Ако Тръмп посети България, трябва да му подарим Панагюрското съкровище
Един психополитолог определи Доналд Тръмп като хегемон, а Си Дзинпин като доминатор. Разликата е, че първият оглавява залязващата световна империя, а вторият – възходящата. Затова на първия му подхожда да се прави на велик, а на втория - да работи от изгрев - до залез- слънце, трупайки сила за победата.
Миналата седмица хегемонът срещна доминатора на четири очи в Южна Корея и двамата се договориха за едно-друго, но не и за най-важните неща – за конфликтите, които са напът да ги сблъскат челно. В крайна сметка те се разбраха
да замразят търговската война за 1 г.
и всеки да представи постигнатото като огромен успех у дома си.
Какво ни засяга нас това? За нас е важно да усетим накъде духа световният вятър, за да изберем каква геополитическа коленичеща поза да заемем – румънска, унгарска или може би естонска? Лидерите от източната периферия на ЕС вече не знаят накъде да протегнат ръка. Ето на, сега Орбан се моли на своя близък ужким приятел Тръмп да му позволи да получава руски нефт по тръбопровода, но май срещаше повече разбиране при Байдън.
Много ми е интересно как ще мелят брашно с Тръмп т. нар. крайнодесни европейски партии, ако дойдат на власт. Ако всеки казва “моята държава над всичко”, естествено че няма да се разберат.
Тенденцията е още по-странна, ако я погледнем откъм преди 10 години. Тогава Барак Обама аха-аха да сключи Трансатлантическото споразумение с Европейския съюз и Транстихоокеанското с 12 най-развити държави от другата страна на Азия. Като добавим и НАФТА (северноамериканското споразумение), това щеше да превърне кажи-речи целия развит свят в една обща безмитна търговска зона, с изключение на Китай, Русия, Иран и някои други хулигани.
Днес щяхме да живеем в рая на победилата глобализация,
а Китай щеше да остане извън оградата и да подсмърча. Такъв беше замисълът. За да го пуснат да влезе, трябваше да си закрие компартията, да се разпадне и да заговори на английски.
Уви, това се размина на косъм, а днес Вашингтон ни пришпорва в точно обратната посока. Той удари партньорите си – Мексико, Канада и ЕС, с убийствени мита и ги кара да инвестират в САЩ принудително, нещо като васална дан. Така глобалистът стана протекционист, а новият глобалист е Пекин, който вчера беше черната овца на глобализацията.
Историята показа, че когато една империя се усети, че доминира, винаги сваля митническите бариери. И обратното – когато тръгне надолу, ги вдига пак.
А слабите страдат и нагоре, и надолу. Трансатлантическото споразумение според ЕК трябваше да облагодетелства европейската икономика със 120 млрд. евро на година и да създаде милиони нови работни места. Вместо това сега ЕС е в безизходна рецесия, водещите компании се изнасят в САЩ, бюджетите са на минус, а лидерите вярват в чудеса.
Затова пък Китай взе да привлича все повече и повече съмишленици, все по-сплотена изглежда групировката БРИКС, в която членуват 11 държави с около 4 милиарда население, а още 40 се канят да се запишат. Любопитното е, че банката на Запада е МВФ и начело е българката Кристалина Георгиева, а
банката на БРИКС се оглавява от полубългарката Дилма Русев
Това може да ни радва, но полза никаква, тъй като избягваме заеми и от двете. Що се отнася до България, историята показва, че към която империя сме се присъединили, все се е разпадала. Ако имаше стратегическа визия, Фон дер Лайен щеше да ни помоли веднага да се запишем в БРИКС.
В нашия свят, светът на либералните демокрации, се е възцарил страхът да не бъдем изоставени от Големия брат на произвола на съдбата и в частност на Путин. Лидерите на Европа се държат като че ли руснаците вече нахлуват в Берлин и Виена с танковете, въпреки че те вече 4 години не могат да превземат Донбас.
Обзети от паника, европейците приемат високите американски мита и другите васални плащания със сълзи на благодарност. В предишния му мандат европейските лидери се подиграваха на Тръмп, а британската МИ6 дори му спретна компромат. Сега е обратното - сега се надпреварват да го величаят и обожествяват, а британският монарх го покани за втора официална и семейна визита с преспиване, което било безпрецедентна чест. Сигурно е умрял от скука.
На пръв поглед
норвежкият нобелов комитет малко го обиди,
като не му даде наградата за мир, но ако се вгледаме внимателно, оказва се точно обратното.
Наградата получи венецуелката Мария Мачадо, която призовава Тръмп да превземе родината ѝ, за да смени режима. Следователно комитетът го насърчава да изпълни молбата на Мачадо и с това да заслужи следващия “Нобел”. Така излиза, войната е мир. Неслучайно Нобел е изобретил динамита.
Ласкателствата на европейците явно заразиха и азиатците, както пролича по време на азиатската обиколка на Тръмп миналата седмица. И Япония, и Южна Корея приеха с благодарност високите, но все пак намалени мита (от 25 стават на 15%) и го хвалиха, хвалиха до небесата. Корейският президент Юн Сок Йол дори му подари реплика на историческа царска корона, огромна и от масивно злато. Корона като император хегемон.
Ако случайно Тръмп намине и в България, имаме с какво да го дарим - с реплика на Панагюрското съкровище. Дядото и бащата на днешния севернокорейски лидер вече имат поне 3 такива копия, но едва ли са от чисто злато, докато при Тръмп не трябва да се минава тънко. Може даже да му дадем оригинала. Четох, че Путин вече е поръчал специално копие на Мономаховата шапка –
първата ужким корона на руските царе
А Нетаняху е обещал да му осигури споменаване в Стария завет и титлата Кир Втори, първият пуснал евреите да се приберат в родината.
Но най-голямата радост сигурно са му доставили договорите с Австралия, Малайзия, Виетнам и Япония за добив на т. нар. редки земни минерали – основния коз, с който Китай го държи за фабержетата. “Само след година ние ще имаме толкова много критични минерали и редки земи, че няма да знаем какво да правим с тях!” – похвали се той по време на визитата на австралийския премиер.
Но истината е, че това няма как да стане по-рано от 5-10 години, ако въобще някога стане. Няма значение дали ще стане, работата на хегемона не е да копае пръстта, а да триумфира.
И как да не триумфира, когато всички съюзници са обещали да построят САЩ отново. Южна Корея например ще възстанови пристанището на Филаделфия. Япония ще инвестира в нова американска енергийна инфраструктура, от газови турбини до ядрени реактори, Абу Даби и Дубай ще строят центрове за данни и така нататък, и така нататък.
“Смятам, че ще достигнем 21 или 22 трилиона чуждестранни инвестицииЫ докато приключа първата си година” – похвали се той в сряда. Кой друг президент е постигал нещо подобно?
И чак на финала на тази триумфална обиколка хегемонът Тръмп се срещна със своя истински партньор в световните дела – доминатора Си Дзинпин. Вместо да говорят 4-5 часа, двамата
претупаха срещата за час и нещо
Прескочиха темите за войната в Украйна, напрежението около Тайван, Иран, Газа, Венецуела, контрола върху ядрените оръжия и се разделиха с 2-3 временни търговски отстъпки – Китай обеща да отложи контрола върху редките земни минерали с 1 година и да купува соя от САЩ, а Тръмп да намали митото от 57 на 47 процента и да разреши покупката на по-висок клас микрочипове. Но тъй като по-конкретни договори не са подписани, всичко това може да отпадне още другата седмица.
Питам се, а защо Си Дзинпин не получи златна корона?
