На 10 януари Ева и Тони Димитрова ще пеят заедно в НДК, но преди това ще запалят свещичка в негова памет
На 10 януари 2026 г. се навършват 12 г. от смъртта на Георги Найденов - Гого, чийто уникален глас звучи в най-големите хитове на формациите "Тоника". Здравословните проблеми на певеца започват през 2010 г., когато получава нетипично схващане. Семейството влиза в битка със страшната диагноза ЛАС (латерална амиотрофична склероза). Въпреки опитите за лечение в България и в чужбина Гого си отива на 10 януари 2014 г., преди да навърши 65 г.
"Бях сигурна, че ще го спася. До последно мислех, че има надежда. Но сега знам, че смърт просто няма", казва Ева Найденова. Певицата, която е до Гого и на сцената, и в живота.
Тя завършва Естрадния отдел в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Музикалната кариера започва през 1969 г. в естрадния оркестър към Културния дом на транспортните работници в Бургас. Гого Найденов е химик по образование, но музикант по душа. През 1970 г. Ева, Гого, Сия и Хари Шекирян стават лицата на легендарната група "Тоника", създадена от композитора Стефан Диомов с идеята да е българският вариант на италианската "Рики е повери".
- Как сте, г-жо Найденова. Как посрещнахте новата 2026 година?
- Нормално, както повечето хора. Прекарах празниците в семеен кръг, беше много приятно.
- За съжаление, след дните около Коледа и Нова година посрещате дата, изпълнена с много тъга. На 10 януари 2014 г. загубихте любимия си съпруг и партньор на сцената – обичания от цяла България Гого Найденов. Болката намалява ли с времето?
- Сега стават 12 години, откакто тялото му не е тук, но иначе Гого си е с мен! Хората, които сме загубили, са по-живи от нас. Това, че ние не ги виждаме и нямаме такива сетива, не означава, че те не съществуват.
- Казвали сте, че в първите години след смъртта му много често сте го сънували. Още ли е така?
- Да, скоро го сънувах отново. Усещам го като присъствие навсякъде около мен. Това е нещо, което не може да се обясни, да се изрази с думи. Каквото и да кажа, ще бъде глупаво, но го чувствам по свой начин.
- Ако можеше да ви чуе, какво бихте му казали?
- Че много ми липсва! Гого бе моят съпруг, приятел, баща.
- Какъв човек беше? Много хора помнят неповторимия му глас и неизменната усмивка. Но какво се криеше зад това?
- Беше изключителен работохолик и много добър човек. Той винаги правеше всичко за всички. Даже смятам, че е излишно да говоря много - хората знаят и помнят какъв е Гого.
Всяка година на 10 януари почитаме паметта му в тесен семеен и приятелски кръг, в който неизменно е Тони Димитрова, чийто рожден ден е на същата дата.
Тя, милата, 3-4 години след смъртта на Гого дори не празнуваше. Тази година ще го почетем в София, защото Тони ще има концерт в НДК навръх рождения си ден и аз ще съм там.
- Ще ви видим ли до нея на сцената?
- Да, с Тони и Милица (от "Фамилия Тоника" - б.а.) ще изпеем песента на Стефан Диомов "Дъждовно реге".
- Знам, че с помощта на Тони Димитрова и други ваши приятелки подготвяте книга за Гого. Да я чакаме ли скоро по книжарниците?
- Още не, има работа по нея. За съжаление, става трудно. Започнахме я преди COVID пандемията, после нещата се забавиха.
Нямаме амбиция да е нещо прекалено сериозно, а по-скоро в хумористичен и забавен стил. Но когато стане готова, ще разберете.
- Нека се върнем към едно съдбовно за вас събитие – създаването на формация "Тоника". През 1970 г. вие вече сте в естрадния оркестър към Културния дом на транспортните работници, когато един ден Стефан Диомов води Георги Найденов като бас на бъдещата група "Тоника". По онова време той пее в група "Корали". Усетихте ли нещо по-специално в онзи момент?
- Толкова назад да се върна, не мога... (Смее се.) В онзи ден беше първото ни събиране в Школата на транспортния работник. Нещата между нас с Гого се развиха много бързо.
След втората репетиция на "Тоника" той ме изпрати на гарата в Бургас и без въобще да очаквам, ме целуна. Усетих, че това е моят човек. И като ни тръгна на влакове и пътища - не спря. Цели 46 години!
- За толкова много време едва ли всичко е вървяло по мед и масло в семейния живот. За какво се карахте най-често?
- Аз съм по-експанзивна, емоционална съм, а той ме изтърпяваше. Но нашите кавги траеха 2-3 минути, и то най-вече в работните моменти. Е, и за някои битовизми сме се сдърпвали, но това е нормално.
46 години сме били заедно, но в същото време всеки си имаше и собствено пространство. Аз например съм къщно гърне, той повече обичаше да ходи и да се движи сред хората.
- Обаче толкова са ви възприемали като едно цяло, че често, когато Гого се е разхождал по улицата, децата са казвали: "Мамо, мамо, виж, Ева и Гого минават". Това го е споделял Гого, така ли беше?
- Да, наистина беше така, а той умираше да се смее. Връщаше се и казваше: "Пак същото – виждат ме и казват: "Ева и Гого минават". А аз му отвръщах на майтап, че двамата сме като Кирил и Методий.
- Изпели сте много красиви песни през годините, но една е абсолютен хит и сякаш автоматично се свързва с името и визията на Гого - това е "Бургаски вечери". Песента е и официален химн на Бургас. Очаквахте ли да има толкова дълъг живот?
- Ние бяхме взели решение да запишем тази песен в памет на нейния композитор Иван Коларов, за когото бе направен и бенефис. Така се роди идеята, а песента стана хит още на самия бенефис. Абе тя си е хит от памтивека.
- Защо и до днес песните на "Тоника" и музикалните формации наследници се харесват толкова много? Пеят ги хора на всякаква възраст.
- Обяснявам си го само по един начин – че песните са хубави и те издържат на времето. Материалът е качествен. Тези, които са ги написали - например "Нека да е лято" и "Ладо" на Стефан Димитров, както и много други негови песни, които сме пели, са имали невероятен успех.
Но той просто е гениален. Стефан Диомов - също. Ние сме изпълнявали песните на много добри автори. Тогава така се пишеше, сега е малко по-различно, но всяко нещо е с времето си.
Днес младите имат своя музика, те си я харесват, това е техният живот. Но нашата се харесва и от младите. Забелязвам, че има страшно много хора от всякаква възраст на нашите концерти. При нас публиката винаги е била смесена.
- А изпълнителят може ли да предвиди кога една песен ще стане хит?
- Не, в никакъв случай. Ние никога не сме мислили за това, но песните ни ставаха хит след хит.
Не знам каква е тази магия, но и работихме много.
- В едно свое интервю композиторът Митко Щерев споделя, че често песен, която не се харесва кой знае колко на автора, става хит, сякаш тръгвайки срещу него?
- Да, точно така е! Дори си казваш: "Боже, ама тази песен ли става хит?".
Не, никой не може да предположи. Абсурд! Ние сме щастливци – при нас хит до хит! Благодарим на Бог за това. Ние сме положили труд, но и Бог ни е помогнал.
- С Гого ви събират музиката и първата "Тоника". Какво е за вас тази формация?
- За мен "Тоника" е институция. Може би аз съм първата там, след мен дойде Гого, а после и останалите - Сийчето, Яким, Иван... Вече останахме само аз, Сия и Стефан Диомов.
След "Тоника" се родиха "Тоника СВ", "Домино", "Фамилия Тоника". "Тоника Домини" пък бе създадена, след като Гого почина.
Издадохме диск в негова памет, там е и песента на Краси Гюлмезов "Вместо сбогом". Направихме първо концерт в памет на Гого в зала 1 на НДК, а след това в зала "Армеец" с "Рики е повери" и после още един концерт със симфоничния оркестър на радио "София".
Изкарахме 7 години, ходихме до Щатите и Канада. Но приключи.
- Вие обаче не сте приключили с музиката, имате участия, пяхте на юбилейните концерти за 80-годишнината на маестро Стефан Диомов.
- Не ходя непрестанно, от време на време, докато мога.
- А какво мислите, позабравени ли са звездите от вашето поколение?
- Не, не мисля, че са забравени. Много от моите колеги продължават да работят. Преди 2 г. участвах в концерта "Обич и песен" и видях стълпотворение от млади хора, беше уникално.
Там пяха много колеги от моето поколение – Данчето Христова, Мими Иванова, Роси Кирилова, братя Аргирови. И Тони Димитрова също участва, тя вече 25 години е на сцената.
Който е решил да продължи и има някаква възможност, го прави. Хората ни искат, познават ни, знаят песните ни.
- От позицията на вашия опит и талант, без да звучи менторски, какво бихте посъветвали младите хора, които искат да се занимават с музика?
- Нека да настояват на това, което правят, и да не се отказват. Ако това е пътят им, да не спират. Ако им е прекалено трудно - да търсят другия път, но никога да не се отказват от музиката.
- Казвате, че вече не се занимавате активно с музика, определяте се като домошар. Как минава един ваш ден в родния Айтос? Интересувате ли се от актуалните новини, от политика?
- Гледам новини, но напоследък малко ми е омръзнало. Слушам музика – класика, джаз, песни в стил като музиката на "Тоника".
Все с нещо се занимавам - гледам да си намирам работа.
- Като една от известните личности в България и вас не ви подминаха фалшивите новини. На няколко пъти в социалните мрежи ви обявяват за починала, както и други ваши колеги – музиканти, артисти. Как се справяте с това?
- Това се прави за пари и доколкото виждам, почти всички известни вече са "погребани". Мен лично от 4 години "ме погребват". Аз го приемам със смях, но лошото е, че не могат да ги хванат тези, които го правят, а и май никой не ги търси.
Имаше обаче фрапиращ случай с един от големите ни футболисти, който навремето е играл с Гунди. Човекът беше погребан жив, като пред пълен стадион публиката бе вдигната на крака за минута мълчание. На сутринта човекът, разтреперен и разстроен, обясняваше по телевизията, че е жив. Това вече е безумно.
