- Строителният бранш има нужда от предвидимост и от редовни плащания
- Успешно работим за изсветляване на отрасъла - в КСБ са регистрирани рекордните 8116 компании
- Прилагане на договорите по FIDIC – умното решение
- Приоритет са връщане на работниците ни от чужбина и все по-активно включване на младите с дигитализацията
- Инженер Качамаков, в икономическия си анализ за 2025 г. КСБ отчита ръст от 17,2 % на строителната продукция спрямо 2024 г. Доколко това е реален ръст или и повишените цени на строителството влизат в тези проценти?
- През последните години строителният бранш премина през доста трудности от различен характер - от срив в произведената продукция заради ограничени възлагания през драстично оскъпяване на материалите до затруднени плащания. Липсата на финансов ресурс във възложителите за пореден път ни превърна в инвеститори в публична инфраструктура. КСБ не е спирала с усилията си да превежда бранша през тези проблеми с минимални за строителите щети. Беше приета методика за индексация на договорите с публични възложители, която беше голяма крачка в правилната посока. Тя има своите несъвършенства, които се отличиха в практиката и ние като камарата ще продължим да работим за подобряването и надграждането й. Индексацията трябва да влезе като клауза в договорите за изпълнение и отношенията инвеститор-строител да бъдат поставени на принципна основа - ако има инфлация, да се повишават цените, ако има поевтиняване - да се намаляват. Това е жизненоважно, особено за обектите, които са с по-дълъг период на изпълнение.
Светът се променя, проблемите не са инцидентни, а непрекъснато има трусове от различно естество като пандемии и войни, които влияят на цените и на веригите на доставки. И за да се развиваме, трябва да се адаптираме и да вървим напред укрепнали, не повалени от геополитическата динамика.
Конкретно на въпроса ви - да, през 2025 г. имаше повече работа, не само заради имотния бум и очакваното влизане в еврозоната, но и заради възстановената интензивност в големите обекти, общинската програма. Така че има ръст заради увеличен обем работа, но трябва да отбележим и факта, че е налице реално оскъпяване на строителството, което също довежда до увеличение на сумите, показвани от статистиката.
- Ще продължи ли възходящият тренд?
- В интерес на цялото общество е да продължи, нещо повече - да се засили. Защото когато голям отрасъл като строителния е стабилен, това има своето положително отражение първо върху всички над 200 000 работници и техните семейства - защото заплатите в бранша са чувствително повишени и продължават да растат. Бригадите ни, които избягаха в чужбина при кризата в бранша, когато спряха възлаганията, вече изявяват желание да се завърнат, някои вече са отново в България. Позитивът е и за гражданите, които получават дългоочаквана инфраструктура - не само пътна, но и градска, ВиК, енергийна, жилищна, санирани сгради. И не на последно място – колкото по-развит и стабилен е бизнесът, в държавния бюджет влизат повече данъци, което дава възможност на властите да обезпечат провежданите различни политики.
- Какво е необходимо да се направи?
- За бизнес като строителния, чиято работа изисква време за реализиране на обектите, доброто планиране е от изключителна важност. Така можем ние като строители да разпределим работната сила, техниката и т.н. Затова е важна предвидимостта от страна на държавата - за да знаем какво да очаква браншът и да се подготви. Както вече казах, важно е регулярно да се разплащат извършените дейности в обществения сектор - към момента има забавяния, а особено в по-големите обекти проблемът е сериозен. Строителите стават съинвеститори с държавата и дълго не могат да получат заработените средства, а това не е редно. Ние имаме нашите задължения да извършим работата, а инвеститорът има своето задължение да заплати това.
Необходимо е НСИ да създаде т.нар. „строителна кошница“ и да се наблюдават цените на определени продукти в строителството. Обективно и безпристрастно. Това ще даде спокойствие и на възложителите, и на изпълнителите. Методиката за индексация е приложима и към договорите с частни инвеститори. Рискът, който не е строителен, би следвало да се носи от инвеститора, а не с него да бъде допълнително натоварван строителят. Апелираме към колегите в бранша да следят, оценяват и да си защитават интересите когато сключват договори, да имат клауза за индексация и да не поемат рискове, които са извън техния контрол.
Важно направление, по което в КСБ работим над две години, е в договорите за строителство да бъдат прилагани условията на FIDIC - добър международен стандарт за договорни отношения, признат по целия свят. Има различни типове договори, асоциирани с цвета на корицата на книгата, като Червен, Жълт, Зелен, Бял, Изумруден и т.н. Това ще въведе ясни правила, равнопоставеност и разпределение на отговорностите на всички участници в строително-инвестиционния процес. Прилагането им ще улесни и възложителите, и изпълнителите, без значение дали са малки, средни или големи фирми. Те са приложими и за големи, и за малки проекти, като Зелената книга е изключително лесна за администриране от малка фирма или малка община. Необходимо е, както вече обясних, индексацията да стане част от договорите и с публични, и с частни инвеститори - защото строителството е бизнес, който се влияе от световните проблеми най-вече заради цените на основни продукти като например нефта и желязото, от които се произвеждат част от материалите. В договорите по FIDIC всички тези потенциални проблеми са засегнати и всеки има своето решение. Ние работим с международни партньори и сме готови да подпомагаме държавните и общински органи в прехода към по-добро управление на проектите.
- Очакваше се през 2026 г. във връзка с влизането ни в еврозоната да се засили инвестиционната активност на чужди фирми, включително и в областта на строително-инвестиционната дейност. Случи ли се това, или енергийната криза пресече тези намерения?
- Още нямаме информация за тази година. От последния икономически отчет на КСБ - за 2025 г., е видно, че по предварителни данни на БНБ преките инвестиции в отрасъла за миналата година възлизат на 83,5 млн. евро като спрямо 2024 г. се увеличават със 73,7 млн. евро, но тези данни не са окончателни.
През последната година се забеляза мобилизация на бранша, както и увеличаване на вписаните компании в поддържания от КСБ професионален регистър. Като председател на КСБ това няма как да не ме радва, защото е знак за готовност за работа, както и за все по-силно изсветляване на бранша - която е и една от основните роли на камарата. Борбата със сивия сектор е важна част от работата ни, защото от него потърпевши са както възложителите, така и всички компании, които работят на светло, трудят се усърдно, поддържат техника, плащат заплати, осигуровки, данъци. Не на последно място - недобросъвестните практики и нелоялната конкуренция увреждат доброто име на строителите.
Бих искал да напомня на вашите читатели, че през сайта на КСБ има достъп до публичната част от професионалния регистър на строителя, в който фирмите са длъжни да се вписват - съветът ми към всеки, който ще има отношения с нашия бранш, е да влезе в регистъра и да провери фирмата дали е вписана, какъв обем работа е извършила, колко служители има и т.н. При нас са всички фирми, които извършват строителни дейности над 100 кв. м. РЗП. Без издадено удостоверение от КСБ, което се преглежда от комисия от доказали се експерти в бранша, никой не може да работи законно, не може дори да открие строителна площадка. Това е важно да се знае от гражданите и те да използват нашия регистър преди, а не след като вече са сключили договор за строителство. За обществените възложители това е задължително по закон, но за съжаление при нас постъпват сигнали и за нарушения. Сивият сектор, който е и в основата на некачественото строителство, е голямо предизвикателство, с което сме длъжни да се справим.
По данни към 24 април 2026 г. фирмите в регистъра са достигнали рекордното ниво от 8116, което е с около 1500 повече в сравнение преди пет години, когато беше големият спад в строителството.
- Отдавна бизнесът сигнализира за проблеми с намирането на квалифицирана работна ръка, темата не подминава и строителството и е видима активността на КСБ - освен че има собствена система за професионално развитие, подкрепя проекти за дуално образование, участва в актуализирането на учебните планове в професионалните гимназии. Други браншове апелират държавата да улесни вноса на работна ръка отвън, пред вас стои ли този въпрос?
- Стои, разбира се. Важно е да се разбере, че при нас не става въпрос за сезонна заетост, а за трайна. Ние също настояваме да се ускорят процедурите и ще продължим разговорите с компетентните институции в тази посока. Но усилията ни не се ограничават с вноса на работници, а основно да върнем нашите бригади от чужбина. В тях е инвестирано много, като се започне от държавното образоване, минем през практиката и уменията, които са придобили в нашите фирми и не на последно място това, че те са българи, които плащат своите данъци извън България. Този процес би имал успех само като дадем на тези хора по-добра перспектива. Смятам, че имаме всички предпоставки за това, но трябва да имаме по-стратегическо и мащабно мислене в тази посока.
През октомври КСБ пусна платформата „Работа в България“, която цели да улесни връзката между фирмите и потенциалните им бъдещи служители. Тя е достъпна през сайта на камарата и вече има подадени множество заявления. Кандидатите могат да прилагат своите автобиографии и да описват в кой град търсят заетост, а ние чрез представителствата си във всички областни центрове да ги свържем с фирмите от съответния регион. Целта ни е да мотивираме нашите кадри да се завърнат от чужбина и да се включат отново в бранша, много от тях на по-високи позиции и съответно с по-високо възнаграждение - като ръководители на новонаетите работници. Заплатите при нас вече са конкурентни на тези в другите европейски държави и служителите ще остават с по-голям разполагаем доход.
През платформата подпомагаме компаниите и в намирането на кадри от страни извън ЕС чрез посредничеството на лицензирани фирми, с които КСБ работи.
Но в перспектива за нас като камара най-важна е работата с младите хора. В платформата ни има секция „Кариерен старт“, където може да се кандидатства. Отделно чрез различни стажантски програми опитваме да събудим интереса към инженерното образование и да задържим студентите в индустрията. Работим усилено с университетите и със специализираните гимназии. Според нас е важно професията строител да стане защитена - за да покажем на младите хора и на семействата им, че тя е перспективна, все повече свързана с нови технологии, които са интересни за младите. Не спираме, дори поощряваме усилията и за дигитализация в строителството, защото това е бъдещето. От разговорите ми с колеги от други държави виждам, че бизнесът по света е все по-отворен за софтуер с изкуствен интелект, който управлява строителни процеси. КСБ ще опита да въведе и да работи за прилагане на конкретни BIM стандарти. Водещ партньор сме в Европейския цифров иновационен хъб в сектор строителство, чиято основна цел е да подпомогне цифровата трансформация чрез обучения, да улесним малките и средни фирми в тестването на нови продукти, преди да инвестират в тях.
Не спираме да се развиваме, защото - както и започнах този разговор, светът се променя и трябва да сме адекватни. Бих искал и да завърша с една добре позната фраза - оцелява не най-големият, а този, който се е подготвил и може да се адаптира към промените.
