ЯВОР АЛЕКСИЕВ
ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
ПРЕЗ втората половина на миналата година започнаха да се появяват признаци на стабилизиране на пазара на труда в страната. Въпреки това безработицата остана висока, а постепенното покачване на заетостта (отношението между работещите и цялото население в трудоспособна възраст) се оказа статистически ефект, следствие от изпреварващото намаление на населението спрямо работните места.
С други думи 2012 г. остави пазара на труда на дъното на четиригодишна криза. Очакванията за 2013 г. бяха или трудовият пазар да се влачи по корем, или постепенно да понадигне глава. Публикуваните през миналата седмица предварителни данни на НСИ за броя на наетите лица и нивото на средната работна заплата през второто тримесечие на 2013 г. ни оставят по-скоро на първия вариант.
На тримесечна база (спрямо края на март тази година) заетите са със 74 хиляди души повече, а заплатите са с около 7 лева по-ниски. В същото време сравнението на данните с тези от последните няколко години показват, че възстановяването на пазара на труда все още е много далеч.
Брой на наетите
Увеличаването на броя на наетите по трудово и служебно правоотношение, което НСИ отчита през второто тримесечие, се дължи почти изцяло на сезонни тенденции. Данните показват ръст от 74 901 души в сравнение с края на месец март на тази година. На годишна база нещата далеч не изглеждат толкова обещаващо - в края на юни 2013 г. работят 13 хиляди души по-малко, отколкото по същото време на миналата година. Това означава, че икономиката продължава да губи работни места въпреки че цитираният годишен спад е един от най-ниските от началото на кризата. За сравнение - в края на юни 2012 г. броят на наетите по трудово и служебно правоотношение беше с цели 70 хиляди души по-нисък отколкото през юни 2011 г.
Ниво на заплатите
Отчетеният от статистиката спад на брутните заплати от 796 лв. през март 2013 г. до 789 лв. през юни 2013 г. не е притеснителен. Това е сезонен ефект от вливането в работната сила на заети на ниски заплати лица, най-вече в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство". През второто тримесечие на 2013 г. средната заплата в този сектор е едва 504 лв., а в сравнение с април 2013 г. броят на заетите в сферата се е увеличил с 42 хиляди души.
Обикновено увеличаването на заетите в хотелиерството и ресторантьорството през летните месеци подтиска средното ниво на заплащане, а тяхното освобождаване през третото тримесечие създава впечатлението за „вдигащи се доходи" към края на годината. По същият начин през 2011 г. спадът на средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение започва през м. април и продължава до края на м. юли (от 708 до 683 лв.). През 2012 г. спадът за същият период е от 774 лв. до 754 лв.
Наетите по области
Над 52 хиляди от наетите общо 74 хиляди души в сравнение с края на първото тримесечие на 2013 г. са в Югоизточния и Североизточния регион на страната. Повече от половината от всички новооткрити за този период работни места в икономиката са в областите Варна и Бургас. От двете области по-добре се представя Бургас - 28 хиляди от новорегистрираните през последното тримесечие наети по трудово и служебно правоотношение са именно там, като в края на юни тази година са наети около 2300 души повече, отколкото през същия период на 2012 г. Въпреки сезонното подобрение, във Варна е налице спад от близо 2 хиляди работещи на годишна база, в унисон с тежкото положение на пазара на труда в областта през последните две години.
Поради сезонните флуктуации, по-добра представа за реалното състояние на икономиката през летните месеци дават данните за останалите региони на страната. На годишна база подобрение се забелязва в Монтана, Разград, Добрич и Търговище. Това са единствените области освен Бургас, в които броят на наетите в края на юни 2013 г. е с поне хиляди души по-висок в сравнение с юни 2012 г. Най-сериозно е влошаването в Югозападния и Южния централен район на страната, като в Кюстендил и Пловдив са загубени съответно 5 и 6 хиляди работни места.
Доколкото може да бъде считана за барометър за икономическата активност в страната, София също се представя неубедително. Спрямо юни 2012 г. в столицата работят едва стотина души повече. На фона на спадовете през предходните години, когато на годишна база столицата губеше между 6 и 13 хиляди места, тези данни са по-скоро положителни, но далеч не вещаят устойчиво възстановяване. Напротив - свидетелстват за затрудненията, които бизнесът изпитва за разкриване на нови работни места.
Какво ни очаква
Като цяло тези данни са в унисон с оценките на много специалисти, че пазарът на труда най-накрая е достигнал дъното в края на 2012 и началото на 2013 г. В същото време положителните резултати през последните месеци се дължат на сезонни тенденции. Голяма част от тези работни места ще бъдат загубени в края на третото тримесечие. Реалното възстановяване на броя на заетите в страната все още не е започнало, а ниската инвестиционна активност и продължаващата политическа нестабилност в страната не вещаят особено бързо наваксване на загубеното през последните 4 г. Очевидно е, че и през 2013 г. пазарът на труда не успява да генерира отчетлив и траен ръст на работните места. Няма и как да е иначе, докато остава в плен на политическо надлъгване и липса на реформи, а икономиката буксува.
