Константин Вълков
ТАКА и не стана ясно кой крив и кой прав, но социално-медийният лош вкус в устата остана. Първо плъзна информация, че Кристиан Вигенин се готви да среже фейсбук кабела на посланиците ни, после някои от тях се хванаха на медийната въдица, в крайна сметка рибата остана в морето, а Вигенин с празни ръце на сушата. Дипломат номер 1 каза, че въобще не смятал да ходи за риба.
Дали дипломатите трябва да използват социални медии за изразяване на лични пристрастия и публикуване на позиции, не е нов спор, тъкмо обратното. Аргументи за едната и другата теза са изприказвани, ако ги повторим, ченето ще увисне като бузи на булдог.
Нови доводи обаче изплуваха, когато се пръкна информацията, че външният министър готви рестрикции в себеизразяването на посланиците. В нов кодекс на дипломатите щяло да има указание “да не се компрометира ефективността на изпълнението на служебните задължения чрез публично изразяване на лични възгледи и политически убеждения.” Било партенка, стана ясно по-късно.
Спорът какво да правят родните посланици зад граница е добре да бъде притоплян от време на време, дума да няма. Какво трябва да е работното битие на посланика в бързо променящата се действителност, не е лека за решаване задача. От едната страна - нищо, че студената война свърши, да действаме постарому и да пишем на пишещи машини (скорошната идея московските разведчици да ползват пишещи машини, за да спре онлайн течът на информация) остава твърдата руската теза. От другата страна на дипломацията остават вижданията за “дигитална дипломация” на западния свят.
Първо, какво значи да си посланик?
Ако говорим за стереотипи и закачки, за дипломатите такива има безброй. Британският амбасадор е като от роман на Греъм Грийн или Съмърсет Моъм. Ленен костюм, залез-слънце, джин с тоник в ръка, веранда. Френският дипломат е също толкова колониално лежерен, само дето верандата е в Африка. Американският е в Южна Америка или Азия, отстъпва стилистично на британския и френския си колега, работи малко повече. Руският си играе на студена война, независимо дали е свършила или не, а българският - виж, българският дипломат е друга работа. Българският дипломат винаги ще бъде мултифункционален, вярвайте на филмите.
Иначе посланикът би трябвало да бъде официален пратеник на една държава в друга, където резидира в мисия, чиято територия и екип се ползват със съответен имунитет. Преди идването на лошата интернет ера дипломатите разполагаха със страшна сила. Днес, по време на въпросната интернет ера, те са по-скоро говорители на външните министерства. В този смисъл Вигенин може и да има право особено ако така разбира днешната дипломация. Може спокойно да препоръча на родните посланици да спрат със социалните мрежи и да минат на пишещи машини. Така хем ще гарантира сигурността на кореспонденцията, хем личните им мнения ще си останат за тях, най-много да ползват индиго и да правят резервно копие.
Ако погледнем към Великобритания или Щатите, там поне привидно промотират друг тип дипломация, наречена digital diplomacy. Надникваме в щабквартирите на Форин офис. Британският външен министър Уилям Хейг още през 2010 година казва: “Днес наблюдаваме връзки между хората, гражданското общество, бизнеса, групите за натиск, благотворителните организации, които са част от връзките между страните. Тези връзки се развиват бързо, заради интернет.” И допълва, че възнамерява широко да използва дигиталната дипломация, за да промени начина, по който британската външна политика комуникира, работи и използва тези връзки.
По същото време техническото гуро на американския държавен департамент по времето на Хилари Клинтън господин Алек Рос, казва, че всеки дипломат, който се опитва да избяга от все по-технологично свързания свят, рискува да не участва изобщо в глобалния разговор.
И още - според Том Флечър, активен потребител на фейсбук и туитър, понастоящем посланик на Великобритания в Ливан, социалните платформи дават уникален шанс на дипломатите да участват смислено във важните процеси, които текат в страните, в които работят.
Както е видно, развиващият се свят се е запътил към т.нар. дигитална дипломация, каквото и да значи това. Фейсбук и туитър са част от тази дигитална дипломация.
Ако само ейсбук беше страна, скоро ще бъде най-многолюдната. При съпоставка с ръста на населението на Индия и Китай, може да се прогнозира, че точно след две години фейсбук ще бъде номер 1 по жители.
В този смисъл Вигенин може да бъде първият външен министър, който ще назначи официален посланик на държава във фейсбук. Идеята може да ви се струва налудничава, но когато страните се развиват и промотират най-вече чрез силата на меката сила (за soft power на всяка страна може да се пише дълго), няма нищо лошо България да назначи свой официален фейсбук посланик. Току-виж върши повече работа от някои предпазливо резидиращи български амбасадори в странни мисии зад граница.
