- Представата за еврозоната като панацея или катастрофа е еднакво погрешна. Нито ще доведе до икономически колапс, нито автоматично ще минем на по-висока скорост, казва екпертът към Института за икономически изследвания при БАН и ръководител на годишния доклад за 2025 г.
- Тегленето на правителствени дългове, за да покриваме социални разходи, не е дългосрочно ефективна стратегия и поставя в риск фискалната стабилност повече от еврозоната
- От 18 г. нашата статистика е обект на проверки и е доказала своята прецизност България е устойчива в сближаването си със страните членки
- Необходима е разбираема информационна кампания, която да обясни ефектите и предизвикателствата от приемането на еврото
- Едва 1,8% от заетите работят почасово или с намалено работно време - една от най-ниските стойности в ЕС
- Постепенната дигитализация за банково разплащане и намаляването на плащанията в брой ще осигурят изсветляване на доходите и бизнеса
- Доц. Златинов, готова ли е България да приеме еврото от 1 януари 2026 г. Докладът на Икономическия институт към БАН излиза малко след като България получи зелена светлина за еврозоната, предстои и решението на Брюксел.
Скептиците обаче твърдят, че данните, на които се базира статистиката, са “нагласени”, че страната не е способна да задържи в норма инфлацията и дефицита.
- Критериите за приемане на еврото са заложени в европейското законодателство и са числено измерими. В доклада проследяваме тяхното изпълнение от 2008 г. насам. Категоричният извод е, че още в периода 2012-2018 г. покриваме всички изисквания, с изключение на членството във Валутния механизъм, което стана факт от 2020 г. насам. Това подчертава устойчивостта на нашето сближаване с държавите-членки на еврозоната, и готовността на България да приеме еврото. Статистическите данни, на базата на които се прави тази оценка, са проверени на европейско равнище. Нямаме основания да поставяме под съмнение тяхната валидност. Регулациите на ЕС в областта на статистиката са ключови и България се е ангажирала с тях още преди присъединяването си към съюза. Тоест повече от 18 г. статистиката ни е обект на проверки и е доказала своята прецизност.
- Сериозни са опасенията от спекула и повишаване на цените. Какви мерки трябват, за да се предотврати това?
- Институционалната стабилност е ключова както при оценката за готовността ни да приемем еврото, така и за да оползотворим положителните ефекти от този акт. Важно е да се гарантира достатъчно институционален капацитет както на регулаторните органи, така и на политическата система като цяло.
Необходима е подробна и разбираема информационна кампания, която да обясни на обществото най-важните стъпки и очакваните ефекти и предизвикателства от приемането на еврото. Активният диалог със социалните партньори е много важен, за да се избегне необосновано повишаване на цените от страна на бизнеса заради самото приемане на еврото, но и синдикатите да се въздържат от искания за бързо повишаване на доходите. Трябва да бъде ясно демонстрирано, че са налице необходимите контролни механизми, което ще се постигне с по-голяма активност и строгост от специализираните институции като НАП и комисиите за защита на конкуренцията и на потребителите.
- Има ли гаранции, че след влизането в еврозоната ще продължим да сме “добри ученици” и няма да отслабим финансовата си дисциплина?
- Присъединяването към еврозоната е възможност за постигане на по-високи доходи и сближаване със страни с по-висок стандарт на живот. От нас зависи как ще я използваме. Това е силен стимул да довършим отдавна забавяните ключови реформи, свързани с доброто управление на държавните предприятия и по-високата ефективност на публичните разходи.
Представата за еврозоната като панацея или катастрофа е еднакво погрешна – нито нашата икономика автоматично ще мине на по-висока скорост на развитие, нито еврото ще ни доведе до икономически колапс.
Нужен ни е прагматичен поглед какви са допълнителните икономически и финансови възможности от членството в еврозоната и как можем да ги използваме. Голямото предизвикателство е какво ще правим и как ще оползотворим по-високите парични постъпления към нашата страна, какви проекти и инициативи можем да предложим за тяхното влагане и създаване на дългосрочен потенциал за икономически растеж. Това изисква ясна стратегическа рамка на развитие, която да се основава на широк политически консенсус за пътя на България в еврозоната. Ако знаеш къде отиваш, няма да стигнеш там, където не искаш.
- Проблем ли е увеличението на социални разходи, или все пак се дава положителен тласък за обществото?
- Много се спекулира по тази тема. В докладите ни неведнъж сме отбелязвали, че увеличаването на социалните разходи води до по-високи доходи и стимулира икономиката, но е необходимо да се съблюдава каква е тяхната ефективност, дали се насочват наистина към нуждаещите се и какви са дългосрочните източници на финансиране на тези разходи. Това е важно, защото социалните разходи са с висока степен на обществена чувствителност и никой не би приел тяхното намаляване. Задача на фискалната политика е да се осигурят и достатъчно приходи, за да се покрият тези разходи. Тегленето на правителствени дългове, за да покриваме социални разходи, не е дългосрочно ефективна стратегия. Подобно поведение поставя в риск фискалната стабилност в много по-голяма степен от акта на присъединяване към еврозоната.
- Преди година посъветвахте властите за субсидирано наемане за определени периоди на представители от рисковите групи, фискална политика с балансирано бюджетно салдо, промени в данъчната политика. Чуха ли ви?
- Институтът нееднократно е отстоявал позицията, че промени в данъчната политика трябва да се правят системно и необоснованото диференциране на ставките по ДДС създава повече негативи. В бюджета за 2025 г. това беше коригирано в голяма степен в правилната посока.
По-консервативните възгледи към използването на фискални средства и най-вече осигуряването на стабилни приходоизточници при правенето на разходи е стратегия за успешна интеграция и в еврозоната.
Една възможност е постепенното увеличаване на социалноосигурителните вноски и максималния осигурителен доход. Постепенната дигитализация за банково разплащане във всички населени места и същественото намаляване на плащанията в брой ще осигурят допълнителни данъчно-осигурителни приходи и изсветляване на доходите и бизнеса.
- За пореден път институтът отбелязва забавяне на чуждестранните инвестиции, както и сериозни регионални дисбаланси. Как може да се преодолее това?
- Чуждестранните капитали се привличат с доверие - не само в жизнените сили на икономиката, но и в законодателната и политическата система. Поддържането на ниски данъчни ставки не е достатъчно и това ясно се вижда през силният бум на чуждестранните инвестиции преди присъединяването към ЕС и постепенния спад след това. В момента сме в сходна ситуация – приемането на еврото ще активизира капиталовите потоци към страната и това вече се вижда на Българската фондова борса, но задържането на тези процеси ще зависи от условията за инвестиции.
При остри регионални дисбаланси са налице прахосване на национални ресурси и трайно попадане в капана на средните доходи. Все по-остра става нуждата да се предприемат ефективни регионални политики, които са пряко свързани с развитието на пазара на труда и справянето с демографската криза.
- Отчитате повишение на икономически неактивните лица, но и намаление на броя свободни работни места. България започна “да внася” работна ръка и от дестинации, смятани доскоро за екзотични. Не демотивира ли това българските работници, или те имат прекалено големи изисквания? Има ли необходимост от реорганизация в трудовия сектор?
- В годишния доклад анализираме кои са резервите на пазара на труда у нас - младежи, които нито работят, нито учат, хората над 65 години, хората с увреждания, майките с деца и лицата, полагащи грижи за близки, както и работещите на непълен работен ден.
По-малко от 1/4 от младите хора в България участват активно на пазара на труда, което трудно може да се компенсира от привличането на работници отвън, независимо каква политика прилагаме. През 2024 г. делът на икономически неактивните хора с увреждания в България достига 88,7% от всички хора с увреждания, което е почти двойно над средното за ЕС (44,5%). В България едва 1,8% от заетите работят почасово или с намалено работно време, което е една от най-ниските стойности в Европейския съюз.
Активирането на тези групи на пазара на труда чрез интегрирани услуги за заетост и насърчаване на гъвкави форми на труд трябва да се утвърди като ключов приоритет в условията на демографски натиск, ниска безработица и недостиг на работна сила.
Подходът трябва да обединява посредничество за заетост с възможности за образование, обучение, социална и здравна подкрепа, транспорт и др. Насърчаването на гъвкави форми на труд, адаптирани към житейския контекст на всяка група, както и мотивирането на работодателите да отворят работните си процеси към тези групи, са ключови за повишаване на тяхната икономическа активност.
- В доклада има препоръка България да запази ТЕЦ до 2038 г. и да се ускори построяването на двата нови ядрени блока на АЕЦ Козлодуй. Защо? Не противоречи ли това на т.нар. „зелена сделка"?
- България трябва да гарантира енергийната си сигурност, което е въпрос и на национална сигурност. По тези въпроси стратегическата визия е много по-важна от конюнктурните инициативи. Преосмислянето на „Зелената сделка" вече е в ход в Европейския съюз и ние трябва да се възползваме от тези процеси. При все по-растяща нужда от електроенергия в резултат на дигитализацията на икономиката, разумният подход налага и ясно приоритизиране на енергийните нужди на страната и тяхното осигуряване.
CV
- Роден е през 1987 г. в Пловдив
- Доктор по икономика от СУ "Св. Кл. Охридски" в областта на макроикономическата политика. Има специализации в Международния валутен фонд и Европейската сметна палата
- Изследовател в Института за икономически изследвания при БАН и ръководител на годишния доклад за 2025 г.
- Зам.-декан на Стопанския факултет на СУ и ръководител на катедра "Икономика"
- Ръководител и участник в повече от 20 международни и национални научноизследователски и приложни проекта, автор на над 70 публикации в страната и чужбина
