ОЖЕСТОЧЕНИТЕ спорове около актуализацията на бюджета между управляващата коалиция и опозицията са много шум за нищо. Защото и двете страни са частично прави.
Първо, не е някакъв особен проблем, че дефицитът ще нарасне с 493 млн. лева и ще стане 2% вместо 1,3% от БВП. България пак ще продължи да е страна с един от най-малките дефицити в ЕС. Приемам политиката като реалност - има управляваща коалиция, която трябва да изпълни предизборните обещания към електората си. Обещанията бяха за увеличаване на социални плащания, пенсии, минимална работна заплата. Но след като още не сме излезли от кризата, а минималната работна заплата се увеличи с 30% през предходните 2 г., не е моментът това да се случва. Затова не е учудващо, че се иска такова увеличение на дефицита. Слава богу, че не искат и няма да гласуват повече, защото това е основният риск, който може да отвори кутията на Пандора.
В същото време лидерът на БСП Сергей Станишев и депутати от неговата партия твърдят, че трябва да се вземе още 1,5 млрд. лв., защото ръстът щял да бъде по-малък, отколкото заложения в бюджета. Нито един макроикономически модел обаче не доказа това твърдение.
Важен детайл е, че една от причините за актуализацията на бюджета е вдигането на тавана за новолимитиран дълг от 2 на 3 млрд. лева. Навремето коментирах, че това е безсмислен показател, а смисленият е да има таван за публичния дълг. Да обясня: ако в една и съща година се погасят стари дългове за една сума, примерно 2 или 5 млрд., и се издаде нов дълг за същата сума, това е просто погасяване на стар дълг с нов, защото на стария му е дошъл падежът, а бюджетът няма как да го плати от текущите приходи. Поради което не е трагедия, че се вдига лимитът от 2 на 3 млрд. лв., при положение, че вчера премиерът Орешарски потвърди, че таванът на общият публичен дълг от общо 14,8 млрд. лв., остава. Затова опозицията и обществото трябва да следят не толкова какъв публичен дълг се цитира от държавата и общините в определен момент, а дали нараства.
Говорейки за дълга, Йордан Цонев от ДПС обяснява, че новата емисия на дълг била необходима, за да се изплати онова, което беше изплатено на земеделците през февруари.
Последното според мен също не е вярно, защото тези пари, платени през февруари чрез вътрешна емисия на дълг, би трябвало да са възстановени от европейските фондове. Според мен смисълът на такава емисия е буфер за евентуални проблеми на приходната част на бюджета. Вярно е, че към май има достатъчен фискален резерв, но април и май обикновено са месеците с най-големи приходи от преки данъци, защото и фирми, и физически лица тогава си плащат данъците.
При положение че ГЕРБ гласува увеличението на пенсиите, което влезе в сила наскоро, оттук нататък всеки месец има увеличение с доста сериозна сума в разходите по това перо. Вчера за първи път Йордан Цонев спомена, че 9 поредни месеца имаме спад на потреблението и оттам - на приходите в бюджета на страната - т.е. ДДС, а също и акцизи, защото част от това потребление е на горива, алкохол и на цигари. Очевидно трябва да има някакъв буфер, защото алтернативата е отново да се случи нещо необяснимо за нас - намаляване на пенсии, макар други държави да го сториха.
Но дали точно сега трябва да се вземе този дълг, или по-нататък, или може изобщо да не се вземе, все още не е ясно, тъй като е възможно да се подобри събираемостта на данъците и да няма нужда от нов дълг. Този е един от примерите ми, че и двете страни вдигат ненужен шум и аргументите им са повече политически и пиар насочени, отколкото икономически.
Заглавието на една от статиите в сп. "Форбс" е "Може ли десните да обичат бедните?"
Отговорът е: може. И ще се аргументирам с българския бюджет. В него част от този буфер, за който говоря, и част от финансирането, което този бюджет трябва да осигури, е увеличаване на средните социални разходи: парите за детски, за първолаци и на енергийните субсидии за бедни. Само че и трите са на калпак, а е добре това да не се става.
Ако БСП иска да е социална партия, те трябва да въведат подоходен принцип на всякакви социални разходи, поради което същата сума, която може да отделят например за детски, да бъде давана на нуждаещите се, а ако стана т повече - тази сума може да бъде увеличена. Подобен е случаят с парното, което е субсидирано - парадоксът е, че колкото е по-голям отопляваният апартамент, толкова по-голяма е индиректната субсидия за него.
Миналата година при приемането на бюджета за 2013 г. всички международни финансови институции, които се занимават с България, без изключение казаха, че няма как България да има ръст от 1,9% в икономиката, както бе заложено в бюджета. Повечето икономисти твърдяха, че няма как да има такова потребление и такъв внос
като заложенитео в бюджета. Поради което за повечето икономисти беше ясно, че няма да има такова изпълнение на приходите. Само че това отново не е задължително изискване за увеличение на разходната част. Напротив - много страни с намалени приходи в хазната си орязаха разходите - Гърция, Испания и Португалия бяха принудени от международните кредитори, Естония и Ирландия си го направиха сами. Всъщност Георги Кадиев е прав, че има надценяване на приходите в хазната. Но това не означава автоматично, че не трябва да бъдат коригирани.
Тези дни стана ясно, че бюджетът на МВР отново е надхвърлил 1 млрд. лв. Можеше и още може да се съкратят разходи в отбраната и сигурността, в МВР, в МО, може да се съкратят разходи в цялата администрация, вкл. и незапълнени щатове. Добре е тези мъртви души да бъдат орязани.
Ако такива мерки бяха гласувани, може би нямаше да има нужда от актуализация на бюджета изобщо.
