През 2007 г. намерихме железен аргумент, който ЕЦБ не можа да контрира
Днес вече се разплащаме с банкноти, на които "евро" е изписано и на кирилица.
В действителност зад това изписване има история от 2006-2007 г. и дълга и сложна работа на министри и дипломати, напрегнати разговори с европейските институции и необходимостта държавата да защити не просто езикова норма, а културна идентичност и историческа традиция в рамките на Европейския съюз.
Как се е случило това? Ето разказа на Николай Василев, който бе министър на държавната администрация в кабинета "Станишев" в периода 2005-2009 г.
През пролетта на 2006 година Меглена Кунева, която седеше до мен на заседанията на МС в качеството си на европейски министър, сподели много неприятна информация с министрите на оперативно заседание. Европейската централна банка (ЕЦБ) вече е решила да изписва името на общата европейска валута на кирилица като ЕУРО. Аргументите им бяха в няколко посоки.
Първо, графичната близост на това ЕУРО с гръцкото ЕYРΩ. Слагаш чертичка под българското О и получаваш омега (Ω). Изкривяваш леко У-то и готово. Като дойде ред да се печатат нови банкноти, когато България влезе в Еврозоната, нямало да има нужда от трета азбука на банкнотата. Можело визуално да се комбинират ЕУРО И ЕYРΩ.
Второ, на западните езици e EURO и буква по буква се „транслитерира" в ЕУРО.
Трето, дори нищо от казаното по-горе да не е вярно, ЕЦБ така си е решила и няма да отстъпи. „Новобранците" като България да си траят и да благодарят, че изобщо са в ЕС. Нещо като вица за устава в армията. Член първи: началникът винаги е прав. Член втори: в случаите когато ви се струва, че не е прав, прочетете член първи.
Кунева беше категорична, че битката е загубена, преди изобщо да е започнала.
Да, обаче... ЕУропейската централна банка не знаеше колко твърдоглави сме в МДААР (Министерството на държавната администрация). Другите министерства не обърнаха внимание на темата и смятаха, че проблемът не е голям и не е толкова важно как се пише валутата, а какво е нейното количество. Аз се изказах в обратен смисъл – че за българите не е все едно и че ако можем да се преборим, по-добре е да опитаме.
Премиерът Сергей Станишев определи с темата да се занимае МДААР, за което днес съм му благодарен – нали току-що бяхме подхванали темата с транслитерацията. Общото мнение беше, че изписването на еврото е кауза пердута. Така смятах и аз самият и многократно го заявих публично. Приятели журналисти ме предупредиха, че бъдещият провал ще остане изцяло за моя сметка и аз си го знаех.
Основни участници в битката (освен мен) бяха Десислава Терзиева, Чавдар Ценов и Наталия Димитрова от МДААР, Даниела Бобева (БНБ, бивш министър) и Петя Костадинова от Института за български език към БАН. След влизането ни в ЕС помагаше новият европейски министър Гергана Грънчарова (вече Паси).
Изпратихме няколко писма до Европейската комисия (ЕК) и ЕЦБ със солидни културно-исторически и научно-филологически аргументи. Евгений/Eugene, Европа/Еurора и т.н. Никакво съчувствие. Пътувахме специално до Брюксел, за да се видим с главния юрист на ЕК и да го убеждаваме – нищо.
Да уточня – абсолютно никаква стойност нямаше аргументът, че на български и на всички езици, ползващи кирилица, името на континента се изписва ЕВропа, а не ЕУропа, следователно валутата трябва да бъде ЕВро вместо ЕУро. Проверихме също на сръбски и хърватски: ЕВропа на сръбска кирилица и EUropa на хърватска и дори на сръбска латиница. Интересен и силен аргумент, но и това не помогна. ЕЦБ беше решила, че на всички езици, пишещи на латиница, валутата трябва да бъде неизменно EURО без оглед на това, как се пише континентът. Оказа се, че на цели 6 европейски езика с латинска азбука името на континента не започва с четирите букви EURO, а се пише по друг начин. На ирландски било Eoraip. Така че трябваше да се търси решение в съвсем друга плоскост.
Тогава обаче хванахме съседите от Гърция в издънка. Те са внесли втората официална азбука В EC – гръцката. Добре, че мога да чета (без да разбирам нито дума) гръцки и знам, че "Y" (ипсилон) никак, ама никак не е като българско „У" или латинско "U". Кой от нас не познава узо – на бутилката пише"OYZΩ". Тоест „У" се изписва две букви "OY" (омикрон плюс ипсилон), а не с една. "Y" (ипсилон) си е чисто „И", едно петте вида „И" в гръцкия език.
Постепенно схванахме, че преди нас гърците са имали същия проблем. Те обаче са традиционно добри лобисти, пък и вече са били членове на ЕС, а не са гледали като нас мача отстрани (ние сме в ЕС от 2007-а, но още не в Еврозоната). На гръцки EURО евентуално е трябвало фонетично да се изпише като EOYPΩ или EOYРО – ако изобщо някой грък може да напише, прочете и разбере подобна глупост. Интересното и невероятното е, че гърците в ЕК са разпространили една откровено фалшива и грешна таблица с гръцката транслитерация, в която срещу латинското U стои гръцкото Y. Пълна лъжа, трябвало е да напишат ОY, но не им е отървало. Как така никой в ЕК не е открил това, което ние в МДААР разобличихме, не знам. Ако владеете добре гръцки, ще ви е интересно, че гърците са инсценирали голям спор с ЕК не за втората, а за последната буква от ЕYРΩ, която вместо омикрон (О) е станала омега (Ω), за да не се скланя съществителното.
Тук си спомних за един виц, който ми разказа Марио Ал-Джебури. Президентьт дава пресконференция и казва: „Войната с еди-коя си държава свърши. Победихме. Загинаха 14 милиона мирни граждани и един зъболекар." Всички журналисти почват да питат – как се казва, как е загинал, семеен ли е, ама защо точно зъболекар? Вицепрезидентът прошепнал на президента: „Казах ли ти, че нищо няма да питат за 14-те милиона мирни граждани?"
През 2007 година разговарях с румънския еврокомисар по въпросите на многоезичието Леонард Орбан. Точно по неговия ресор. Неофициално той застана на наша страна. През същата година проведох час и половина разговор с Жан-Клод Трише, президент на ЕЦБ. Боговете сигурно са полудели, вместо като финансист да обсъждам с него валутните курсове, политиката по лихвените проценти и бъдещето на Еврозоната, го занимавах с езикови въпроси. Все едно да говорите с Айнщайн и да му дуднете за готварство – където той сигурно не разбира нищо, като мен.
Слава Богу, Трише владее езици и конкретно английски добре, така че можахме да говорим сериозно. Казах му: „Вие сте французин. Вие как пишете „У"? Не просто "U", а с две букви "OU", нали? Как се пише град Тулуза? Toulouse. Това правят и гърците, пишат "U" с две букви, но вие не сте обърнали внимание. Всъщност гърците си четат валутата откровено като ЕВРÓ без никакви притеснения, с ударение върху последната сричка." Комбинацията EY се чете „ЕВ" или „ЕФ".
В крайна сметка имахме един железен аргумент, на който ЕЦБ не можа да намери контрааргумент: „Щом за гърците може, за нас защо да не може? Ние втора категория европейци ли сме?". Усещахме, че това е като „скуийз" в спортния бридж – каквато и карта да играе противникът, губи, т.е. няма полезен ход. Ако ни кажеха, че не сме втора категория, значи трябва да ни третират наравно с гърците и да приемат нашите аргументи. Ако ни кажеха, че сме втора категория, щяхме да вдигнем грандиозен скандал. Те обаче отговаряха неутрално: „Слушаме ви".
Така дойде есента на 2007 година. На голяма среща в Лисабон българският президент, външният ни министър и постоянният представител на България към ЕС Бойко Коцев поставиха по-остро въпроса и европейците взеха, че ни чуха. Заслугата и на тези институции не трябва да се омаловажава. Победихме. Можело, значи. 220-те милиона души, които пишат по света на кирилица, ще изписват валутата като ЕВро!
Мислите, че някой спомена МДААР ли? Точно толкова, колкото бяха споменали първото ми Министерство на икономиката след успеха с „функциониращата пазарна икономика". В политиката правилата са други.
Все пак ние в МДААР свикахме спешна пресконференция, за да припомним на журналистите чии са били основните усилия. Тогава от БНБ не дойдоха, за да не разсърдят ЕЦБ. Не дойде и Гергана Паси, а заслужаваше. Горе-долу сме успели да се идентифицираме първия успех на България в ЕС, щом няколко месеца по-късно ученици ме посрещнаха в община Горна Оряховица с викове „Евро! Евро!".
