- Г-жо Лечева, банален въпрос, но няма как да не започна с него. Какво е равносметката за България от зимните олимпийски игри в Милано/Кортина?
- Няколко дни след края на олимпийските игри след малко по-детайлен анализ мога да кажа, че за мен това са най-успешните зимни игри. Комплексното представяне беше на най-високо ниво поради факта, че извоювахме медали и призови класирания от различни спортове и дисциплини. И още един много важен фактор - средната възраст на нашите участници в тези олимпийски игри беше ниска. Голяма част от изявените ни състезатели са под или около 20 години. Това означа, че пред тях има реална перспектива да участват и в следващи зимни игри. Изключително подготвени спортисти са.
- До 1998 г., тоест през почти целия ХХ век, България има спечелен един бронзов медал, сега взе два пъти повече. Трябва ли да се радваме, или има от какво да сме недоволни?
- Смятам, че трябва да се чувстваме горди от двата бронзови медала, това е голямо постижение за българския спорт. Самият факт, че имаме 20 квоти, показва, че имаме 20 спортисти на най- високо ниво. Като тенденция в световен мащаб квотите вече са мерило за успехите на всеки национален олимпийски комитет, защото спечелването им става все по-трудно.
- Да, но страна като Норвегия, която е с малко население от България, спечели 18 златни медала.
- Това е така. Но това е страна с изключителни традиции в зимните спортове, подобно на други - Швеция, Австрия, Италия, Германия, Финландия. Всички те притежават невероятна инфраструктура, в която продължават да влагат огромни инвестиции, тоест не се задоволяват което е било изградено преди 30, 50 или 80 години. И като виждам какво влагат в зимните спортове, разбирам истинското значение на постиженията на българските спортисти. Защото те спечелиха тези медали и тези призови места при наличието на една безмилостна конкуренция.
- Кой беше за вас най-емоционалният момент в Милано/Кортина?
- Наистина беше много емоционално, защото преживявах всяко участие на състезателите ни,исках преди всичко да покажат собствените си възможности, кой на какво е способен. Разговарях много преди игрите с техните треньори, бях запозната с тяхната подготовка, с участията им през последните няколко сезона. Но може би най-силни емоции имахме с Малена и Тервел (Замфирови, състезатели по сноуборд - б.а.), защото във всички техни стартове буквално стотни ги деляха от поредното класиране напред. Плакахме, след като Тервел загуби възможността да се класира за големия финал. Две стотни го разделиха от корейския състезател и шанса да се бори за златото. Но после дойдоха сълзите от щастие, когато фотофинишът му отреди бронзовия медал – заслужен и емоциите бяха много силни.
- А най-голямото разочарование или съжаление? Ще го задам по друг начин - двата сантиметра в полза на Тервел ли беше по-емоционален момент, или сълзите на Милена Тодорова след четвъртото място в биатлона?
- Разбирам сълзите на Милена, защото от дългия си състезателен опит знам, че четвъртото място е най-разочароващо. Най-много боли. На времето съм предпочитала да съм шеста вместо четвърта. Затова точно тези спортисти, които не успяха да представят най-доброто от себе си на тези игри,или просто не беше техният ден, трябва да получат нашата подкрепа - и морална, и всякаква друга, през следващите години. Знам, че те ще бъдат по мотивирани оттук нататък. Сигурна съм в тях. А иначе най-много съжалявах за лошото време, което съпътстваше старта на Алберт Попов в слалома. Изключително тежки метеорологични условия, 50 от участниците отпаднаха, което показва сериозните проблеми в това състезание. Дори се учудвам, защо организаторите не го отмениха, защото при жените го отложиха с един ден.
- Дава ли това ни представяне, което отчитаме като безспорен успех, някаква насока за развитие на българските зимни спортове в бъдеще?
- Дай Боже най-после да обединим усилията си.. Особено по отношение на спортната инфраструктура. Тя наистина е много болезнен въпрос за всички спортове, не само за зимните. Не говоря само за националните състезатели, но и за най-малките, за подрастващите, които правят първите си стъпки в спорта, вдъхновени от емоциите които изживяват по време на събития като олимпийските игри. Малена, Тервел, Милена, Карлос (Насар - б.а.), когото наградихме като спортист на годината, да не излеждам всички имена. Най-после трябва да се намери политическа воля и за следващите два олимпийски цикъла България да бъде различна по отношение на спортната инфраструктура. Друг много важен момент е отношението към българските треньори. За краткото време, през което бях служебен министър на спорта, направихме една програма, която да подпомага треньори и специалисти. Но тази програма трябва да бъде надграждана. Тя не може да остане в началното си състояние, защото световният спорт не спи. Няма нищо по-важно от ролята на треньора и неговото обезпечаване, за да може той да е спокоен и да мисли само за работата си.
- Не се ли учудиха в Италия, че имаме състезател по ски скок в десетката, но в България няма работеща шанца?
- Не е само това. Учудващо е, че имаме медал и такова силно представяне в биатлона, при положение, че на Боран (Хаджиев - б.а.), кмет на Чепеларе и първи треньор на Катя Дафовска, му трябваха години, за да лицензира единственото у нас стрелбище за този спорт. Естествено - поради бюрократични спънки.
- Тоест малко напук?
- Точно така. Напук, с лишения и много труд, упоритост и отдаденост за тази малка група българи, която ни накара да се чувстваме толкова горди и щастливи. Имаме изключително талантливо поколение спортисти, хора, които са готови да жертват много неща и да търпят много лишения.. Някои федерации работят чудесно и резултатите го показват.Не е справедливо да отричаме и помощта на държавата., но за съжаление все още липсва сериозната подкрепа и концептуална ангажираност, каквато виждаме в други страни.
- Какво би трябвало да е участието на БОК в този процес? Както и на другите спортни субекти?
- БОК като член на най-влиятелната спортна организация в света - МОК, би трябвало да задава тона в спортните процеси у нас. По отношение на политиката в спорта нашата организация трябва да бъде партньор на всички правителства, на местната власт. Най-вече по отношение на възможността определени въпроси и проблеми да бъдат бързо поставяни и решавани. При нас са най-добрите специалисти, всички спортни федерации. Така че експертизата я имаме. За съжаление през последните 20 години БОК отстъпи от тази си роля и остана в миманса, а това е смисълът на олимпийското движение в света. Да задава тона, да чертае нови хоризонти, да поставя нови цели.
- За първи път виждам олимпийски игри да са толкова "разпиляни" в пространството, между някои обекти разстоянието беше 400 км. Това ли е бъдещето на олимпийското движение - вече игрите да не са в отделен град, а в цяла държава?
- Това идва от стремежа на МОК да намали разходите на организаторите. През последните години домакинствата , особено на зимни игри, са сериозно бреме за всяко едно правителство. Появиха се нагласи в обществото и често местното население е против провеждане на олимпийски игри поради огромните инвестиции, средставата за които са обикновено от държавния и общинския бюджет. Построените нови спортни съоръжение често след това практически остават неизползвани, отчасти и заради по-големите си размери. Затова политиката на МОК е в посока да се използват вече построени съоръжения, които след това да продължат да се ползват от жителите, особено от младите - студенти, ученици. Така че новите стадиони, зали и други спортни обекти да имат своето практично предзначение в бъдеще. Иначе игрите в Милано/Кортина бяха много трудни за организаторите, за делегациите, но не и за спортистите. За тях бяха създадени перфектни условия, предложена им беше отлична среда за подготовка и за състезания. В момента новите технологии предлагат много варианти как да се следят отделните стартове.
- На някои хора, които гледаха олимпийските гри и се радваха на нашите успехи. Но не на всички е ясно какво е функцията на БОК в спортния живот на България. Бихте ли пояснили?
- Затова ви казах, че през последните 20 години БОК отстъпи от всички възможни позиции, които би могъл да заема по отношение на програми за развитие на спорта, за подготовката на състезателите, за развитие на треньорските кадри и за новите технологии, с което следва всеки един спорт да бъде обезпечен. Познавате ситуацията, в която се намира комитетът през последната година. Аз все още не мога да започна да реализирам своята програма, която представих на общото събрание, когато бях избрана, поради съдебните саги.
- МОК ви признава за легитимно избран президент на БОК, но българският бави топката. Защо?
- Още на 17 май, два месеца след общото събрание МОК излезе със свое определение и позиция по отношение на резултатите от гласуването и вписа моето име като президент във всичките си международни структури. Всяка една проява, свързана с олимпийските кръгове, ме припознава в това ми качество.
- Усети ли се в Милано/Кортина напрежение във връзка с тази ситуация в БОК?
- Аз по всякакъв начин се опитвах да не пренеса напрежението в БОК към спортистите и треньорите там. Исках те да работят в спокойна и предвидима обстановка. Няма да коментирам какво ни е струвала на тези двама-трима, които работим про боно за каузите на олимпийския комитет. Правя го заради отговорността, която нося, заради историята и авторитета на тази организация.
- Въпросът ми беше дали някой ви питаше по време на игрите какво се случва в БОК?
- Президентът на МОК Ковънтри дойде лично да ме поздрави за първия бронзов медал, а това показва съпричастност и интерес към България. След това разговорът се прехвърли върху ситуацията в БОК и тя ми сподели, че тя е бил обсъждана, включително на последното заседание на техния изпълком. За МОК ситуацията е ясна и решена – събранието е законно и аз съм председателят. Същевременно ми каза, че от 206 национални олимпийски комитета, които са членове на МОК, подобни проблеми има само с България и Еквадор, където има нещо като гражданска война.
- Кога се очаква окончателно решение? Има ли нещо като график, какво предстои?
- Този въпрос трябва да го зададете на госпожа Костадинова. Не искам аз да отговарям на него. Уморих се да следя осемте жалби с едно и също съдържание, с едни и също доводи, да броят колко дни е трябвало да подам своето заявление за кандидатура, след като е минало през всякакви комисии и те са предали своите доклади. Не смятам, че трябва да натоварваме българския съд с подобни измислени жалби. Г-жа Костадинова сигурно има представа коя жалба на какво ниво и в кой съд се намира, така че питайте нея. Лично аз преставам да се занимавам с това.
(В този момент на Весела Лечева й съобщават, че току-що съдът е излязъл с решение в нейна полза - делото, което беше заведено от федерацията по кикбокс.)
Ето виждате ли? Всичко това ме вбесява, че трябва да си губя времето с подобни неща.Във всичките жалби пише едно и също..
- Зимните олимпийски игри приключиха. Но идват летни. Какво предстои?
- През тази година ще има доста състезания, които ще са първите квалификации за Лос Анджелис 2028. Там ще се печелят квоти. Нашата цел и задача е да обезпечим всички онези федерации, които имат възможности за евентуални успехи. Като председател на БОК ще изисквам спокойствие и предвидимост от всяко едно правителство, от всеки един спортен министър без значение дали е служебен или редовен, за да могат състезателите да реализират своите възможности. Надявам се, че ще имаме повече спечелени квоти. Но трябва да имаме предвид, че никой не стои на едно място, спортът непрекъснато се развива.
- Един почти личен въпрос, защото и аз съм тренирал спортна стрелба. Какво става с този спорт у нас, след като имахме до неотдавна много сериозни успехи в него?
- Това е сериозен въпрос. Работим с млади състезатели - до 16, до 18 години, пропуснат е доста сериозен период, през който стрелбата ни с пушка почти не се е развивала. В момента се стараем спортистите да получат възможно най-доброто - оръжие, екипировка, спортна база и напоследък имаме напредък. Но истински качественото състезателно стрелбище е само едно в цялата страна (в столичния кв. "Гео Милев" - б.а.), докато в клубовете ситуацията не е добра. Но както във всички други спортове проблемите са в треньорите, базите, в материалното осигуряване.
- Два въпроса извън спорта. Бяхте служебен спортен министър в друга конституционна ситуация. Във вразка с последните събития какво мислите за новия партиен политически проект на президента Румен Радев?
- Това е прецедент в най-новата история на България, а именно президент да прекрати мандата си. Голяма част от хората, които заемат някакви постове, си мислят, че те са им дадени доживот .И правят всичко възможно да останат на власт, дори и след като мандатът им е приключил отдавна или не са ги избрали. Румен Радев се раздели с комфорта да си изкара мандата спокойно и да остане в историята като един успешен президент. Ако беше взел такова решение, никой нямаше да оспори това му право. Прави му чест, че той пое отговорността да реализира желаните и полезни промени за България.
- И какво мислите за ситуацията в БСП? Защото електоралната тежест на най-старата представена в парламента спада катастрофално. В същото време беше избран нов млад председател.
- Много странично следя процесите в БСП, все пак я напуснах преди три години. По тази причина ще се въздържа от коментари. А и постът, който заемам в момента не ми го позволява.
