Няколко дни ще изграждат 360-градусовата сцена, на която ще пея на 15 ноември
След две седмици - на 15 ноември, Влади Ампов-Графа ще направи втория си голям концерт в зала "Арена 8888 София". Той бе първият от новото поколение изпълнители, който я напълни през 2017 г., а следващата голяма крачка бе да покани феновете си на стадион "Васил Левски". Сега, за да бъде отново различен, пак прави нещо за първи път - издига 360-градусова сцена. Започнал кариерата си още в детска възраст, сред артистите от своето поколение той е най-дълго пред публика, а феновете му са от малки хлапета до хора на зряла, че даже и на преклонна възраст.
- През 2023 г. бяхте първият български поп изпълнител от новото поколение, който направи концерт на стадион “Васил Левски”. Сега отново създавате нещо различно за нашия шоубизнес - ще пеете на 360-градусова сцена на 15 ноември в зала “Арена 8888 София”. Как се реализира идея с подобен мащаб?
- Подготвяме събитието от края на миналата година. През 2007 г. имах един акустичен концерт в зала 3 на НДК и там бях на 360-градусова сцена. Остана ми много хубав спомен, защото беше в началото на моите концертни изяви. Оттогава не съм се осмелявал да повторя тази идея в по-голяма зала, но дойде този момент. Концепцията се появи още когато през 2017 г. направих първия концерт в зала “Арена Армеец” (сега “Арена 8888 София”). Идеята беше на моя приятел Калоян Лалев-Кайо, но я замразихме. Сега се върнахме към нея и започнахме да реализираме сцената да е в средата на залата. Иван Ефтимов направи дизайна, той създава цялата визуална концепция. В средата на сцената е диамантената зона, в която също ще има публика - няколкостотин човека, и
билетите за нея отдавна са разпродадени
Цялото съоръжение ще се изгражда няколко дни, много е сложно, но ще се вижда перфектно от всички части на залата.
- Кои са гост-изпълнителите, които сте поканили?
- Роби ще бъде съпорт, той ще излезе преди мен. Но с него ще изпълним и общата ни песен “Всеки от нас”, включена в албума ми “Синергия”. Тя излезе само преди седмица и е с много изненадващ и спиращ дъха видеоклип. Разказва историята на семейство, преминало през битка с рака, а в клипа не участват актьори, а реални хора, чийто живот говори сам – без ефекти, без символика и без поза, така както се случва наистина. Когато режисьорът Йордан Жечев ми представи идеята за видеото, я приех веднага. Усетих, че чрез нея могат истински да се изразят любовта, болката, надеждата и нуждата да бъдем заедно, когато е трудно.
Иначе гостите, които до момента съм обявил, са Бобо и Печенката, с тях се събираме за първи път след 12 години и ще изпълним “Дим да ме няма” в съвсем нова версия. Аранжиментите на песните са различни и хората ще останат приятно изненадани.
- След вашия концерт на стадион “Васил Левски” сякаш отприщихте вълна - как се промени концертният живот у нас?
- На стадион “Васил Левски” дълго нямаше концерт на български изпълнител, известен период там не се правеха и събития с чужди звезди. И през 2023 г. се счупи тази стигма, като първи там бяха Imagine Dragons. Сега се правят много концерти, основно на чужди артисти, но ето и спектакълът на “Като две капки вода” беше на същото място. Хубаво е, че тази локация вече не е такава химера. Щастлив съм, че реализирах концерта на стадион “Васил Левски”, защото отдавна мечтаех да го направя. През 2017 г., когато пях в “Арена Армеец”, залата беше неизвоювана още територия. Радвам, че много артисти вече излизат на тази сцена и пълнят залата.
- На сцената на стадиона изведохте съпругата си Мария и направихте емоционално обръщение към нея. Как запазихте брака си толкова години, пътувайки на изяви?
- Честно да си призная, е чист късмет да срещнеш жена като Мария. Тя е много специална и мъдра, разбира ме във всяка една ситуация. Със сигурност не ѝ е било лесно заради многобройните ми ангажименти. Професията ми е времевземаща и
свързана с много липси във важни моменти
Безкрайно ѝ благодаря за любовта и силното разбиране, което проявява през всички тези години. Здраво е стъпила на земята и е като стожер в семейството и във възпитанието на децата, които вече доста пораснаха и са много по-самостоятелни. Със сигурност не е лесно да живееш с човек, който се занимава с изкуство. Тя също работи, интериорен дизайнер е и е изключително успешна в работата си. Това супер много ме радва, защото е страхотен професионалист.
- Очевидно тя също е човек на изкуството, помага ли ви в някаква посока?
- Имаме доста сходни естетически виждания. Обсъждаме, разбира се, някакви неща. Преди 3 години беше сценограф на мое акустично турне, което правех в летните театри, беше различна, по-интимна концепция. Иначе ѝ показвам проекти, върху които работим и ми е интересно мнението ѝ, защото тя има много стилна визия.
- Как наваксвате със семейството си пропуснатото време?
- Децата вече са тийнейджъри - на 16 г. и на 14 г. Всеки си има своите интереси и ангажименти. Все по-често си правим семейни вечери и това са нашите, макар и кратки, но много съществени и пълноценни мигове, в които си разказваме как е минал денят. Приятели сме с децата. Всичко е в една динамика, винаги, когато има прозорци, прекарваме време заедно. На почивка задължително ходим четиримата. Лятото успях да си открадна 6-7 дни и отидохме в Родопите.
- Някое от децата ви занимава ли се с музика?
- За удоволствие, наблегнали са на училището. Музиката, разбира се, е в кръвта им, но не е фикс-идея на всяка цена. Не съм от амбициозните родители, които задължително искат да направят децата си свои клонинги.
- Като баща на тийнейджъри как ги възпитавате и какви страхове имате предвид агресията, която виждаме по улиците?
- Възпитанието не започва от определен период от живота на децата. То е от появата им на този свят. Това е и причината да има такива групи като локалите например. Има липса във възпитанието. Всички деца се раждат добри, в един момент се чувстват изоставени по един или друг начин. И тръгват в неправилна посока. Вкъщи говорим за тези неща. Мисля си, че винаги е имало подобни прояви, и в моя тийнейджърски период имаше много опасни групи, които се шляеха по улиците и правеха зулуми.
- Всяко поколение казва за по-младите: “Новото поколение за нищо не става”.
- Така е. Разбира се, че има различни крайности в обществото, същото е и при младите. Но забелязвам, че както се срещат арогантни и вандалски прояви, така
има и много будни млади
хора, изключително интелигентни, целеустремени
Имат поглед за бъдещето, мислят за природата, с много по-чисто усещане за живота. Вярвам, че в тях е бъдещето. Вкъщи винаги сме се стремили да възпитаваме децата си в хармония, доброта, честност. Добродетели, които може би не са много модерни днес, но са истина.
- Какво казват децата ви, когато ви видят на сцената или ви чуят по радиото?
- Свикнали са цял живот да ме гледат така. Били са на много концерти. На първия, който направих в “Арена Армеец”, ги качих на сцената, бяха още малки. Вълнуват се от това, което правя, дават ми оценки за песните, за последния албум.
- А вие вслушвате ли се?
- Да, интересно ми е тяхното мнение, ако някъде нещо не е както трябва, си вземам поука и се опитвам да го променя. Честно казано, и двамата бяха много впечатлени от последния ми албум “Синергия”. Радвам се, че феновете ми също много го харесват.
- В какви моменти пишете песните си?
- Всякакви, нямам някакви конкретни състояния, в които трябва да изпадна, за да правя музика. Работя основно в студиото, което е почти вкъщи. И хубавото е, че мога хем да работя, хем да бъда със семейството си. Правя музика и за театър, и за кино. Тази година беше доста силна и в тази посока. На бял свят се появи спектакълът “Великият Гетсби” в Младежкия театър, за който написах цялата музика. В главната роля е Руши Видинлиев. Спектакълът се радва на голям интерес, няма билети за месеци напред. Музиката стана много интересна, мащабна и сериозна, работих върху нея близо половин година. Хората могат да я слушат и в дигиталните платформи. Написах музиката за новия български филм “Брънч за начинаещи”, който ще излезе в началото на следващата година.
- Имате ли покани и за нови театрални и кинопроекти?
- Да, дори вземам проект за създаване на музика за спектакъл за 2027 г. От много години мечтаех да се занимавам по-усилено с театър и кино и се радвам, че това се сбъдва. Благодаря за доверието на хората, които ме канят.
- В детските си години мечтаехте ли да стигнете до нивото, на което сте сега?
- Мечтал съм за собствена музика и концерти, особено като тийнейджър. Едни от вдъхновителите ми бяха Дони и Момчил и винаги съм ги сочил за мои идоли в българската музика. Мечтаех си един ден да бъда като тях като изпълнител, клипове, концерти. Преди време, когато направих кавър на “Малкият принц”, им го разказах. Сега срещам млади певци, които ми казват, че аз съм вдъхновение за тях, това е страхотно. Наскоро на мой концерт едно около 20-годишно момиче ми каза нещо много красиво:
“Вие сте моето детство”
Подобно е на: “Израснах с вашата музика”, което го чувам много по-често, но е по-поетично.
- Обсъждали ли сте да направите общ проект с Дони и Момчил?
- Досега не сме записвали съвместна песен. С Дони много пъти сме излизали заедно на сцена, участвал съм в песни със сборни формации. Близки приятели сме и с двамата и винаги съм им бил благодарен за съветите, които са ми давали. Разбира се, с огромно удоволствие бих записал песен с тях.
- Постигнали сте и най-смелите си мечти, какво е усещането?
- Истината е, че нямам време да се захласвам по това, което съм постигнал. В някакви моменти има хора отстрани, които ме подсещат за постигнатите цели и успехи, но те не са били самоцел. Едно е да имаш мечта, друго е да имаш болна амбиция да постигнеш нещо. И когато мечтаеш чисто и смело, нещата се случват. Разбира се, че съм доволен от успехите, но те не са били на всяка цена. И са бавни успехи, затова може би са по-сладки.
- Концертът на стадиона е най-мащабният, който сте правили в кариерата си, какви бяха думите на баща ви след това?
- Каза го във филма на Свилен Славов, който направихме за концерта: “Пожелавам на всеки един човек такова дете”. Беше много горд и щастлив. До голяма степен забързах реализацията на концерта, защото той не беше добре здравословно и
исках да му повдигна духа
Много съм щастлив, че успя да го види с очите си и да го преживеем заедно. С баща ми сме и близки приятели, а в началото бяхме и творчески тандем, така че той много навътре приема всичко, което правя. За сестра ми също, тя е много успешен художник. Той е горд и щастлив баща.
- В кой стил музика ви се иска тепърва да се впуснете?
- Постоянно правя различни неща. Сегашният албум е с малко повече електроника. Писането на театрална и филмова музика също е различно, защото сменям жанрове и мисля в други посоки. Миналата година написах музиката за “Пипи Дългото чорапче”, което пък беше семейно представление. Дори взех “Икар”, изобщо не го очаквах. И този спектакъл е много хубав и продължава да пълни залата.
- Какво ви казват хората, когато ви спрат на улицата?
- С Крис Захариев обиколихме България и направихме много хубава поредица с видеа. Имахме импровизирана мисия - за три дни трябваше да минем маршрута, който си бяхме начертали. Бяхме в Родопите, стигнахме до морето, после се качихме на влак и пътувахме до Казанлък, Карлово. Спирахме на случайни места и се срещахме с абсолютно непознати, а реакциите им бяха много мили, позитивни. Импровизирано ги поздравявах с песен.
Първата ни спирка беше в село Стойките в Родопите. Търсехме местен гайдар, за да направим колаборация. Запознахме се с възрастна учителка. Изпях ѝ “Вековна гора”, аз свирех на китара, а Венци Трифонов - на арменски дудук, и тя много се разчувства.
На следваща спирка се качихме на лодката на един рибар, посвирих му и на него. Във влака пък пях на хората в едно купе.
Бяха много учудени, пляскаха, пяха с мен
Същото направих на един крайпътен пазар за плодове и зеленчуци, на улица в Созопол се превъплътихме в улични музиканти. Хората изненадани си поръчваха песни, които да им изпълнявам. Много положителни емоции, искрена любов от хората. Затова и видео поредицата се казва “Приятно ми е, Влади!”. Запознавах се с всякакви хора, на пазарчето ми подариха огромна диня, сладко от кайсии, много мили жестове. Получаваше се хубава и естествена комуникация. Това са прекрасни моменти, защото усещаш живота под друг ъгъл. Слоганът на предстоящия концерт и на тези видеа е “По-близо до вас от всякога”. Обичам да съм близо до хората.
- Вие наистина сте един от артистите, които не са се възгордели въпреки успехите.
- Това не е някаква излишна проява на скромност. В България подобни действия се приемат като ниско самочувствие и
скромността се приема като слабост
Напротив, това е по-философски поглед към живота. Когато не се вземаш твърде на сериозно, не означава, че не вярваш в себе си, а точно обратното.
- И много от големите световни звезди не парадират със славата си.
- Мои приятели музиканти ми разказаха, че Роби Уилямс се е държал много приятелски, включил се в игра на баскетбол, говорил си с всички. В никакъв случай не правя паралел между мен и него, но има и такива примери от западните артисти, които не се изживяват като големи звезди. Ед Шийрън също е такъв, хората от екипа на “Монте Продакшънс” бяха зад сцената, защото Михаела Филева беше поканена да бъде подгряващ артист. И разказаха, че се държал изключително приятелски. Навсякъде има едното и другото.
