- Ще събират приходи по сегашния, вдигане на данъци и увеличения на доходи временно спират до изготвянето на нов
- Политическа нестабилност ще въздържа инвеститорите и българския бизнес от нови проекти
България ще въведе еврото на 1 януари 2026 г. със стар бюджет, чието действие е удължено. Това следва от решението на кабинета да изтегли спорния план за държавните финанси. Малко вероятно е съветът на коалицията да форсира изготвянето на чисто нов и да успее без груби нарушения на бюджетната процедура.
Удължаването на бюджета е временно решение, при което държавата работи по старите числа и правила, без нови разходи, проекти и политики. Добро за кратко, но опасно, ако се проточи, смятат повечето експерти.
Старият бюджет с удължено действие обаче няма да попречи да приемем еврото и да станем пълноценни членове на еврозоната. „Няма никакви пречки от какъвто и да било характер това да се случи на определената дата. Дори, противно на масовите твърдения, страната ни изпраща положителен сигнал към Брюксел с това, че проявява отговорно поведение към стабилността на публичните финанси и фискалната дисциплина", смята членът на Фискалния съвет Любомир Дацов.
Проблем може да се появи, ако удължаването на действащия бюджет се разтегне във времето и е придружен от политическа нестабилност. Брюксел очаква от България да продължи да спазва критериите за членство- дефицит под 3%, дълг под 60% от БВП и да покаже, че въпреки трудностите е решена да запази стабилността на публичните си финанси.
Колкото по-бързо имаме нов бюджет, коригирана четиригодишна фискална рамка и реално въведено евро, толкова по силен ще бъде сигналът към ЕК и ЕЦБ, че сме там, където трябва да бъдем.
Последния конвергентен доклад на ЕК и ЕЦБ за България от юни 2025 г. отчете, че изпълняваме всички номинални „конвергентни критерии" - инфлация, дефицит, дълг, обменен курс и лихвени нива. Със сигурност обаче политическата нестабилност ще държи Брюксел и инвеститорите нащрек дали ще има гаранции чрез нов бюджет за стабилна фискална позиция. Докато се случи това, най-вероятно ще се работи със стария бюджет по два закона - Закон за удължаване на действието на държавния бюджет и Закон за публичните финанси.
Какво означава това? Държавата събира приходи по сегашните правила. Всички разходи, в т.ч. заплати, пенсии, субсидии, социални плащания, се изплащат в сегашните им размери без промени. Няма нови програми и политики, освен ако не са строго задължителни по закон. Всички данъчни ставки, облекчения и правила остават същите като в стария бюджет до приемането на нов. Мерки, като например по-високи акцизи, промени в ставки по ДДС, нови данъци, не могат да се въведат, докато няма нов бюджет.
Удължителният не позволява нови големи проекти, като например пътища, друга инфраструктурна и т.н., защото само такива с договори, които са стартирали, могат да продължат. Държавата може да прави само разходи, които са абсолютно необходими за функциониране, което ще се отрази добре на дефицита. Министерствата нямат свободата да планират нови дейности.
Въпреки че не спира автоматично въвеждането на еврото, временното решение с удължителния бюджет има и негативи, които трябва да бъдат отчетени. Липсват гаранции, че държавата ще опази дефицита под 3%, а с новия бюджет дали ще се променят данъци или други условия в средата на годината. Инвеститорите, особено тези отвън, а и българският бизнес, вероятно ще се въздържат от нови проекти до приемането на бюджет именно поради тези причини.
