СПОРЕД проучванията на общественото мнение в САЩ популярността на президента Барак Обама продължава да спада. Едно от последните допитвания показва, че тя се колебае между 44 и 48%. При това между 40 и 52% от анкетираните са загубили доверие във външната политика на администрацията. Според редакцията на "Вашингтон пост", публикувал резултатите, неодобрението на икономическата политика на Белия дом достига рекордните 55% от анкетираните. Обяснението е, че все повече от независимите избиратели се разочароват от президента Обама и неговата политика.
Нито събитията, разтърсили напоследък Египет след отстраняването на президента Мурси от армията, нито разширяването на настъплението на Асад срещу народа му след превъоръжаването на режима с нападателно оръжие, доставяно от Русия, Иран и включванато на "Хизбула" в боевете, нито заплахата от възраждане на гражданската война в Ирак бяха в състояние да смутят обичайните занимания на американския президент и преди всичко упражняването на любимото му хоби - голфа.
Фактът е, че Обама не излезе с пряко обръщение към американците, да не говорим за египтяните, иракчаните и сирийците. Вълненията в Египет, които взеха жертви, атентатите в Ирак, довели до смъртта на десетки граждани, и действията на сирийската армия, причинили гибелта на стотици хора в Хомс и други градове на страната, бяха отминати с мълчание от най-могъщия мъж на планетата.
Докато египетските танкове атакуваха улиците на Кайро, Асад хвърляше своята авиация срещу цивилното население, а терористите взривяваха коли-бомби из улиците на Багдад и други иракски градове, държавният секретар Джон Кери предпочете да се забавлява на яхтата си "Изабел" във водите край Масачузетс.
Всичко това даде основание на критиците на администрацията и на редица уважавани наблюдатели да изкажат предположението, че Вашингтон е решил да игнорира Близкия изток и неговите проблеми, което на свой ред е достатъчно и очевидно доказателство за слабостта на това управление. Според други коментатори подобно отношение отразява стремежа на Белия дом да заложи на печелившия кон, или казано иначе: то е израз на политически реализъм, който отчита границите на американската сила и влияние в Арабския свят, преживяващ динамични промени от избухването на т.нар. Арабска пролет.
Колебанията на Обама и изборът му да стои настрана от драматични събития, които имат изключително важно значение и влияят пряко не само върху националната сигурност на САЩ, но и върху международната стабилност и сигурност в период на финансово-икономическа криза и социални протести в ключови съюзници на Америка, е най-малкото странно. Те свидетелстват, че американската дипломация и апаратът за национална сигурност са решени да избягват на всяка цена ангажирането на САЩ с тези проблеми, въпреки че добре разбират, че по такъв начин предоставят предимството на своите съперници и позволяват да изпълзят чудовищата на омразата и терора в един от най-важните региони в света.
Истината е, че големият печеливш от развоя на събитията там е Путин, който държи в ръцете си силни козове в Сирия, Иран и Ирак. Властите в Багдад се ориентираха към сближаване с Москва, макар че САЩ ги отърваха от диктаторския режим на Саддам, похарчиха трилион долара за освободителната война в Месопотамия и жертваха над 40 хиляди убити, ранени и осакатени войници.
Очаква се тази политика на колебания и неясни послания от страна на Вашингтон да продължи и занапред. Както изтъква един от експертите, гравитиращи около Белия дом, "Близкият изток е източник единствено на проблеми и кризи, които нямат ясно решение".
А според Браян Катулис - изследовател от Центъра за американски прогрес, "администрацията на Обама е лишена от стратегически поглед върху събитията в този регион."
