Нека помним. Никога вече е сега

През нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 започва гонението на евреите в Германия и Австрия, прераснало в Холокост и изтреблението на над 6 милиона от тях в лагерите на смъртта. След като години наред нацистката пропаганда дехуманизира всички свои противници, особено евреите, режимът преминава от думи към дела, нещо, обещавано от Хитлер още в "Моята борба" (която срамно се преиздава у нас с голям интерес и без необходимите критични коментари, все едно нищо не е станало, не е имало Втора световна война и Холокост). Всичко е внимателно оркестрирано от "щурмовите отреди" и структурите на нацистката партия, но за пред света е представяно като "спонтанно недоволство". Разграбени и опожарени са 191 синагоги (от които 76 напълно унищожени) и 815 магазина, принадлежали на евреи. 30 000 евреи са арестувани и изпратени в концлагери, а 40 души са убити. Това е само началото на престъпленията на режима. През следващата 1939г. нацистите започват и масовото убийство на германци, считани за непълноценни - хора с различни физически или ментални проблеми, днес закриляни и подкрепяни от законите в цяла Европа - тогава - преценени като вредни за нацията. 300 000 такива германци умират чрез умъртвяване в специални "медицински" центрове. Още 400 000 са насилствено стерилизарани като "расово непълноценни" Десетки хиляди други хора - политически противници, хора с религиозни различия, алтернативна сексуална ориентация също са изтребени в лагерите. В започналия пандемониум на войната са убити и над 500 000 роми, стотици хиляди военнопленници, над 6 милиона евреи, от които над 1 милион деца. "Евреите - да си отиват в Палестина" - масово скандират в дните преди и след кристалната нощ, но нацистите съвсем нямат намерение просто да ги изгонят от Германия и Австрия, а да ги унищожат, нещо, което се планира далеч преди началото на изтреблението.