Лешек Балцерович е човекът, чийто план легна в основата на полския посткомунистически икономически преход. За едни той е бащата на полското икономическо чудо, за други - автор на спорната концепция за т.нар. шокова терапия. След рухването на комунизма през 1989 г. е бил вицепремиер и министър на финансите в три правителства, бивш председател е на Полската народна банка. Балцерович е бил народен представител и лидер на Съюза за свобода. Роден е през 1947 г. През 2008 г. е избран за председател на европейската аналитична организация "Брьогел", която работи за повишаването на нивото на европейската икономическа политика. Понастоящем е университетски преподавател във Варшавското училище по икономика.
- Г-н Балцерович, говорихме с вас преди около 3 г., когато кризата беше в разгара си. Тогава вие виждахте признаци на излизане от нея. Защо все още търсим изход? Какво се случи, което промени нещата, и то така драматично?
- Няма драма. Просто имаме различно положение и най-вече различни политики в различните страни. Някои, които през 2009 г. взеха навременни и правилни мерки, успяха да се справят и започнаха да се възстановяват - например балтийските републики и България, и сега са в по-добро положение. При това някои от тях - Латвия и Литва например, бяха в много дълбока рецесия, най-вече заради необуздан кредитен бум. Но със строги фискални мерки те успяха да изплуват.Страни като Гърция пък много забавиха необходимите мерки и постепенно се сринаха. Бихме изпаднали в заблуждение, ако говорим за повсеместна криза. Има известен ръст в САЩ и в Германия например, и слаб спад във Франция.
- Промени ли се вашето виждате за причините за тази криза? Все още ли сте привърженик на чистия свободен пазар, или допускате и някаква степен на държавна интервенция?
- Това не е идеологически, а емпиричен въпрос. Банковият сектор например е един от най-регулираните. В него има силна държавна намеса. Централните банки осезаемо влияят върху финансовия пазар и нерядко допускат големи грешки.
Силно занижените лихвени проценти през предишното десетилетие изиграха важна роля за подклаждане на кризата, защото стимулираха прекомерен ръст на кредитите. Някои регулации също поощряваха вземането на заеми, даваха се финансови стимули за ипотечни кредити. Затова е съвсем погрешно да се свързва кризата в банковия сектор с вродени пороци на пазара.
Имаше, разбира се, и някои грешки на големите финансови конгломерати, но една от главните причини за кризата бе, че те бяха прекомерно стимулирани чрез погрешни политики към непомерен ръст, т.е. задавиха се от собствения си апетит.
- Кризата започна от Америка. Но днес като че ли проблемите са най-тежки в Европа. Европейците ли сбъркаха нещо, или това бе очаквано?
- Вярно е, че тръгна от Америка, но в някои страни от ЕС отдавна тлееха сериозни дисбаланси. Не можем да виним САЩ за гръцкия срив (причинен най-вече от дългогодишно безконтролно харчене на пари и довел до огромен публичен дълг), нито пък за испанския кредитен бум.
Кризата в САЩ просто катализира проявата на сериозните проблеми, които се бяха натрупали в някои европейски страни най-вече в резултат на погрешна политика.
Това, което стана в Гърция, не е пазарен провал. То е провал от неправилна политика.
Знаете ли, дори в САЩ има вътрешни различия между отделните щати в резултат на местните икономически политики. Калифорния например изпитва тежки проблеми, докато Тексас се развива много успешно.
- Защо така дълго се точат нещата около новите регулации в еврозоната? Дали е само въпрос на егоизъм и непримирими национални интереси?
- Първо бих отбелязал, че някои от предложените мерки са доста противоречиви или най-малкото още няма сигурност, че са добро лекарство. Второ, все още не са премахнати някои стари регулаторни мерки, наложени от Банката за международни разплащания в Базел, които са доказано погрешни, защото насърчават банките да кредитират собствените си правителства чрез т.нар. рискови лихви.
- Много и сериозни анализатори предричат края на еврозоната, та дори и на ЕС. Какво мислите вие?
- И тук има излишен драматизъм. Пак ще повторя, че положението е много различно. Всяка страна има собствени проблеми. Няма европейско решение на италианските, има само италианско. И виждаме, че италианското правителство започва да се справя с тях. Европа може само да помага, но не и да решава проблемите на отделните страни.
- А Гърция не беше ли спасена от Европа?
- Това не беше спасение, това беше хапче аспирин. Аспиринът не може да лекува туберкулоза, тук има нужда от нещо различно. Вижте, гръцкият проблем е, че след като техният огромен публичен дълг излезе наяве, те тръгнаха по погрешен път - да вдигат данъците. Едва след това започнаха да съкращават разходите, а още по-късно - да правят структурни реформи. Затова се стигна до този огромен срив.
Но когато се тръгне по правилен път, резултатът идва, и то обикновено не с голямо закъснение. В Гърция вече се виждат положителни резултати, има огромно подобрение на текущия дефицит. Същото се наблюдава и в Португалия, и Италия и те са все по-малко зависими от заеми. Ако бяха избрали много по-рано радикалния подход на България и на балтийските страни, сега щяха да са в много по-добро състояние.
- Грешно ли беше тогава да се спасяват големи банки и дори цели страни с публични пари - т.е. на данъкоплатците?
- Несъмнено беше погрешно да се започва с този подход още преди 40-50 г. Това заблуди финансовите пазари, че не е рисковано да се кредитират големите банки. Захранваха ги мощно (и евтино - при ниски лихви) кеш и тези банки се разраснаха още повече. Това е изкушението на "лесните" пари.
И когато "балонът се спука", когато политиците и шефовете на централните трезори се изправиха пред воплите на създадените от тях банкови "чудовища" - последица от собствената им погрешна политика, те просто "капитулираха", което бе разбираемо.
Сега всеки казва, че това не трябва да се повтаря. Но за тази цел е необходимо да се въведе ефикасна процедура за несъстоятелност. Ала все още се спори по детайлите. А и когато тази процедура се въведе, тя трябва да мине през реално изпитание, за да се види дали "работи". Едва след това ще кажем, че проблемът е решен.
- Кризата се отрази много силно и върху националните политики. В много страни се възцари политическа нестабилност, често се сменят правителства, размива се границата между традиционните леви и десни подходи. Това според вас преходно явление ли е?
- Тази граница отдавна изчезна. Вече е нонсенс да се дават квалификации - това е ляво, а това е дясно...
"Левият" Шрьодер като канцлер на Германия преди 10 г. въведе ефикасни либерални мерки в икономиката.
Струва ми се, че етикетите "ляво" и "дясно" са по-скоро нещо като имена на два съперничещи си футболни отбора. Всеки от тях се опитва да спечели, залагайки при това на сходни оръжия. Въпросът е кой ще ги използва по-добре...
Практиката сочи, че винаги, когато в една страна се натрупат много проблеми и негативи в резултат на дълго провеждани погрешни политики, като в Гърция например, бакиите могат да се оправят само с либерални реформи - ограничаване на харчовете, преструктуриране на икономиката, приватизиране и т.н. В такива случаи социалистическият подход би бил отрова.
Либерален е този подход, който ограничава интервенцията на държавата в икономиката. По-силната интервенция, увеличението на разходите, а не дай боже и национализация - това е отрова!
- Е, някъде социалистите, изглежда, са научили този урок и прилагат либерални мерки. Но все пак вие не харесвате социалистите...
- (Смее се, но не коментира...) Названието социалист просто прикрива различията. Под социализъм разбирам повече държавна интервенция. Някои го наричат стейтизъм, други - етатизъм. Първото е от английски произход, второто - от френски. Смисълът е един - повече държавна собственост, повече регулиране, повече харчене, по-високи данъци, по-висок публичен дълг. Именно този тип политика се нарича социализъм. За да сме наясно, може би е по-добре да се говори за стейтизъм и за свободен пазар.
- А къде в тази схема е популизмът, който също печели терен в много страни?
- Зависи какво имате предвид. Трябва да различим формата, риториката - желанието да се харесаш на масите, от съдържанието - реалните предложения на т.нар. популисти. Дали те целят намаляването или повишаването на бюджетния дефицит, разрастването или намаляването на държавната собственост, повече или по-малко държавно регулиране - това са трите реални критерия, за да различим популиста от сериозния политик.
- Кризата шанс ли бе за Източна Европа, или пречка по пътя към преодоляване на икономическия разрив със Западна?
- Пак всичко зависи от конкретната страна. В Полша, където реформите бяха последователни, запазихме висок ръст, докато някои от богатите страни в Западна Европа в най-добрия случай стагнираха. В Словения пък имаше (и продължава) силен икономически спад. Там впрочем повечето от банките са държавна собственост и не е изненада, че се появиха толкова тежки проблеми.
- По едни или други причини реформите в тези страни вървяха по различен начин, с различни темпове и резултати. Много анализатори например смятат, че резултатът в България е т.нар. клиентелистки капитализъм. Какво показват вашите наблюдения?
- Не искам да се правя на експерт по България. Въз основа на това, което съм прочел, мога да кажа, че реформите у вас, вероятно по исторически причини, са започнали по-късно, отколкото в Полша. България преживя и финансов колапс в средата на 90-те години.
Освен това у нас смяната на политическия елит бе по-дълбока, отколкото в България, защото имахме движението "Солидарност", което успя да въвлече много хора в политиката още преди падането на комунизма.
В Полша не се появиха "олигарси" - т.е. богати бизнесмени, получили своето богатство в резултат на политически връзки. Мисля, че ние успяхме да наложим правилата на свободната конкуренция и да избегнем политическото връзкарство, което ни постави в много по-добро положение и икономически, и политически.
- Заради кризата в България секнаха чуждестранните инвестиции, които бяха мощен фактор за икономическия бум в средата на миналото десетилетие. Сега разчитаме за икономически ръст практически само на парите от европейските фондове. Не създава ли това за нас една вредна зависимост от "лесни" пари?
- Щом Европа дава пари, използвайте ги. Стройте инфраструктура. И не се притеснявайте, че това ще ви омързеливи.