Първокласничката Ивета Николова се удави миналия вторник в басейн в хотел в Банско. Група ученици от частното училище “Св. Георги” в София били на зелено училище там. Родители, ученици и учители са в шок. Семейството не говори около седмица. Бащата на момиенцето Илиян Николов се съгласява да ни приеме вчера - за да не се случва повече това, което му отне едната от 6-годишните близначки. Посреща ни в офиса.
- Какво ви казаха, какво се е случило, г-н Николов?
- То е ясно какво е станало. Бил станал инцидент. Случвало се. За мен това са неприемливи неща. Дъщеря ми Наталия е чула, че говоря с приятели: "в петък в 10 часа в църквата, в петък в 10 часа в църквата". И макар да няма 7 години, разбра. Предната вечер пак, при все че директни думи никой не е използвал, попита къде е тялото на Ивка, докога ще е там. Бях й казал, че е в болницата. "Кога ще го занесете, знаеш къде?", пита. В събота се събрахме, поканих едни приятели, въпреки че е отпуск. Някои дойдоха от чужбина. Те ми казаха: "Хубаво, всички имаме деца, аз имам две дъщери, ще се оженят, ще имам внуци, а с Ивчето такава небрежност. Докога?" За да не стават такива работи, приех да направя и това интервю с вас. Мисля да направя нещо като фондация. Не съм много наясно. Може да звучи изтъркано. Може да не е фондация, може да е сдружение. Да не се допусне друга такава нелепа смърт. Абсолютно просто е.
- Затова ли сте в офиса си?
- Една от причините, която ме мотивира да не си стоя вкъщи подсмърчайки, е реплика на Нешка Робева. Говореше за орисия във връзка със загиналите в Охридското езеро. Училището си е добро, чудесно училище. Ивайла Бакалова казала “Случва се”. Как така? Окей, случва се, когато е на някой друг. Когато се случва на теб, какво правиш? Чудиш се кой път да хванеш, това ли?
Нешка Робева пък каза, че баба Ванга била казала, че сме орисани да страдаме. Хубаво де, кое е орисия. Орисия ли е един басейн да няма спасител? Не е ли много просто да се спази законът и да се развали злата орисия? Това орисия ли е, това е бягане от отговорност, пълна безотговорност. Гледах по телевизията какво бил казал някакъв отец. Та Мадона била виновна. Глупости! Орисия ли е един кораб да не мине през техническа инспекция, а? Орисия ли е да не отидете на зъболекар, та после да се получи абсцес? Съдебната медицина трябва да каже причина за смъртта. Инцидентът е станал в басейна в крайна сметка. Била ли дишала, имала ли пулс? Какво значение има. Има учители! Нямало е спасител, то е ясно. То и други неща излизат - нямали застраховки, съкратили спасителя. Не искам да вземам отношение по това, има си следствие и прокуратура. Ако детето е имало пулс в линейката и е починало на път за болницата, кой ще е виновен? Лекарите в линейката ли? Не пропускам да благодаря на един мъж, Димитър, единственият, който се е опитал да помогне на детето ми. Той не е от училището, охрана е на една от съученичките.
- На Христо Ковачки?
- Така де. Ама заради тая история сега човекът трябва да си премести детето в друго училище, защото грейна навсякъде. А то неслучайно има охрана. Димитър се самообвинява защо не бил влязъл по-рано.
- Другите не са ли видели какво става?
- Това е въпросът. Как при толкова хора никой не е видял. Как той влиза и веднага вижда, че детето лежи безпомощно във водата надолу с увиснали ръчички.
- Тя можеше ли да плува?
- Не. Тя, ако можеше да плува...
- А питаха ли ви за това?
- Не, разбира се. Прегледах закони, наредби. Не може в басейн, без значение каква е дълбочината му, който е достъпен за обществено ползване, да няма спасител. А той е лесно охраняем басейн. Дива небрежност, по-скоро престъпна небрежност. Всички питам: вие пробвали ли сте да се удавите? На мен ми се е случвало, като бях малък, още си го спомням. Попаднах в яма, голяма борба беше. Голямо шляпане пада, опитвайки да се спасиш. Никой не се предава така. Какъвто ще да си, с един крак, с една ръка. Трудно се дави един човек. Прочетете Джек Лондон колко дълбоко трябва да се спуснеш, за да не изплуваш. Човек си има рефлекс, не се дава лесно. Как така?
- Нямам обяснение.
- Защото няма.
- Кого обвинявате?
- Защо трябва да обвинявам? Всеки това пита. Има си следствие и прокуратура. Ясно е. Има длъжностни лица, на които поверяваш детето си, а те не си вършат работата. И хотелът няма спасител. Въпросните учителки... Много е лесно да не се допусне това. И както е лесно, така дребната небрежност... Къде са гледали, какво са правили? Даже не ме интересува. Иначе от полицията били там няколко минути, след като е подаден сигналът. От общинската администрация тичаха. Има 2 оборудвани линейки. Тоя ден пък за района е просто прекрасен! Взрив в Разлог, жената с детенцето. Аз пътувам натам и се разминавам с едната линейка и се моля: "Дано да е линейката с мойто Ивче, та да не е в моргата!" Не беше така. Имало е оборудвани линейки, пристигнали са много бързо. Вижте колко е просто. Решавате да си пратите детето или да отидете в някой хотел с басейн. Проверете дали има спасител. Това не означава, че като си купувате билет за автобуса, трябва да проверите дали е минал на годишен преглед. Нито пък като си купувате храна, да проверите дали заводът има сертификат. Защото тогава ще се разпадне обществото, нали? Не искам да обвинявам, но искам да има справедливост, не отмъщение.
- Какво ще прави фондацията?
- Не знам дали ще е фондация. Сега правя това. Нека хората да прочетат, да се ужасят, максимално да се ужасят. Искам и те да разберат, че това не е просто "случва се", че не са орисани. Просто да проверят дали има спасител или не на въпросния басейн, където се пращат децата. Не знам, но трябва всеки да си носи отговорността. След като ще превозваш хора, превозното ти средство трябва да става. Трябва да има страх от възмездие. От наказание. Думата не е възмездие, а наказание. Не свършваш това, което трябва да свършиш - просто те наказват.
Хващат те с висока скорост - глобяват те, така че да не караш друг път с висока скорост. Хващат, че няма спасител на басейна, не е необходимо да погубиш някого, но просто така те глобяват, че после не ти идва и мисъл да пропуснеш този детайл. Да, криза е. То един спасител колко пари струва? При тая безработица - 300, 400, 500 лв. на месец. Мизерна икономия е станала. Наказание трябва да има, защото така работи всяка система. Само че в една правова държава наказанията ги раздава държавата. Аз, ако тръгна да раздавам наказания, какво ще стане? Има много хора, които биха го направили, ако видят, че системата не работи. Имало демографска криза. Едно дете...
Тя танцуваше прекрасно. Мелодия запомняше от едно чуване. Аз некролози не гледам, ама в църквата като бях, на много деца има некролози. Всеки си е отделна загуба, непрежалима, ама са много, не едно и две. По някакъв начин живея с грижата за близначката й. Откакто са се родили, всичко им е общо. Като им кажа: "Отивайте да спите", при все че цял ден са заедно, все имаха какво да си кажат половин час. И сутрин. Как можеш да ставаш всяка сутрин в 6,20 - никой не знае. Но очевидно е важно. Половин час трябва да си кажат някакви там неща. На ревюта не ходим, но дрехите знаем как се комбинират, кое с какво. Това трябва да е така, онова така. "Много хубави дрешки си купил, тате!" Ужас!
- Ще преместите ли Наталия в друго училище?
- Не искам да го коментирама. Вяроятно да, знам ли. От друга страна - не.
- В двора са посадили борче в памет на Ивка, поканиха ли ви?
- Да, но не отидох. Ето, тук има от децата подаръци за Наталия.
- Какво прави тя сега?
- Тъжна е, какво да прави. Да не стои сама, идва с мен в офиса и й четат книжка. Спомням си през зимата заради някаква ангина три дни бяха разделени. Това са били сигурно единствените 3 дни, в които не са били непрекъснато заедно. Ивка беше в болница “Токуда” и ходехме по 2-3 пъти на ден. И Наталия, като се храни например, казва: "Ивето ми!" и почва да плаче. Детето е много силно. Просто ме учудва. Консултирахме се с психолози. Защото думата "смърт" и други толкова директно не трябва да се казват. Дойде с нас. Като пътувахме обратно, й казвам: "Наталия, ако искаш, можеш да поспиш". Тя казва: "Да, ще се опитам, защото нали видях как извадиха Ивка от водата и цяла нощ се тревожих за нея". Иначе избягвам някои думи. Тя казва: "Стана знаеш какво, къде е тялото на Ивка, кога ще го занесете знаеш къде?" Страхотна! Няма 7 г., ще ги направи на 20 октомври. Ужас... Та много е просто, изключително лесно е да не загиват деца по такъв начин. Кметът на Банско Краваров е абсолютно прав - как може да се допусне да се удави дете в една вана?
- Къде бяхте, като ви се обадиха?
- Ей тука.
- Възможно ли е някакво увреждане да е провокирало прилошаване във водата?
- Никога не е имало нищо. Играе тенис, кара ски. Тича по цял ден. Те двете нямат възможност да стигнат от едно място до друго просто ходейки.
- Плувки на ръцете не е ли имала?
- Не, ако е имала, това нямаше да се случи.
- Как може да не е имала поне това?
- Как може?! Това са всичките въпроси, които имам. Как може да не им дадат поне една дъска! Колко деца наблюдава един човек?
- Какви подаръци е получила Наталия от съучениците си?
- Нямам представа, тя ще си ги види. Те се обичат изключително много. Цялото училище си се познават.
- А защо директорката Северинова идва в офиса ви?
- За да ги донесе. Тя не е лош човек. Направила е прекрасно училище. Да чакаш да ти свърши вваканцията, че да идеш на училище. Това училище е такова.
