Инициативата "Коледните чудеса на България" ни дава възможност да покажем историите на организации от цялата страна, казват Надя Шабани от БЦНП и Ваня Рътарова от БДЗП
Директорът на Българския център за нестопанско право Надя Шабани и изпълнителният директор на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) Ваня Рътарова са сред създателите на дигиталния празничен календар на доброто - "Коледните чудеса на България". Кампанията е дело на Български център за нестопанско право, The Convo, Софийска платформа, Българско дружество за защита на птиците, Български дарителски форум, "Амнести Интернешънъл", Платформа "Агора", Тръст за социална алтернатива.
До 20 декември посетителите на сайта chudesata.bg могат да откриват нови инициативи на различни организации, в които да се включат. На сайта са събрани над 90 каузи от цялата страна.
- Г-жо Шабани, г-жо Рътарова, как се роди идеята за “Коледните чудеса на България” и какво символизира тя?
Н. Ш.: Отдавна се опитваме да покажем колко голяма и значима е ролята на хората, които в България се обединяват да правят добро. Има една опорка, която често се завърта, какъв бил материалът, какво се е случвало. Не е вярно това. В България хората са добри, искат да помагат. Броят на доброволците, броят на дарителите и хората, които се включват в организациите, расте. И оттам се роди идеята през chudesata.bg да разкажем тези истории и да ги засилим. В момента имаме 90 организации, обаче повярвайте ми, въобще не са само толкова. Те са много повече от това. Много ни се иска тази енергия някак си да ни заразява не само по Коледа, защото чудесата на граждански активните хора не са само по Коледа, за да можем някак си да живеем по-добре и по-щастливо.
В. Р.: Отдавна имахме желание да създадем подобна кампания, която да показва това, което правят гражданските организации в България, и че заедно постигаме нещо наистина значимо.
Н. Ш.: Друго важно послание за нас, което ме радва, е че се виждат чрез chudesata.bg различните каузи. Силното общество е това, в което всеки може да покаже потенциала си в многообразието на каузите. Скоро имах спор с баща ми, който е дошъл в България преди 50 години, и той каза: “Тогава България имаше общи национални идеали, сега не ги виждам”. Аз му отговорих: “Не, имаме ги. И ние просто трябва да покажем тези ценности. Това са ни нашите идеали, които ни обединяват”.
- Какви критерии използвахте, за да подберете инициативите, които попадат в календара?
Н. Ш.: Въобще не беше трудно. Стартирахме кампанията малко на мускули в последния момент. Взехме решение за нея в началото ноември и нямахме възможност да обявим процедура за кандидатстване. Просто започнахме да звъним и казвахме “искате ли да се включите” и в крайна сметка участие вземат повече организации, отколкото поканихме, и дори в момента имаме и нови. Аз съм убедена, че ние ще продължим следващата година, когато вече ще имаме достатъчно време да се подготвим. Поставям си за цел да имаме поне 1000 организации през 2026 г.
В. Р.: Идеята още отначало беше да включим максимално много организации, като може би и това беше един от проблемите, че все искахме да направим нещата перфектно. Надяваме се към инициативата да се присъединяват все повече организации и chudesata.bg да не са коледни чудеса, а да са чудесата на България през цялата година.
Н.Ш.: Критерият ни за участниците бе да са гражданска организация, която показва автентично обединяване на хора и да имат кампания, която тече в момента, за да ги включим в календара.
- Може ли да разкажете малко повече какво точно представлява календарът?
В. Р.: Chudesata.bg е онлайн коледен адвент календар и всеки ден вместо в квадратчето, което отваряш, да има лакомство, там се показва една или повече каузи, в които ти можеш да се включиш по най-различен начин. Било като доброволец, като дариш или споделиш това, което съответната гражданска организация е направила като добро дело.
Н.Ш.: За нас ще бъде успех, дори ако отидете на деня на инициативата, ако можете да се включите, е супер, но дори и да споделите това, което сте видели, сред своите близки, в работната си среда, в социалните си мрежи - това е супер и значи, че сме ви привлекли към чудесата.
- Бихте ли дали пример за няколко от инициативите в календара?
В. Р.: Може би защото ми е най-лесно, ще отбележа нашата кауза, но не защото смятам, че тя е най-значима. В календара участваме с една дългогодишна кампания на Българско дружество за защита на птиците - “Зрънце любов”. Нейната цел е да помогнем на градските птици през зимата, като всеки един от нас постави хранилка за тях. Разбира се, участват много други организации от най-различни сектори на гражданското общество. Ние специално представляваме природозащитата, но има също и много социални организации и такива за опазване на човешките права. Искам да спомена и фондация “Хало” от Хасково. Те са една малка организация, но за мен правят нещо съществено и много голямо, а именно имат желание да помогнат на всяко едно дете да засади дръвче, което е страхотно.
Н.Ш.: “Хало” са млади хора, учили или работили в чужбина, върнали са се у нас и са направили гражданска организация, както самите те разказват, за да дадат повече граждански смисъл на местните хора. Измислят различни инициативи и една от тях е засаждането на дръвчета. Целта е да споделят този пример и че всеки от нас има принос към природата и може да направи нещо.
В. Р.: Те насърчават младите да разберат още от детските си години, че имат силата да променят света към по-добро със съвсем малки жестове всеки ден.
Н. Ш.: В календара има и социални организации, които в момента имат различни събития, например базари, и канят хората да дойдат и да ги подкрепят, независимо дали са техни дарители, доброволци, или пък такива, които просто чуват за техните важни каузи. Бих споменала също социалното предприятие “Чудната градина” в Добрич. Най-хубавото е, че календарът ни дава възможност да покажем историите на организации в цяла България. От село Бяга до Добрич, до Хасково до Северозапада. Пример е и проект “Северозапад”, който помага на възрастни българи, като подкрепата идва от хора с увреждания, които са ангажирани да приготвят храна.
- Какви са предизвикателствата да се организира инициативата chudesata.bg?
Н.Ш.: Огромни са, защото в момента най-големият проблем е времето. Просто ние тези осем организации, които всъщност отделихме ресурси, за да стартираме календара, взехме решението в края на октомври. Аз едно нещо научих. Ние, БЦНП, правим много неща. В много неща сме успешни, но когато използваш колективна сила, всъщност страшно много увеличаваш мащаба. Това, че сме 8 организации, не само ни позволи да обединим ресурси, но и да си обединим хората, знанията, уменията и и така да да го направим. Аз мисля, че ако бяхме само БЦНП, нямаше да се справим.
В.Р: Просто която и да е организация, ако беше сама, нямаше да постигне този мащаб и многообразие. И то от качествени, наистина смислени каузи, които имаме възможност да представим чрез този календар.
Н.Ш: Осем ума, осем сърца, 16 ръце.
В.Р: Аз съм впечатлена от това, което се получи като краен резултат. Всъщност се създадоха и възможности за още много нови партньорства през годините, които живот и здраве, тепърва се надявам, че ще се разгърнат.
- Има ли възрастови ограничения за хората, които искат да се включат?
Н. Ш.: Смятам, че дори на децата трябва да им признаем правото да бъдат ангажирани към промяна на обществото и силно насърчавам в тази посока младите хора. Те могат да са страхотен пример. Виждала съм страхотни дарителски или доброволчески кампании, организирани от деца.
Казвам го, защото това има значение за по-голямата картина и големия дебат. В момента има дискусии по Закона за доброволчеството и наскоро точно на масата беше темата може ли децата да са доброволци, или не. Даваме ли им тази възможност да разпознаят обществено значимата роля. Аз лично съм твърд привърженик на това, но имаше дебати в Народното събрание, но те могат ли да извършват правно валидна воля, или не? Това да си ангажиран към страданието в обществото или на ближния, към проблемите, да търсиш решения, не е въпрос на това да извършваш правно валидна воля, а е въпрос на това да растем като общество с общи ценности. Разбира се, това винаги трябва да стане със съгласието на родителите.
В.Р.: Според мен в този календар, който няма възрастови ограничения, е изключително важно точно децата да припознаят каузите и тези, в които могат да се включват, защото има и такива, в които те могат да помогнат на свои връстници, които са от уязвими групи, като им подарят книжка или играчки.
- Как ще развивате инициативата през следващите пет години?
Н. Ш.: Амбицията ни е да стане по-голяма и да не бъде само по Коледа или по празници. Предстои ни още много важни неща да покажем, защото освен грижата и подкрепата организациите правят и много трудни неща, които имат значение за всички ни, като това да променят закони, да искат повече справедливост за някои каузи. Така че има още много истории, които трябва да се разкажат. Някак си покрай събитията последните месеци си мисля за това, че хората, не искам да ги деля на частен и държавен сектор, но тези, които работим, искаме да правим някакви неща, организациите са мястото, където ние се събираме заедно да развиваме идеите си. И колкото по-многообразно, толкова по-интересно. Ценността е в това да сме заедно и природозащитните, и социалните, и тези, които се борят за повече права и за повече свобода на словото. Това ти дава богатството и много ми се иска да продължим в тази посока. Най-много ми се иска да работим срещу опорката, че България е малка, тук хората са маргинализирани, нещастни и най-бедни. Това за мен са опорки, които ни втълпяват, че ние трябва да сме просто група от нещо и нищо не зависи от нас. И няма смисъл нищо да правим. Точно обратното е.
- Какво е посланието на кампанията?
Н.Ш.: За мен посланието е в тази посока. Хората в България ни пука един за друг и можем да го покажем.
В.Р.: Да. И всеки един от нас може да направи чудо. И това въобще не е трудно, нали?
Въпросът е да имаш желание
И с тази кампания показваме, че всеки един от нас всекидневно прави чудеса в България и че има възможност за още повече чудеса да се случват. Така че всеки е добре дошъл да участва в кампанията дори и със съвсем малко нещо и по различен начин.
- И двете сте ангажирани с гражданския сектор. Какви промени виждате в него?
- Н.Ш: От една страна, и цифрите го доказват. Наскоро се запознах с данните за 2024 г. и те показват, че броят на индивидуалните дарения расте в България. Също броят на доброволците расте. Дали е достатъчно, е големият въпрос, защото истината е, че живеем в много предизвикателни времена не само в България, а глобално. И всичките тези кризи на развитието, на сблъсъците, демографските се отразяват. И въпросът е, че ако организациите сме тези, които едно разделено общество го събират обратно около някакви общи неща, постигаме съгласие и се опитваме да ги задвижим, не знам дали тази тяга е достатъчна, защото като цяло броят на организациите е доста по-малък. Имаме регистрирани над 1 милион компании в България и само 30 000 организации, от които 15 000 са общоактивните, в които се включват спортни клубове и читалища. Тоест един от големите проблеми на сектора е, че сме малко. И да, все още и затова колективната сила е много важна за нас, за да усилим този процес и повече и повече хора да събираме и обединяваме за важни неща. А това е голяма предизвикателство. В същото време организациите поставят и доста проблемни въпроси пред обществото. И стават обект на атаки. Аз всеки път казвам, че колкото повече бъдат атакувани, това означава, че са напипали някакво неприятно място, което е важно за обществото. Разбира се, има и съвременни предизвикателства, свързани с демографския проблем на България и поколенческия, защото просто хората намаляват в страната и ние по някакъв начин трябва да го решим този въпрос.
В.Р: Бих допълнила, че има тенденция на европейско и на международно ниво към по-засилена атака срещу гражданския сектор и гражданското общество и България не е изключена от целия този процес. Точно това беше и едно от нещата, което ни обедини, за да направим и кампанията и което ще е много важно и в бъдещата ни работа, така че да оцелеем всички като организации в България и да привлечем още повече хора да се включат към нас.
