Вивиан Рединг, зам.-председател на Европейската комисия, комисар по правосъдие, основни права и гражданство:
- Комисар Рединг, идвате на среща с българските граждани за бъдещето на Европа. Какво очаквате да чуете от тях?
- Искам да чуя какво мислят българите за Европа, какво очакват от Европейския съюз и къде биха искали да видят напредък в следващите 10, 20 или 50 години. Идвам в София не да моля гражданите за гласа им в урната, а да чуя гласа им. Гражданският диалог е уникална възможност за българите да споделят идеите и желанията си за бъдещето на Европа и да ни кажат какво ние, европейските политици, бихме могли да направим по-добре.
Диалогът в София за мен е истинско предизвикателство. Очаквам дискусия за Европа, и то не само по национални проблеми - все пак догодина ни предстоят европейски избори. Това е моментът, в който най-силно се проявява демокрацията, и бих искала българските граждани да участват активно и да помагат в изграждането на една силна Европа, от която всички ще имат полза.
- Пристигате у нас в интересен момент, за втори път тази година хората протестират на улицата. Как оценява Европейската комисия политическата ситуация в страната?
- Комисията следи с известно безпокойство последните събития в България. Ние уважаваме правото на страната ви да решава вътрешни въпроси, но някои ситуации имат отражение в съюза като цяло.
Сегашните политически събития и обществени протести в България рисуват ясна картина и показват нуждата от промяна в страната.
В същото време те сигнализират, че българското общество е много обезпокоено за върховенството на закона. Симпатиите ми са на страната на българските граждани, които протестират на улицата срещу корупцията. България трябва да ускори реформите. Сега вече е време да се задълбочат усилията за реформа на правосъдната система и за борба срещу корупцията и организираната престъпност.
Политическата ситуация в България е поляризирана. Еврокомисията призовава всички политически сили в страната към съгласие в името на стабилността и благоденствието на страната.
- Грешка ли е, че няма доклад за България това лято в областта правосъдие? Председателят на комисията Жозе Барозу изказа опасения заради назначенията в ДАНС.
- Със или без доклад, комисията следи внимателно събитията у вас. Председателят Жозе Барозу заяви това ясно на срещата с премиера Пламен Орешарски преди няколко седмици. Тогава Барозу подчерта, че тези събития предизвикват безпокойство не само в Европейската комисия, но което е най-важното, в самото българско общество.
Комисията категорично ще продължи да помага на България, за да проведе необходимите реформи и да постигне напредък. И Механизмът за сътрудничество и проверка е един ефикасен инструмент в тази посока.
Българските граждани протестираха срещу това противоречиво назначение и на висок глас заявиха, че искат да бъдат чути. За мен това е обещаващо за предстоящия граждански диалог в София. В по-общ план този случай подчертава колко е важно за ЕС като цяло да работи за върховенството на закона.
- Има опасения, че след събитията у нас вече няма вероятност скоро да бъде прекратен механизмът за наблюдение на страната ни?
- Нека да обърна внимание на думата "сътрудничество" в името му - "Механизъм за сътрудничество и проверка". Механизмът отрежда специфична роля на Еврокомисията в подкрепата и наблюдението на напредъка на България в реформата на правосъдната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. Това беше едно от условията при приемането на страната ви в ЕС и механизмът ще остане в действие, докато целите, набелязани през 2006 г., не бъдат изпълнени.
Сътрудничеството е двупосочна улица. Ние помагаме, но необходимите реформи трябва да бъдат направени от България. Силната и независима правосъдна система не е лукс, а необходима съставна част от обществения живот на една страна. Едно ефикасно и надеждно правосъдие ще подобри легитимността на системата в очите на обществото и ще донесе икономически ползи за страната.
- Може ли събитията у нас да се използват като нов аргумент срещу приемането ни в Шенген?
- Решението за премахването на вътрешните граници в съюза зависи от страните членки. Европейската комисия смята, че и България, и Румъния изпълняват необходимите критерии за вдигане на граничния контрол и присъединяване изцяло към Шенген. Останалите страни членки се съгласиха миналата година по време на юнския Европейски съвет, че България и Румъния изпълняват критериите. Сега е необходимо само едно: да се вземе политическо решение и то да бъде подкрепено от всички страни членки в съвета с единодушие.
- Жозе Барозу предупреди европейските лидери да внимават с популизма. До каква степен политиците трябва да говорят това, което хората искат да чуят?
- Редица страни преминават през мъчителни реформи. Популизмът и повърхностният национализъм не са решение за който и да е проблем. Нека ви дам пример. Знам, че българите са наясно за дебата, който се води в други членки за евентуални отрицателни последствия от свободното движение на гражданите в ЕС.
Ако трябва да наречем нещата с истинското им име - за предполагаемите отрицателни последствия от това, че българите и румънците ще упражнят правото си на свободно пътуване. Някои политици се опитват да експлоатират тези страхове по много популистки начин. Това е погрешно и аз ще се боря да защитя основното право на свободно придвижване в съюза - на българи, румънци и всички други европейски граждани.
- Дали това основно право не става жертва на вътрешни политики както във Великобритания например?
- Нека го кажем съвсем ясно - свободното движение на гражданите не е предмет на преговори. То е един от стълбовете на европейската интеграция.
Кризата поставя на изпитание не само икономиките, но и ценностите ни. Нека не позволяваме на езика да ни подхлъзва: европейските граждани, които се възползват от правото си на свободно движение, не са "имигранти". Такава популистка реторика може и да печели гласове днес, но цената ще бъде платена от поколения европейци утре. Затова очаквам националните лидери да заемат твърда позиция срещу подобен популизъм.
Европейската комисия гарантира твърдо правото на движение, като започна наказателни процедури срещу страни, които не спазват тази директива. Такъв е примерът с Великобритания, където е изключително трудно за българските и румънските работници да получат документи за постоянно пребиваване. Мога да уверя българите, че Еврокомисията ще продължи да защитава правото на свободно движение в ЕС.
- 2013 г. бе обявена за Европейска година на гражданите. Знаят ли гражданите правата си?
- Проучване показа, че 63% от гражданите вече се чувстват "европейци". Само 36% от тях обаче смятат, че са информирани за правата си в ЕС.
Всъщност има много права, които произтичат от Европейското гражданство, но хората невинаги ги познават. Знаете ли, например, че имате право на преводач, ако ви спре полицията в чужбина?
Знаете ли, че имате право на 2-годишна гаранция за всеки продукт, който закупите в ЕС, както онлайн, така и в магазина? Ето за това обявихме 2013 г. за Европейска година на гражданите. По време на гражданските диалози, които се провеждат в ЕС, европейски и национални политици ще слушат хората и освен това ще разясняват какво е да си европейски гражданин.
- Как да сме сигурни, че личният ни живот ще бъде зачитан след разкритията за американската система за следене PRISM?
- PRISM бе сигнал Европа да се събуди. Скандалът разкри фундаментално различния начин, по който ЕС и САЩ разглеждат защитата на личните данни. В САЩ е допустимо да се обработват тези данни, освен ако не е изрично забранено. В ЕС обаче това е забранено, освен ако няма изрично разрешение.
Ние вече сме представили ново предложение за реформа на правилата за защитата на данните в ЕС с цел да ги направим още по-строги. Стремим се също да установим ясни правила за данните, които изтичат извън пределите на ЕС.
- Какви ще са основните теми на европейските избори през 2014 г.?
- Дебатите за бъдещето на Европа, като предстоящия в София, са изключително важни, защото показват на хората, че гласът им има значение. От друга страна, политическите партии трябва да изградят изборните си кампании около ясни политически визии за европейски, а не национални проблеми.
В началото на март комисията призова политическите партии да номинират своите кандидати за председател на Европейската комисия. Освен това комисията призовава страните да се споразумеят за обща дата за евроизборите, които по традиция се провеждат в период от 4 дни.
- Колко от европейските граждани подкрепят преминаването на ЕС към политически съюз? Какво е личното ви мнение?
- Аз самата призовавам за по-силна и по-интегрирана Европа. Според мен, за да направим легитимността на Европа по-осезаема, е най-добре да превърнем нашия съюз в Обединени европейски щати. Също както в САЩ и в други федерални образувания, ще ни трябва двукамарна система. Така моделът ще бъде - силен политически съюз със силно правителство (Европейската комисия) и 2 камари - Европейският парламент и Сенат от страните членки. Европейското правителство трябва да се отчита пред директно избрания Европейски парламент.
Според допитване миналата година мнозинството български граждани (64%) са за преминаването на ЕС към политически съюз. Средният процент по този въпрос в ЕС е 31%. Очаквам да чуя още гледни точки от българските граждани на 23 юли в София.
- Кои са вашите победи като европейски комисар през последните години?
- Аз съм първият европейски комисар с ресор правосъдие, заемам поста от 2010 г. До този момент сме представили повече от 50 инициативи в областта на правосъдието. От една страна, работим по важни инициативи в областта на правосъдието, които помагат за икономическия растеж.
От друга, създаваме нови и по-добри стандарти за спазване на правата на европейските граждани. Опитваме се да предлагаме практически решения за трансгранични проблеми, така че гражданите да се придвижват без затруднения, а компаниите да се възползват напълно от единния пазар.
