ЕСТЕСТВЕНО, че между тях връзка няма.
Но това не се отнася за падането на Бастилията преди 224 години. На националния си празник в неделя, 14 юли, Франция, като всяка уважаваща се (и можеща да си го позволи) държава, отново демонстрира всепризнатата си мощ на световна военна сила. Близо два часа френските телевизионни канали показваха от Париж традиционния военен парад по "Шан- з-Елизе". Няма да го преразказвам, само ще откроя връзката между двете понятия в заглавието.
Водещите коментатори на предаването по обществената телевизия отбелязаха, че от кризата сега парадът бил по-скромен с 15-ина процента във финансирането. Но въпреки съкращенията в тържествен марш пред президента Франсоа Оланд премина и стройният блок на елитните военни спортисти на Франция.
Облечени в различни униформи, те представляваха многобройните разновидности на трите рода въоръжени сили, в които са зачислени: сухопътни, морски и въздушни. Казвам зачислени, за да не си кривим душата и да не си мислим, че те "служат". Защото е добре известно, че тяхното "служене" е да правят това, което най-добре могат.
Точно каквито са изискванията и за пилота на един "Мираж", или за един десантчик, или за един подводничар. Такива са и за един военен спортист на високо ниво - да има стабилно място във военния елит на спорта, а с върховете на постиженията си да брани и националната чест на Франция.
Така стигаме до двете основни цели на военизирания спорт. Едната е максимален принос към представителните отбори на страната в неоспоримото световно мерило за спортен престиж - олимпийските игри. А статистиката доказва, че на игрите в Сидни, Атина и Пекин, от всички олимпийски медалисти, между 35 и 40% са с пагон. И се знае (вече без да съм напълно сигурен), че още приблизително толкова от медалистите са студенти. Така веднага става ясно защо България в Лондон'12 е между 60-о и 70-о място в неофициалното класиране по нации...
Точно защото загърбихме военизирания и студентския спорт. А именно с тях сме били 4 (четири) пъти в първата десетка!!! Другата основна цел на военизирания спорт е толкова ясна и безусловна, че, като всяка аксиома, просто няма нужда от доказване - за да е боеспособен, воинът трябва да е здрав, издръжлив и психически устойчив. Което е гарантирано от разнообразните форми на вътрешно-армейските спортни прояви.
Имам известна представа за значимата роля на военния спорт във Франция и от интервютата с дивизионния генерал Жан Дюге, президент на СИЗМ (Международен съвет за военен спорт). Първото бе през юли 1989 г., по време на Седмата спартакиада на СКДА (Спортен комитет на дружеските армии) в София. Тогава за първи път на такава проява бяха поканени ръководителите на западната военна спортна организация. Подписан бе и първият съвместен документ, последван от сливането на двете организации с името СИЗМ.
Същата година добих скромни, но преки лични впечатления за военния спорт и във ФРГ. Бях водач на националния тим по водна топка за международния турнир в Западен Берлин, а участващите отбори бяха настанени в една от спортните роти на Бундесвера, в известния район Шпандау. Там младите таланти на немския спорт запазват и доразвиват своето майсторство, в трудния преход от юноши към мъже, в условията на всичко необходимо за елитния спорт и при немски стандарт за ред и чистота...
Да напомням ли, че България 3 (три) пъти е европейски шампион по футбол... за юноши?
Убедих се в приоритета на военния спорт и в САЩ, където за подготовката на олимпийците на страната е предоставена възможно най-съвършената спортна база - тази на Военновъздушната академия в Калорадо Спрингс.
Амааа ние сега сме нямали задължителна военна служба? Ами в някои от посочените страни също няма...
