Силвия Ролински има български корени - чичо й и майка й емигрират в САЩ през 40-те години, а тя и синът Александър са първо и второ поколение американци.
"Винаги ми е било приятно да посещавам България. Бях много щастлива, когато дойде демокрацията и започна истинска демократична дискусия за процесите, които се развиват в страната, и за пътя, по който трябва да върви", казва г-жа Ролински на добър български.
Подобрила го е значително, докато е била съветник на Стоян Ганев в качеството му на външен министър. Веднага след това г-жа Ролински става първата американка и първата жена - началник на кабинета на председателя на Генералната асамблея на ООН, когато през 1992 г. Стоян Ганев поема този пост.
Г-жа Ролински, която е създател и партньор в международната адвокатска кантора “ Ролински и Соариш” със седалище в САЩ, разказва за своя началник, а по-късно приятел и съмишленик, няколко дни след смъртта му.
- Как се чувствате след тъжната новина за загубата на Стоян Ганев, г-жо Ролински - вие бяхте сред близките му съмишленици...
- Мисля, че не само аз, но всеки, който познава г-н Ганев и е имал взаимоотношения с него, ще потвърди, че е тъжен. Той почина млад, едва на 57 г., и остави забележителна следа от двете страни на Атлантика - в своята страна и в САЩ.
- Кога и къде го срещнахте за първи път?
- Срещнах го чрез Венци Димитров. Г-н Ганев бе вече външен министър и работеше над факта, че е ред на България да има президент на 47-ата генерална сесия на Общото събрание на ООН. Тогава обсъждахме дали мога да поема ангажимент, за да се справим с високите изисквания в дневния ред на ООН. Прекарахме много месеци, за да се подготвим добре за това, а по-късно бях назначена като началник на кабинета му. Но
за първи път го видях на т.нар. кръгла маса.
Бях впечатлена как го възприема публиката. Имаше огромно присъствие, бе изключителен оратор - целенасочен, умееше да говори с хората, вдигаше публиката на крака. Бе интелектуалец, а в същото време много земен, много скромен. Мисля, че се справи добре и това е неговият политически принос към България.
- Колко години работихте заедно?
- Повече от 20 г. Първо, докато той бе председател на 47-ото общо събрание на Генералната асамблея на ООН, после станахме приятели. След това създаде Център за международни и регионални проучвания в университета в Бриджпорт, който бе място за обмен на идеи както за учени с богат опит, така и за дипломати и млади хора. Г-н Ганев бе много популярен не само в университета в Бриджпорт, но и в Нюйоркския университет, където бе гост преподавател. Там се водеха дискусии за световното управление, за демокрацията, за конституционното право - неговата спецеалност.
- С какво още трябва да бъде запомнен според вас?
- В България той бе председател на Обединения демократичен център, на Християндемократическата партия и зам.-председател на СДС. Той успя заедно с други бележити българи да доведе демокрацията в посткомунистическата ера и да работи за създаването на СДС. Мисля, че бе един добър външен министър. Доказа на практика, че е загрижен за всичко, което прави. Той успя да види и общите заплахи, и точките на разбирателство между различни хора. Една от главните му цели бе регионалният мир. Той бе в добър синхрон с Бутрос Гали, по онова време генерален секретар на ООН, в чийто дневен ред главна точка бе мирът. Г-н Ганев не само наблюдаваше световните процеси, но и процесите в региона, спомогна за създаване на хармония между България, Турция, Гърция, Югославия.
- Сигурно знаете, че в България много хора не го харесваха, за разлика от чужбина. Как си обяснявате това?
- Веднъж, когато попитаха президента Клинтън как жена му е държавен секретар на своя политически опонент, президента Барак Обама, той каза: "Това е красотата на демокрацията в САЩ - ние всички имаме опоненти, можем да се съгласяваме и да отричаме, но трябва да намерим общата заплаха, за да работим заедно за доброто на американския народ." Това е важен модел в тази страна и мисля, че може да служи като пример в други страни. Хората могат да бъдат политически опоненти, но ако са решили да бъдат на политическата арена, те, надявам се, са на нея за хората, на които трябва да служат. В този смисъл г-н Ганев със сигурност искаше да служи на българите, искаше да подобри живота им. Мисля, че причина за неговата непопулярност е, че той играеше ролята на политически опонент.
- Той споделял ли е с вас своето огорчение за начина, по който го възприемаха някои в България?
- Ако се занимаваш с политика, трябва да имаш доста дебела кожа, в която и страна да си. Въпреки факта, че г-н Ганев бе винаги много дипломатичен и опитваше да се справи с това, мисля, че за никого не е приятно, когато има хора, които не го харесват или говорят за него непохватно. Мисля, че една от причините, или поне частично, за
да заработи с цар Симеон да създаде НДСВ и да положи усилия царят да стане премиер, което успя, бе съзнанието, че може да направи нещо прекрасно за страната и за сънародниците си, а също и да опита да види мнението на опонентите си. Той положи значителни усилия да подобри живота в България и позицията на страната по света. Дори когато не бе на официален пост, той със сигурност бе застъпник на интересите на своята страна, навсякъде по света, където пътуваше. А той пътуваше много.
- До каква степен това, че се чувстваше неразбран помогна за влошаването на здравето?
- Всеки човек има неща, които го съсипват. Не мисля, че му бе лесно да вземе решение да остане в САЩ, както не му бе лесно да вземе решение да се върне в България и да помогне за създаването на НДСВ. Това бе голямо предизвикателство, защото трябваше да остави семейството си в САЩ. Той притежаваше големи способности. Бе интелигентен, скромен и непретенциозен, не бе мотивиран от финансови изгоди, а от това да опита да се справи с нещата въпреки предизвикателствата, и да наложи ценностите на демокрацията. Бе готов да говори дори с опонентите си.
- Кога се чухте за последно?
- Преди няколко месеца.
- Спомняте ли си някое негово конкретно желание или поръка, която той искаше да бъде осъществена?
- Мисля, че голямата надежда на всеки от нас е да бъде разбран от другите. И понеже неговите намерения наистина бяха добри, той се надяваше някога да ги осъществи. Едно от нещата, които искаше, бе установяване на върховенството на закона. Но мислеше и за обикновените хора - искаше те да живеят по-добре. Поне опита. Посвети живота си България да стане по-добро място и нито едно друго място на международната арена, където той пътуваше активно през всичките тези години, не успя да измести неговата страна.
- Къде и кога ще бъде погребан Стоян Ганев?
- В петък ще има малка семейна церемония за Стоян, в която ще участвам. Със сигурност ООН ще отдаде необходимата почит на г-н Ганев. В ООН има протокол за такива случаи. Семейството има намерение да създаде хуманитарна организация, която да дава достойно качествено медицинско обслужване по цял свят и особено България.
- Тази организация ще носи неговото име, така ли?
- Може би да.