Непазарните идеи противоречат и на пазара, и на конституцията

Емил Хърсев

Напоследък в публичното пространство се появиха доста непазарни идеи, някои от които противоречат не само на пазарната логика, но и конституцията. Всъщност всеки може да има всякакви идеи, но преди те да бъдат подложени на гласуване, за да се превърнат в норма, е добре да се чуят повече мнения, и то по възможност на експерти.

Една от тези идеи е за ограничение в работата на големите вериги през уикенда. За подобно нещо категорично не трябва да става дума в българското законодателство. Първо, защото това е абсолятно неправомерно и, второ, защото подобни мерки, мисля, биха били и противоконституционни.

Аргументите, че имало други държави, където били въведени подобни законодателни ограничения, едва ли са състоятелни. Първо, не съм сигурен, че е така, и второ, едва ли всичко, което се прилага в други държави, може да е приложимо в нашата.

Така че е повече от ясно, че подобни идеи няма да бъдат нито преследвани, нито подкрепени от законодателното мнозинство. Ако въобще се мисли нещо в тази посока, по-скоро трябва да се търси друга регламентация на търговските вериги.

Освен тази идея на същия кръг или група народни представители имаше и ценни идеи, които също могат да се обсъждат от законодателния орган.

Такива са например идеите за равнопоставеност на доставчиците и за забраната на дискриминация на българските производители. Това са все добри идеи, които законотворците могат ва вложат в българския закон и биха били правилни, стига да се намери подходящата форма за това.

Защото подобни практики са въпрос на конкурентоспособност на производители и доставчици и едва ли могат да се осъществяват административно.

Естествено, че е хубаво да има повече български стоки. Но работа на съответните производители и на техните съюзи, а ако щете - и на администрацията, е да създаде такива условия, че българските стоки да са конкурентни на другите.

За търговеца, какъвто и да е той, няма особено значение дали ще продава вносна, или българска стока. За него е важно това да е рентабилно, а потребителят да получава необходимото качество при съответните условия на доставка и търговия.

Ако българските стоки не присъстват в достатъчна степен в търговските вериги, трябва да си зададем въпроса защо се получава така, какво пречи това да се случи.

Едно обсъждане със съответните търговски вериги, а може би и със сдружението за модерна търговия може да даде много ценни съвети какво липсва на българските производители, за да бъдат по-добре представени по щандовете и това да стане при съответните условия.

Намирам също така, че би било противоконституционно да се реализира идеята за лимит на печалбата. Ако се стигне дотам, съм сигурен, че ще бъде сезиран Конституционният съд, за да установи има ли подобна забрана място в българското законодателство.

Защото на мен ми се струва, че подобно нещо не е нито осъществимо, нито конституционосъобразно.

Този, който си въобразява, че може да сложи лимит на печалба или да наложи други подобни непазарни идеи, не е наясно с нещата. Подобни идеи може да предложи само човек, който никога не е работил в бизнеса и понятието му за финанси е близко до точката на замръзване.

Те са и реално неосъществими. Защото всеки търговец може да впише всякакви разходи. Как ще го ограничиш? Ще запишеш в закона на какви разходи има право ли? Това не е реално. Отделно - противоречи на конституцията.

Разбира се, затова сме демократична страна - защото в публичното пространство могат да витаят всякакви идеи. Но е добре, преди да бъдат гласувани, да бъдат подложени на сериозна дискусия в законодателния орган, и то главно от хора, които имат професионална представа от съответната област.