Елица Гилтяй разговаря с Георги Кадиев.
- Ако я нямаше възможността вие да сте кандидатът на БСП за кмет на София, щяхте ли да сте кандидат за лидер на партията, г-н Кадиев?
- Трудно ми е да кажа в този момент. Смятам себе си за по-технократски настроен и е хубаво, че я има опцията за кмет. Ако я нямаше и говорим по принцип - да, може би бих бил един от вариантите. В никакъв случай обаче нито ми е мечта, нито се усещам в свои води в тази материя. Предпочитам малко по-извънпартийната материя.
- Станишев обаче ви заподозря, че покрай номинацията всъщност водите вътрешнопартийна кампания. И бе за друг тип кандидатура. Какво недоизказано има между вас, защо са тези взаимни нападки?
- Ако той имаше подозрения към мен, можеше посто да ме пита “Кандидат ли си за председател, или не?”. Това, че според мен се опитва да си реши вътрешнопартиен проблем чрез изборите за София, т.е. елиминирайки един или друг потенциален конкурент, за мен е грешка, защото води до вътрешно брожение. Пък в крайна сметка дори и да бях кандидат за лидер на БСП, нищо лошо - колкото по-силна конкуренция, толкова по-добре за този, който е избран. Не мога да уважавам лидери, които отиват само на предварително спечелени победи. Хубаво е да се печели трудно.
А посланието му за “широкомащабна кандидатура” е политически грешно. Какво съобщаваш с него - че в БСП няма достатъчно качествени хора, затова търсим навън? В такава ситуация посланието трябва да е обратното, да се опиташ да консолидираш партията на базата на качествена нейна кандидатура. Явно имаме коренно различие в разбиранията си. Освен това какво означава широкомащабна? Да си женен три пъти или да си сменил пет партии?
- Кога ще седнете да се разберете за всичко това? Защото как ще се мобилизират избирателите ви, ако лидерът има резерви към кандидата за кмет?
- Трябваше да се разберем още през 2007 г. и тогава нямаше да се случат всички тези глупости нито в агенция “Митници”, нито в НАП. И щеше да има няколко милиарда повече в бюджета.
- Кои глупости визирате?
- Мургини, Цайси, Марадони и всякакви такива, на които мястото им не беше там. Аз съм си писал докладите, по които не са вземани мерки. Така че сега е малко късно да сядаме със Станишев и да се разбираме за каквото и да е. Всъщност за хората някакви вътрешни договорки “Ти ще си кандидат, обаче няма да ме закачаш за лидер на партията” нямат никакво значение.
В момента аз съм само и единствено кандидат за кмет на София. Не се занимавам с предстоящото заседание на конгреса и не знам дори дали ще отида на него заради кампанията. А и предполагам, че там няма да има нито гласуване на вот на доверие за лидера, нито за нови кандидати. Така че всичко това за мен е буря в чаша.
Конгресът трябва да реши по-важни въпроси като това веднага да влезе в сила несъвместяването на постовете и ограничението до два мандата, и то с действие назад във времето. Преди година много йезуитски решихме, че ще го приемаме в устава, но ще влезе в действие след четири години - “Тати ще ми купи колело, ама друг път”... А това според мен е единственият, макар и малко силов начин да се отпуши БСП, да се появят нови лица. Който е депутат, не може да е областен, градски или общински председател, а който е ръководил два мандата, трябва да даде път на друг.
- Тогава вие ли сте наследникът на Овчаров в БСП - София?
- Само за шеф на спортния тотализатор не са ме спрягали. Човек все пак трябва да си концентрира усилията в една посока. В момента единственото, което ме интересува, са изборите за кмет на София. Партийните избори не са нито моята страст, нито най-голямото ми умение.
- Попитахте ли другите номинирани - Илияна Йотова, Петър Курумбашев и пр., защо се отказаха?
- Не съм. Всеки решава сам. Част от номинациите бяха отпреди 7-8 месеца - кой сменил работа, кой видял, че обстановката е различна. Илияна спечели мандат в ЕП и не върви през 2 месеца да си сменяш амплоато. При Петър Курумбашев не знам защо.
Беше хубаво да има няколко силни кандидати, включително членове на бюрото. Включително и председателят на БСП. При всички надежди, които възлагах на вътрешните избори, се случи едва ли не служебна победа, а това никога не съм искал.
- Не ви ли смущава, че потвърдихте правилото БСП все да вади кандидат, недолюбван от някои среди в партията? И това се отразява на резултата му.
- Не. Ние сме нормални хора - един ме харесва, друг не, незвисимо че сме от една партия. Не съм привърженик на Костовото “Ще гласувам с отвращение”. Нямам нужда от това. Който не ме харесва, да си остане вкъщи или да отиде да гласува за друг кандидат. Но мисля, че с моите усилия и на тези, които ме харесват, ще направим добър резултат.
Ако някой си мисли, че да си кандидат за кмет или кмет на София е някаква благодат... Това си е на баир лозе. Хората обачетрябва да решат искат ли градът да продължава да се управлява по модела “Софиянски”, който частичнопремина в модела “Борисов”. Ако да - да гласуват за кандидата на ГЕРБ, ако не, да гласуват за кандидата Георги Кадиев.
Като гласуват за мен, те наистина гласуват за Георги Кадиев, а не за Румен Овчаров, за Сергей Станишев или за Георги Първанов. Уважавам всички в БСП независимо от критиките ми към някои от тях, но аз съм си аз, залагам личната си мотивация и поемам най-голямата отговорност. Съзнавам, че ако постигна катастрофален резултат, той ще е лош най-вече за лявата идея и БСП, защото ще започне да става тенденция загубата на избори след избори. Нещо, което не би трябвало да позволим. Вероятно вотът ще бъде двубой между ясно изкристализирали лява и дясна кандидатура, между различните визии как да се управлява градът, както и по признак образование, биография - например педагог или финансист.
- Значи очаквате да се изправите срещу Йорданка Фандъкова?
- Нямам претенции. Кандидатът на ГЕРБ всъщност е Бойко Борисов, защото който и да е той, ще бъде просто негова проекция. Дали ще е Йорданка Фандъкова, Минко Герджиков, Андрей Иванов, няма особено значение. Хубаво е да е силен, за да е интересен двубоят. Като гледате футбол, няма да ви е интересен мачът Бразилия - община Тунджа, нали? Искате да гледате два относително равностойни отбора. Това е моята амбиция в личностен план.
- Ако приемем, че кандидатът на ГЕРБ е Бразилия, вие кой отбор сте?
- Надявам се да съм Германия. Както е казал големият Гари Линекер, футболът е 22-ма играчи, една топка и накрая Германия става шампион.
- Как обяснихте на децата си защо го правите?
- Още са малки да се интересуват - на 6, 10 и 13 години. Съпругата ми в интерес на истината, е против да се занимавам с политика. Постоянно водим с нея разговора дали трябва да продължа. При всички положения следващите два месеца ще са трудни за семейството ми, защото ще бъда по-малко с тях.
- Ако градската конференция на БСП каже “Жената на другаря Кадиев да напусне онзи бизнес с тока, защото не искаме нашият кандидат да пълни медиите с такива новини”?
- Тогава ще трябва да си намерят друг кандидат. Всеки в България има право да се занимава с това, което иска, стига да е в рамките на закона. Търговията с електроенергия е в рамките на закона.
- Споменахте и сценария “катастрофален резултат”. Ако се случи?
- Ще означава, че обществото няма нужда от такъв тип политици като мен. Може би най-неприятен ще е вариантът, при който губя с малко. Тогава би трябвало да седна заедно със семейството и да преценя дали искам да се занимавам с политика и какво ми струва всичко това.
Нямам дългосрочни планове - след 5 години ще съм еди-какъв си в политиката, член на ИБ на БСП, пък след 10 - председател на партията. А и то с председателството в БСП е като с кметския стол в София. Не е позиция мечта, за която човек да драпа със зъби и нокти. Е, сигурно има и такива хора, но не съм от тях.
- Като експерт на чия страна сте в спора за плоския данък и идеите в икономическия доклад на президента?
- Държава, в която един министър си позволява да каже, че президентът и четирима професори са малоумни, не е сериозна. Обижда цяла институция, в края на краищата и цялата нация. Да не говорим за непонятната форма на хумор с ДДС върху книгите на руски език. Какво общо има световната култура с проблемите на Дянков? Но човек винаги си плаща цената за арогантността в отношенията, така че, предполагам, все някога ще си я плати и министърът.
Иначе винаги съм бил за голям необлагаем минимум и проста прогресивна форма на данък с две достатъчно раздалечени ставки. Не както беше до 2007 г. - 20% и 24%, а както в Англия - 25% и 40%. Но след като преди година и половина си въвел плоския данък, не върви рязка промяна в обратна посока. На всеки данък трябва да се даде достатъчно време, за да се види ефектът, и това време е поне 5 години.
Ставката за доходи над 3000 лв. пък си е данък “богатство”, защото обхваща не повече от 10 хил. от общо 3,3 млн. трудещи се. Същината на цялото предложение са две неща. Първо, 1000 лв. необлагаем минимум, което означава загуба от 1,7 млрд. от събирания в момента към 2 млрд. лв. данък от ДОД. Бюджетът не може да си го позволи.
Второ, намаляване на ставката на храни и лекарства. Едно от хубавите неща на нашата ДДС система е, че не е парцелирана от различни лобистки групи - за един такова намаление, за друг друго. Ако държавата иска да подпомага чрез ниски цени на хляб и лекарства някои социални групи, трябва да го прави целево.
