В МЕРЦЕДЕСА на модерните демокрации – Великобритания, държавната глава (Короната) няма право на вето. И това е съвсем естествено - тя не е избирана от народа, а получава титлата си по наследство.
В другия “класически” модел – на американската демокрация, президентът пък има правото на т.нар. джобно вето. Демек получава от конгреса даден закон и просто “забравя” да го подпише. И месец след това законът автоматически влиза в сила.
Ние обаче – и в случая го казвам с прискърбие , сме в третия “модел” на демокрацията – т. нар. “континентален”. При това във възможно най-лошия му вариант.
Защото при него по принцип президентът се избира от парламента (Италия, Германия, Чехия и т.н.) И от тази гледна точка е принуден да се съобразява с волята на народното представителство, което го е “назначило”.
При нас обаче е някакъв абсурден хибрид. Хем сме “република с парламентарно управление” (чл. 1 от конституцията), хем президентът се избира мажоритарно. И от тази гледна точка има пълното основание да каже – за мен са гласували 2 млн. души (примерно), следователно с ветото си аз изразявам тъкмо тяхното мнение.
Вече го изразявате нанай, както би рекъл народът. Първо, защото за Вас са гласували в края на 2010, а сега сме средата на 2013 година. Второ, защото когато тогава Ви “спуснаха” от ГЕРБ, никой още не можеше дори и да си представи опустошителните последици от политиката на „цунамито Дянков”. И трето, но не и по важност, защото тогава никой и хал-хабер си нямаше, че ще затънем до степен да се налага актуализация на бюджета посред лято на фискалната година.
Г-н Плевнелиев, в “демократичните” вече 23 години съм имал четири държавни глави, които “олицетворяват единството на нацията”. И никога не съм се колебал да ги критикувам – медийно или по друг начин, когато ми се е сторвало, че грешат.
Но с трима от тях (четвъртият, Младенов, е вече покойник) и досега сме на “Жельо и Драго”, “Петьо и Драго”, „Жоро и Драго”. Което вероятно иде да рече, че нито аз съм ги критикувал злобно (личностно или политически), нито пък те са ми се сърдили (невинаги, де) за критиката.
Но действително като един от творците на сегашната ни конституция съм се отнасял към всеки един от тях именно като към “олицетворител” на “единството на нацията”. Нямам никакво намерение да променям позицията си и спрямо Вас като сегашен държавен глава.
Не ще спра да уважавам институцията, защото уважението към нея е и уважение към моето Отечество. Но ще Ви поставя някои въпроси (не чакам отговор).
Едни подкрепят протестите, други - не. “Единството” на коя част от нацията подкрепяте тогава?
Второ, г-н Плевнелиев, не съзнавате ли, че, волно или (надявам се) неволно, с ветото си Вие за пореден път въздигате в могъщ национален фактор едно лице, срещу което вече рипна цяла Европа?
Известно е, че за да се преодолее ветото Ви, в парламента са необходими най-малко 121 гласа на депутатите. Е, пак ли ще седим и ще треперим от волята на средния пръст на Волен?
Трето, г-н президент, бизнесът е “за” актуализацията на бюджета. Синдикатите – също. Хората с увреждания – и те. Сигурно и родителите на първокласниците. Доволно потрива ръце и „сичкото сигане”, защото си чака „социалните”.
Кой обаче е против актуализацията? Ами отговорът е прост – “задкулисието на олигархията”.
Ако, предполагам, си спомняте, тя подобна игра вече я упражни през 1996 г. Изтегли огромни кредити при курс 100 лева за долар, врътна ги в зелено и когато доларът стигна 3 000 лева, пак си ги превъртя. Печалба от 300% за няма и половин година е добре, нали? Стига да си олигарх...
Хич не искам да Ви подозирам, но медиите не спират да твърдят, че с ветото си обслужвате тъкмо подобни интереси.
Г-н Плевнелиев, хайде сега да направим дисекция.
Значи, от една страна, с ветото си Вие се обявявате срещу настроенията (а вероятно и начина на мислене) на част от населението. Това ли Ви е ролята на “обединител на нацията”?
От друга страна, се обявявате и срещу бизнеса, финансите, инвалидите и т.н. И само в защита на олигархията. И пак – това ли Ви е ролята на обединител?
И пак има и трето. Силно се надявам, че ветото Ви ще бъде преодоляно. Замисляли ли сте се обаче колко ще струва това? Май не, та да Ви помогна със сметките.
Грубо казано, един “редовен” парламентарен ден излиза на данъкоплатците около 200 000 лева. Казвам “редовен”, а не извънреден. Значи добавете поне още толкова за привикването им, поне още толкова за събиране на администрацията, поне още два пъти по толкова за... Бе, за каквото се сетите.
Добавете и парите за “средния пръст” на Волен. И май вървят към два милиона...
Защо, г-н президент?
Между другото, ако се върна към началото на дописката си, правото на вето в английския парламент принадлежи само на лордовете. Те могат да бавят който и да е закон по 12 месеца. Седят си, пушат си пурите и размишляват – добър ли е, или не. Те поради това и така се наричат – Камарата за размишления.
Има обаче едно изключение – законът за бюджета. Там просто нямат правото да мислят – изпълнителната власт го е решила и те направо си го приемат. Защото в противен случай държавата остава без бюджет. Това ли искате сега Вие, г-н Плевнелиев? Направо не ми се вярва, г-н “обединителю на нацията”...
