Съзнателно насажданият атеизъм по времето на комунизма изкриви обществото ни

Вчера в Комисията по образование и наука в Народното събрание се обсъждаха промените в Закона за предучилищното и училищното образование. Централно място в дебата отново заемаше предметът за добродетели и религия. Аз подкрепям изучаването на този предмет. Мнението ми е, че съзнателно насажданият атеизъм по времето на комунизма изкриви обществото ни до такава степен, че все още зрелите хора, които са живели основния си съзнателен живот тогава, изпитват последиците. Баба ми ме кръсти, когато бях на 13 години, и на другия ден ме викаха при директора. Да ми обяснят, че тези неща не са хубави. Естествената ми съпротива да се подчинявам сляпо прие тази забрана като магнит да направя точно обратното. Интересът ми към религията и вярата ми станаха по-силни. Повечето хора, които днес спорят, имат твърде повърхностни представи по темата. Представят религията като нещо остаряло – да се отрича с този аргумент е все едно да отричаш нуждата да учиш за Аристотел просто защото е стар. Религията е опит на човечеството да даде смисъл на страданието, на любовта, на смъртта. Да се отрече това е като да отречем нуждата от изкуство или музика – не е рационално. Изграждането на мнение за религията само защото някои нейни представители се отклоняват от своя морален път също не може да бъде аргумент. Това, че в Русия се учи религия, е най-глупавият възможен аргумент. При нас религията беше забранена по времето на комунизма. Факт е, че с религията може да се злоупотребява, но не с нейното познание, а с нейното неразбиране и с нейното непознаване. И в крайна сметка всички тези часове в училище не са, за да има повече безпросветни фанатици, а за да има добронамерени и доброжелателни хора. Защото това е най-големият дефицит. Най-много у нас днес липсват именно те.