- Политикът трябва да убеждава хората, че е компетентен – човекът с пагон вече е с такъв сертификат и избирателят го търси, особено в моменти на несигурност
- По света вярват най-много на армията, полицията и пожарната - техните представители са най-привлекателни за хората, особено ако са харизматични
- В попкултурата тази фигура е силно романтизирана, символ е на хипермъжественост и умение да се подчини на действителността
- За българина политикът е провален човек и когато идват нови, са натоварени с очакване за различно, чисто и автентично присъствие
- Революционното говорене отключва емоцията на електората, но също така може да съсипе ентусиазма и на избирателите, и на избраните
- Доц. Димитров, непосредствено преди и след изборите социалните мрежи буквално избухнаха с колажи и захласвания по новия главен секретар на МВР Георги Кандев - то не бяха снимки в униформа, видеа, коментари с възхищение. Как стана така, че най-много му се радват хора от тази политическа общност, която постоянно се оплаква от полицейската държава и от алфа-мъжкарите на високи постове?
- Не е само той. Изобщо привлекателността на мъжете с пагони е ясна. Още повече че на тези избори видяхме и привлекателността на мъж с военни пагони до какво може да доведе и колко силен мотивиращ фактор за участие в изборите може да бъде. А преди пък сме виждали с пожарникарския пагон колко мощен фактор е за изграждането на политически имидж. Преди това пък бяхме свидетели колко мотивиращ елемент могат да са царските одежди.
- Как обяснявате този феномен?
- Тази привлекателност на пагона е комбинация от три мощни психологически сигнала - статус, символ на власт и увереност, че това е човек, който може да прави неща, особено в кризисни ситуации. Всичкото това е маркирано именно от визуалния ефект на униформата.
Тук е класически пример как социалните роли могат да бъдат и сексуално, и романтично привлекателни, но и рационализирани като такива, за да символизират тази готовност да се свърши работа по време на проблеми. Не само в сексуалния, но и в социалния смисъл високостатусните мъже предизвикват повече внимание и повече интерес, тъй като статусът често се интерпретира като индикатор за ресурси, за компетентност и за влияние. По този начин всъщност униформата действа като един много бърз визуален сигнал именно за статус. Пагонът не е просто част от дрехата - той е маркер, който казва: “Този човек има роля, има власт, има място, и то високо в социалната йерархия”.
И така всъщност униформите имат познавателен ефект. Те носят определено знание, че този, който ги носи, притежава нещо специфично и специално. Те съобщават за много висока компетентност и за неопровержима надеждност. Тези символи опростяват социалната преценка, защото мозъкът не анализира - той автоматично категоризира и казва: “Който носи този знак, притежава тези и тези качества”.
Не трябва да пропускаме и попкултурата, която много силно романтизира мъжа в униформа. В културата на силния мъж униформата - особено полицейската и военната, е много ярък символ именно за хипермъжественост. Освен всичко друго тя подчертава тялото и осанката, кодира добрата физическа форма, строгостта и подчиняването на действителността.
И тук не говорим за привлекателност на мъжа в униформа от страна на жените, които го възприемат като сексуален обект. Става дума за естетическо и за символно привличане към определен тип мъжественост именно в социалния смисъл. Униформата се свързва с тялото и с институционална власт.
- Как гледаме на авторитетите и властта - безкритично ли им се доверяваме и впоследствие бързо ли се изхабяват в очите ни?
- Да, защото това ни е заложено. От малки сме обучени да се подчиняваме, да се съгласяваме, да се прехласваме по авторитети. Затова и като политически фигури мъжете под пагон са много социално привлекателни, тъй като събират в себе си три дефиниции за политика - доверие, компетентност и контрол върху риска. И щом от ранна възраст сме приучавани да уважаваме институциите, съответно много лесно пренасяме това уважение от институцията към неин представител. А армията, полицията и пожарната са институциите с най-високо доверие.
Това са институциите, в които всички общества вярват най-много и по този начин и техните представители, особено ако са харизматични, стават много привлекателни. Така избирателите не гласуват само за харизмата на конкретни личности, а за институцията, която олицетворяват. Особено ако се разпознава като институция, която е призвана да се справя с кризи и особено когато избирателят възприема ситуацията като кризисна. Когато говорим за работещите в армията, пожарната и полицията, не казваме работници, а служители - тоест това не е работа, а служба. Затова военните, полицаите и пожарникарите са професионално свързани с кризи, с риск, с извънредни ситуации, което ги прави много лесно мисловно асоциирани с ефективност под напрежение, което ги прави и много привлекателни за политици в условията на несигурност.
Тогава избирателите инстинктивно търсят силния решителен и непоколебим лидер, който да умее да прецени и да управлява риска. И ако редовият политик трябва да убеждава, че е компетентен, то човекът в униформа вече носи такъв сертификат - преминал е селекция, обучение, дисциплина, самоконтрол. Може да не го познаваме като политик, но знаем, че е минал през сериозна подготовка.
- Политическите наблюдатели и социолозите отчетоха, че всъщност големият бенефициент от протестите през декември е Румен Радев, а резултатите от изборите определят като политическа революция. Виждаме какви са хората в партията на Радев - на повечето не им се е налагало да бъдат избирани, а са назначавани именно в административните и военните йерархии. Та възможна ли е една политическа “революция” с хора от системата?
- Те не са толкова от системата, колкото са хора, които не са емоционално натоварени с провал. В българското съзнание политиката е провалено занимание, съответно политикът е провален човек. Затова, когато в нея влизат нови хора, те са натоварени именно с това очакване за различно, за чисто, за автентично. Това е идеята на революцията - че започваш отново на чисто. Така че може да бъдат възприемани като революционери.
Голямата опасност при революциите е, че в един момент лесно могат да се потушат, включително самопотушат и да не осъществят очакванията на избирателите. Още повече че избирателите понякога са склонни да чуват това, което им се иска да чуят, а не това, което наистина се е случило и дори не това, което е било казано. Нека се върнем много години назад във времето, когато онези прословути “800 дни” буквално изядоха главата на Симеон Сакскобургготски.
Неговата конкретна реплика не беше: “Аз ще ви оправя за 800 дни”. Точното изказване беше: “...не по-късно от 800 дни прословутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви”. Народът обаче не чу своята част - за собствената си отговорност. Той не разпозна “прословутото българско трудолюбие”, той чу: “Аз ще ви оправя за 800 дни”. И на 801-ия ден дойде и разочарованието.
Затова трябва много да се внимава - именно такова революционно говорене много често отключва емоцията на електората и заглушава на рационално ниво конкретиката. А тя е много важна и може да съсипе ентусиазма както на на избирателите, така и на избраните.
- Според вас кое е по-важно за българина - политическата промяна или редът?
- Опасявам се, че той обвързва едното и другото в причинно-следствена връзка, което му създава още по-силни очаквания. Които пък съответно стават още по-рискови за разочарование. Но така или иначе редът е важен, защото хората имаме своята склонност да искаме да живеем в подредена среда - в т.нар. ситуация на определеност. Да знаеш какво ще се случи днес, утре, вдругиден, в какъв свят живееш. И когато нямаш информация, това създава проблем. И хората се опитват да вкарат себе си в един познат и предвидим свят. Тогава всеки, който дойде и им предложи и им обещае предвидимост, той ще спечели.
Много от политическите изследователи не съвсем коректно го етикетират като популизъм, но това е политикът, който им казва: “Аз ви разбирам и аз ще ви помогна да живеем в разбираем, контролиран свят”. Това пък най-добре се връзва с образа на военния или полицая, който може да действа, да вкара контрол и ред.
Другият тип политик най-често е технократът, който пък знае как, който е компетентен.
И когато се появи политик, който може да мисли и да действа като амалгама от трите вида - военен, технократ и популист не в лошия смисъл, а като човек, който чувства масите, той неизбежно ще бъде на гребена на вълната и няма как да не спечели. Това не го преживяваме за първи път - видяхме го с Бойко Борисов, със Симеон Сакскобурготски, преди това и с Иван Костов. Стефан Софиянски пък носеше ореола на един от най-успешните служебни премиери, защото дойде от кметския пост, където беше възприет като технократ - като човек, който знае как и може да контролира хаоса, съответно и разбира хората. Така беше и с Ренета Инджова, която дойде от Националния статистически институт. Статистиката е изключително точна наука и статистиците са хора, които много чинно и неемоционално работят с нещо важно за обществото - именно с данните. Тогава тя дойде с аурата на разбиращата майка на обществото, макар и строга. И продължава да стои в масовото съзнание като един от романтизираните служебни премиери.
- Отново на протестите през декември с изключение на отделни малки епизоди сякаш някаква по-мощна ескалация липсваше и впоследствие тази енергия спихна. Това го видяхме и на протестите през 2020-а, а преди това през 2014 г., когато впоследствие се превърнаха в обикновена демонстрация. Това подсъзнателно търсено чувство за ред пречи ли на протестните действия да се използват ефективно като демократичен инструмент?
- Протестите в общи линии винаги са и представление. Протестното множество не е хомогенно. Там не са отишли само хора, които искрено протестират и искат промяна. Там са отишли включително и финансово мотивирани хора. Има и такива, които са отишли, за да “позяпат”. Други са привлечени от стадното чувство. И в един момент се оказва, че една немалка част от хората на протеста не са автентични протестиращи, които запазват енергията и да я използват с цел впоследствие. Затова се оказва, че много хора отиват да протестират, а на практика след това не чак толкова много отиват да изразят волята си по време на избори.
Автентичната част от протестиращите не са мнозинството. Дори да са много като количество, около тях гравитират доста хора, които нямат този истински мотив да са част от този протест. А пък една немалка част в крайна сметка се и разочароват от протестиращите, защото много често те искат да получат промяна веднага, пък се оказва, че тази промяна не се случва според хронологията в техните глави.
CV
Доц. Николай Димитров е завършил психология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Води курсове по социална, организационна, джендърна и медийна психология в Нов български университет и СУ.
Интересите му включват етническите и половите неравенства, нагласите и трудовата мотивация, също така - електоралното поведение.
