ИДЕЯТА за създаване на нова институция - граждански омбудсман дойде от нарушената връзка между партиите и обикновените граждани. Честно казано, аз съм напълно удовлетворен от протестите такива, каквито са. И съм твърдо убеден, че те нямат нужда да бъдат специално представлявани. Но партиите превърнаха в извинение, че не чуват гражданите, тъкмо отсъствието на формално представителство от средите на протестиращите. Чуваме постоянни призиви - и от партийни централи, и от медии и - колкото и да е учудващо - от обществени медии - за партизиране на протеста. Слава богу, протестиращите помнят печалния февруарски опит и не се хващат на тази въдица. Но и партиите продъложават да твърдят, че без представителство, структура, лидер - нямало основа за диалог. И малко по малко сякаш започват да убеждават и непротестиращи, и протестиращи, че имат право. Че протестът не можел като хилядоглава ламя да зее срещу законноизбраното, структурирано партийно представителство, оглавено от правителство, а трябвало да се структурира.
Това бе една от причините да пусна идеята за граждански омбудсман, или "громбудсман". И нарекох тази много сериозна нова институция именно така, та да усетят хората, че сега сме толкова в началото, че можем и да си намигаме по повод цялото начинание.
Това не е утопия. Подгрята от протеста, втвърдената властова структура у нас е станала "ковка". Затова со кротце, со благо и со малце натиск от улицата могат да бъдат подтикнати партийците да направят определени промени в законите, включително на конституционно равнище, за да бъде създадена институцията на гражданския омбудсман. Няма нужда от свикване на Велико народно събрание. Може да го стори и обикновено НС, което с квалифицирано мнозинство да промени необходимото.
На този пост може да бъде избран всеки човек с българско гражданство и определена възраст. Но за да стигнат до този избор гражданите на България, те от партийни избиратели трябва да се превърнат в същински граждани, което е политическа еволюция. Както безправният трябва да претърпи определена еволюция, за да отиде да гласува, да разбере смисъла на промяната от диктатура в демокрация, така и вече демократизиралият се, но по партиен начин човек е хубаво да направи следващата крачка в една по-сериозна, по-задълбочена и по-всеобхватна демокрация. Тогава ще гласува за пряк свой представител, без да минава през партиите.
партиите обезсмислиха себе си в достатъчна степен, за да стане смислено това допълнение на политическата ни система с гражданския омбудсман. Ако те бяха успели да станат онова, за което са призвани - да бъдат трансмисии на гражданските намерения към изпълнителната власт, тогава добре. Само че от доста дълго време - още в средата на 90-те години на миналия век, тази връзка, която дотогава беше хаотична, но съществуваше, се прекъсна. Т.нар. политическа класа се затвори в себе си и започна да обсебва държавата и да използва и нея против гражданите, изземвайки онази власт, която им се полага като суверен.
Идеята е избраният за граждански омбудсман да върне на гражданите тази власт. В правата му трябва да влизат възможността да налага отлагателно вето, да се обръща към Конституционния съд, да участва по своя преценка лично или чрез пълномощници в работата на всяка държавна комисия или съвет и да обнародва информация и коментар по обсъжданата тема, ограничен само от закона.
Не става дума громбудсманът да има по-големи права от президента, който по правило е партиен избраник и в тази своя битност - част от политическата класа, "вътрешен човек". Поради това президентът може много по-лесно да договаря политики или да модифицира политиките, които идват откъм Народното събрание. Докато гражданският омбудсман по дефиниция е външен за този институционален кръг.
Не изземва ли обаче тази нова институция ролята на омбудсмана, в която сега е Константин Пенчев? Константин Пенчев се прояви като чудесен човек и чудесен омбудсман по време на протестите, но лъсна цялото безумие и двусмисленост не на човека, а на поста му. Та той бе с вързани ръце и крака, защото няма реална власт. Омбудсман Пенчев може само да говори, както и правеше - умно и точно. Но той не може да нарежда, няма лостове за влияние, нито пък за сериозен натиск. Тези лостове би имал един граждански омбудсман, който в крайни случаи може да обявява и граждански протест. Разликата със сегашния е, че тогава бихме имали протест, обявен от държавна институция. Тогава една част от държавата би се обявила против друга, защото смята, че другата е оплескала работата. Точно както прокуратурата може да се обяви против определени държавни служители, когато те сгазят лука.
Създаването на такава институция и избирането на граждански омбудсман трябва да бъде кампания на изцяло непартийни начала, като кандидатът също е безпартиен. В кампанията не трябва да участват партийни агитатори, да бъдат използвани партийни зали и пари. Всичко това трябва да бъде ясно записано в Закона за гражданския омбудсман - и криминализирано. Както най-после се сетихме, че продаването и купуването на гласове е престъпление. Нека опитите за партизиране на избора на граждански омбудсман да станат също престъпление.
Издръжката на тази нова институцията трябва да дойде от държавата, която е осъзнала, че има нужда от такъв вграден, постоянен коректив. Защото дори опитите за корекции често изкривяват още повече нещата - те са неефективни, защото са замислени да са такива.
Ако България създаде такава институция, ще бъде първата в света с граждански
омбудсман с реална политическа сила. Дори в Швеция - страната, която роди понятието и институцията омбудсман и го ползва успешно вече 200 г. , и в която партиите са далеч по възпитани в граждански добродетели от нашите, омбудсманът се назначава от парламента. Българската иновация ще бъде прекият избор.
Накрая - едно предупреждение: да нямаме свръхочаквания. Защото у нас, ако нещо ново не обещава да реши всички проблеми, веднага даваме контра: "Ми то не си струва усилието да го правим!" Конкретно, може да се появят очаквания, че изборите за громбудсман трябва да бъдат идеални, да изключват всякаква възможност за опорочаване. Не - достатъчно е изборът да бъде защитен от корупция на същото ниво, на което са защитени партийните избори за парламент и президент. Друго - да не очакваме, че громбудсманът веднага ще почне да прави всичко онова, което според нас е нужно, но партийните политици не го правят. Громбудсманът не може и не трябва да управлява вместо правителството и партиите. Но той трябва да реагира винаги, когато управлението не е в интерес на управляваните. Така гражданите ще влязат в управлението - като липсващия сега коректив.
ДЕЯН КЮРАНОВ, политолог
