиляди други евреи, на които издаваме транзитни визи. Трябва младите да разберат, че носим този цивилизационен ценз. Той е заложен в генофонда и те са негови носители, а не само да повтарят битката при Ахелой като папагали.
- Помагате и на бездетни семейства.
- Да, помогнал съм да се родят 19 деца. Това е моя лична инвестиция. Хубаво е, че вече има държавен фонд. За няколко години той покри над 15 000 семейства. Когато държавата застане зад една благородна инициатива, я мултиплицира многократно. Това ни мотивира да работим повече.
- Възстановяването на най-голямото българско военно гробище в Ново село, Македония, също е ваша инициатива. Това не е ли пак работа на държавата?
- Да, но не бива непрекъснато да се оправдаваме с нея. Трябва да даваме пример. Държавата е по-мудна структура, а фондацията ми е капиталистическа структура, която работи строго и организирано. Има един ръководител, който плаща и много внимава къде отива всеки лев, защото това са неговите пари. Научноизследователската ми организация работи в 14 държави и е основен спонсор на фондацията. Инвестира там, където има български малцинства и ги наема на работа.
Наградата от Европарламента е 4000 евро и ще отиде за кандидатстудентски курсове, за да увеличим броя на спонсорираните досега 10 селища в Югозападните Родопи. Тази година помогнахме на 300 деца. Например 10 младежи от Слащен, което е до гръцката граница, бяха на изпити в Медицинския университет във Варна и най-ниската им оценка е 5,25. Това е уникален успех. Толкова съвестно учат само защото някой им е помогнал. Вижте какви резултати проявяват при една малка грижа. Сметнете, ако това се превърне в държавна политика. Работата ни не остава незабелязана. Получих признание първо в България от дарителския форум. После лично президентът Бил Клинтън ме покани в неговата "Глобална инициатива" - най-влиятелната неправителствена организация в света. Там са Тони Блеър, Уорън Бъфет, Бил Гейтс и др. Сега идва и наградата от Европарламента.
- Колко средства давате за благотворителност?
- Достатъчно. Това не е бизнес сделка, за да казвам сума. Щастие е, че не съм сам в тези инициативи. Имам приятели, които ми помагат. Един ще осигури зала, друг - автобус.
- Но обикновено богатите влагат парите си в яхти, коли и имоти.
- Има и такива. Ние инвестираме в собствената си компания и постоянно я разширяваме. Имам и продуцентска къща. Предстои да отворим най-голямото звукозаписно студио на Балканите. Вярвам, че това ще допринесе за алтернативата на чалгизацията. Вместо на масата да оплюваме де що може и нищо да не се случва, инвестираме, за да променим това, което не ни харесва.
- Имате дори албум с Джон Лоутън.
- Пиша музиката, текстовете и правя аранжиментите. Поканил съм в новия албум да участват вокалиста на "Бед Къмпани" Пол Роджърс и барабаниста на "Тото" Саймън Филипс. Отново ще участва и Джон Лоутън. Албумът, който направихме с него, влезе в топ 50 на "Класик Рок" за най-добри албуми на 2012 г. Влизаме в студиото наесен. Всичко, което спечелим от продажбите, ще отиде във фондацията. Няма как да спра, защото личният пример и отговорност са фактор за успех. Ако само казвам какво трябва да се направи, нищо няма да се промени.
- Прапрадядо ви пък е бил съратник на Васил Левски. Вярно ли е, че е пазил дневника на Апостола?
- Да. Хаджи Станьо Врабевски е пазил един от дневниците на Васил Левски. Намерен е в къщата ни, но е изчезнал. Стихосбирката "Горски пътник" на Раковски, която е личен подарък с автограф за прапрадядо ми, пък е дарена на музея в Тетевен. В тефтерчето със сметките на Апостола е имало негов подпис на всяка страница. За съжаление то е изгубено, но за него има данни в Държавния архив. Друг мой прадядо е герой от войните за национално обединение. Участвал е в атаката на Одрин, от където има Орден за храброст и атаката в Криволак през Първата световна война, когато са спрени френско-английските дивизии. Такъв живот са живели прадедите ми. Няма как да избягам от това. Ако видите благодарността в очите на децата, на които помагаме, ще разберете колко си струва всичко това.
