
Проф. Иван Т. Тодоров
МИНИСТЪРЪТ на правосъдието Зинаида Златанова предлага съдебните заседатели да се регистрират доброволно. По конкретните дела заседателите ще се определят на случаен принцип. Целта на министъра е повече от похвална – българските граждани да участват много по-активно в наказателното правосъдие.
Дали ще е така? Досега съдебните заседатели се избираха от общинските съвети. Кандидатите бяха преимуществено пенсионери. Но се избираха грамотни хора. За съжаление, съдебните заседатели в България не могат да влияят съществено при постановяването на присъдата.
В големия брой случаи съдията е този, който определя какво решение ще вземе съдебният състав. Независимо че съдебните заседатели са мнозинство. Причината е проста. Съдията има преимуществото, че има юридическо образование и поначало има доста повече опит. Освен това съдията води заседанието на състава по определяне на присъдата. Затова в държавите, където присъдите се определят от жури, не се допуска да има съдебни заседатели с юридическо образование. Поради несъщественото влияние на съдебните заседатели у нас при определянето на присъдите не бих казал, че изборът на съдебни заседатели се е диктувал от партийни пристрастия.
При новия начин на определяне на съдебните заседатели положението няма да се промени – отново съдебните заседатели няма да имат съществено влияние. Но ще се промени друго нещо – доброволно ще се регистрират главно хора, които са безработни. Не само защото имат свободно време и не прекъсват работата си. Но и защото ще получават допълнително възнаграждение.
Какъв е проблемът доброволно да се регистрират всички безработни роми например. И доколко това ще е по-пълно представяне на българските граждани. И дали в този случай купуването на ромските гласове няма да е значително по-лесно.
Именно поради тези очевидни причини в държавите, където присъдата се определя от жури от граждани, всички граждани на дадената държава могат да бъдат определяни като съдебни заседатели. На случаен принцип. Само по този начин всички граждани са представени в наказателното правосъдие.
Освен това нека не се лъжем. В сегашния си вид участието на съдебните заседатели е отбиване на номера – да се казва, че и гражданите правораздават. За истинско участие на гражданите в наказателното правосъдие е необходимо формирането на жури от граждани. Но да извадиш 12 човека, половината от които работят, е много скъпо удоволствие. Вярно е, че в този случай се разкъсва връзката между съдиите и адвокатите при определянето на присъдата и корупцията може рязко да намалее. Но в българските условия и при “знаковите” дела това е възможно само при изолиране на журито по време на целия процес. А това е още по-скъпо.
Говорил съм си с немалко американски и английски юристи по въпроса дали е по-добре жури или съдии да определят присъдите. Около половината са на мнение, че съставът от съдии би бил по-успешен. В юридическата литература също се спори по въпроса. Но като цяло никой сериозно не смята да се променят традициите и участието на гражданите.
Що се отнася до неюристите от тези държави, те в по-голямата си част предпочитат да ги съдят съдии. Смятат, че така намалява шансът от съдебна грешка. При всички случаи в държавите с жури повечето дела приключват със споразумения между прокуратурата и защитата. Така разходите по дело с участието на жури от граждани рязко намаляват. За съжаление поради корупцията споразуменията не могат да се прилагат така широко в България.
Изводът е, че процесът с участие на жури има място в България, но само при определени видове престъпления – напр. подкупи над определен размер и престъпления по служба. Където често има възможност за корупция.
При това журито трябва да се определя от всички български граждани на случаен принцип. Като журито следва максимално да се изолира за времето на процеса. Такива промени трябва внимателно да се обмислят въз основа на чуждия опит и евентуални промени могат да се реализират най-рано след 7-8 години.
Тази информация можете да прочетете само с регистрация на сайта на "24 часа". Регистрацията е напълно безплатна и ви дава неограничен достъп до архива на 24chasa.bg, възможност за персонализиране на новините през "Моят 24 часа", както и всекидневен нюзлетър с най-важните новини за последното денонощие. Може да бъде с профил в социална мрежа или e-mail.