Според Деница Сачева празничната подкрепа трябва да е социално подпомагане, не “добавка към пенсия”
В силно разделеното ни общество по всички въпроси - от бюджета до правото на майките да кърмят в мола, въпросът за коледните и великденските надбавки за пенсионерите са благодатна среда за остро противопоставяне “за” и “против” и съвсем рядко – с “въздържал се”.
Това ясно пролича от коментара ми в “24 часа онлайн” преди седмица, който имаше около половин милион читатели, а социалните мрежи загряха от спорове.
Всъщност призивът ми като редови пенсионер към премиeра Желязков да се прекрати с тази порочна практика на надбавки за Коледа и Велкиден не е съвсем точен. Нека да ги има, но тезата ми е, че първо тази процедура (ужасно безчувствен термин) трябва да придобие някакъв законов вид, който да премахне усещането, че тези надбавки са нещо временно, вид подаяние и техният размер зависи само и единствено от благоволението на шепа политици. И второ – въпросът за критерия – на кого и защо?
Припомням някои от основанията ми да се сложи решително край на този тип раздаване на помощи. Главното и най-важното е, че колчем кабинетът реши да ги отпусне, масовата реакция е, че това е подаяние, че подобни суми за нищо не стигат, че толкова ли заслужават пенсионерите…
А в политически план – че това било форма на купуване на гласове. И така цялата по съществото си съпричастна и благородна идея за подпомагане на най-бедните възрастни хора отива по дяволите.
Другият въпрос, много важен в морално-етичен план, е всъщност на кого се дават тези бонуси. И тук, колкото и да са разнопосочни и понякога несправедливи, мненията на големи групи в социалните мрежи поставят именно въпроса за справедливостта. Те спорят дали раздаването на подобни средства само по критерия “минимална пенсия”, или линия на бедност е обективна? И до голяма степен са прави, защото има хора на минимална пенсия, но с имоти под наем с добри доходи, земи, дадени под аренда, или дори някакъв дребен бизнес в сивата зона.
И като трето – незаобиколимият факт, че ако дадете по 120 лева на хората с минимална пенсия, как се чувстват хората, които не ги получават, само защото са с 20 или 30 лева над “нивото”? Всъщност излиза, че 2 пъти годишно едни пенсионери ще получат видимо повече от други, които са се осигурявали повече.
Ето затова приветствам инициативата на Деница Сачева като опитен бивш социален министър да се сложи ред в системата.
Според нея досегашната практика изкривява пенсионната система — празничната подкрепа трябва да е социално подпомагане, не “надбавка към пенсия”.
В блицинтервю за “24 часа” по тези спорни теми тя сбито сподели предложенията си за регулиране и повече морал при раздаването на надбавки.
Според Сачева коледните и великденските добавки не са справедливи, защото се дават само според размера на пенсията, без да гледат истинската нужда (доходи, имущество, семейно положение, здраве).
Друг аргумент е, че този модел изкривява пенсионната система — празничната подкрепа трябва да е социално подпомагане, не “добавка към пенсия”.
И на трето място според Сачева, напълно в съзвучие с личните ми наблюдения, е, че всяка година темата става политически цирк – противопоставяне, обвинения в популизъм и удря най-уязвимите.
Но да се върнем към същината. Обидно е, поне за пенсионерите, всяка година по два пъти в медиите и социалните мрежи да се води дебат ще има или няма да има, може или не може бюджетът да си позволи, дашни ли са управляващите, или са стипци, колко дадоха предишните и колко ще дадат сегашните и какво ще си купим с 50 или 100 лева... Не и в държава, официално приета в сърцето на Европа.
Остава най-трудният и спорен въпрос – за критерия. Не го зная, но и не ми е работа да го определям. Социалното министерство има цяла армия служители и на централно ниво, и по места. Зная, че трябва да се помага на възрастни, самотни хора без близки, най-често обхванати от социалния патронаж с доходи под линията на бедност и без странични доходи. В общините би трябвало дори поименно да познават най-нуждаещите се. И тогава, облечени в закон, тези помощи се превръщат от несигурно подаяние в право. И тогава куп емоционални спорове ще станат излишни.
