Вяра Иванова разговаря с Проф. Гарабед Минасян, един от авторите на икономическия доклад за президента.
-Проф. Минасян, финансовият министър определи като "малоумна" идеята за премахване на плоския данък. В доклада е уточнено, че част от авторите не са съгласни с идеите за данъчни реформи. Каква е вашата позиция?
- Не съм привърженик на плоския данък. При въвеждането му се акцентираше върху два основни аргумента - че облекчава събираемостта и че ще останат повече пари в населението и в икономическите агенти. Идеята бе, че те ще се използват за стимулиране на икономическия растеж. Повече пари обаче останаха за тези, които вземат 20 хил. или 50 хил. лв. И как се използваха? Във вид на палати, замъци, бетонни джунгли. За сметка на това останаха много недофинансирани обществени дейности.
Не приемам и двата аргумента. Плащането на данъци не е доброволен жест. То е задължение. Ако не плащаш, подлежиш на наказание. Не виждам нещо положително, което може да се припише на плоския данък, но съм противник на резките ходове, на всякакви икономически експерименти, на каквито бяхме свидетели.
Да си припомним как стана въвеждането на плоския данък - събраха се от БСП и решиха. Промени в такива основни параметри трябва да се извършват прозрачно, предвидимо. Ето защо одобрявам мерките на това правителство за оставане на плоския данък за следващата година. Но съм убеден, че той няма да просъществува дълго.
- Какво облагане е най-разумно да го замести?
- Всеки трябва да си поеме тежестта за осигуряване на порядък в обществото. Така че, ако получавам 200 лв. на месец, моят финансов ангажимент към държавата е един. Ако са 20 хил. лв., трябва да е много по-голям. На този етап виждам като справедливо облагане по пропорционално нарастваща система, но тя трябва да се подготви.
Важен елемент е скалата. Тя може да започне с 10% и от 100, и от 500 лв. Може и от 1000 лв. Сега ситуацията е такава - едно дете например отнема на месец поне 300 лв. Ако един човек се грижи за 4-членно семейство, трябва да има доход поне 1500 лв.
- В доклада твърдите, че не правителството ще измъкне страната от кризата, а частната инициатива. Как държавата може да я подпомогне?
- Традиционно сме склонни на приплъзване до левия спектър на управлението. Т.е. българинът очаква държавата да му помогне. Противник съм на това. Работата на държавното участие е поставянето на правилни, категорични рамки за функциониране на икономиката, на условията, на предпоставките за развитието й. Това внася сигурност и привлича чуждестранните инвеститори.
Илюзия е, че 10-процентният данък ги е стимулирал да дойдат в България. Това поставя на преден план доходността, а не това е, което движи на първо място чуждестранните инвеститори.
В Египет предлагат много по-добри условия във вид на доходност. Например в петрола осигуряват 15 г. данъчна ваканция. Но не отиват там, защото няма стабилност, сигурност, предвидимост. Това е основното. Когато се включихме в ЕС, това притегли чуждестранните инвеститори. От 2006 г. до края на 2008 г. притокът на вложения достигна 21 млрд. евро. За всичките 15 г. преди това бяха около 13 млрд.
- Но над 50% от тях бяха в недвижими имоти. Как кризата ще пренареди инвестиционната карта?
- Съществено. Насочването към строителния сектор и в бизнес услугите беше следствие от лошите законодателство и институционална уредба. Те допускаха почти безразборно движение на финансови ресурси. Публична тайна е, че мога да продам един имот за 100 или 200 хил. лв. и след това да декларирам, че съм го продал за 10 хил. и да платя върху тях данък. Така се създава чувството, че алъш-веришът, търговията с недвижими имоти е безплатна и стимулира инвестирането в тези активи.
Инвестициите в истинския, реалния сектор са оскъдни. Ако погледнем цялата ни индустриална карта, не можем да посочим големи, едри производства.
Работата не е в малките и средните предприятия. Този сектор може да запълни определена ниша, но не може да е основата. Покрай един кит без никакви усилия се събира цял облак от малки рибки, които се хранят от него. Ако съберете колкото искате малки рибки, те не могат да направят голям кит. В това отношение би следвало да е и загрижеността на правителството за насочване, за привличане на такъв тип инвестиции, които да бъдат от национално значение.
- На няколко места в доклада се посочва, че дъното на кризата, най-тежкият период ще е втората половина на годината. Какъв спад очаквате?
- Не е важно конкретното число, а да се хване тенденцията и как може тя да се промени. Засега има всички изгледи да мислим, че управлението върви по добър път и че трендът би могъл да се пречупи.
- Ще постигнем ли балансиран бюджет?
- Не съм писал аз тази част от доклада, но трябва да се внимава по отношение на бюджета и особено тази лява философия и мъгла, която е склонна да завладее умовете и нерядко чуваме по отношение на допускането на дефицит. В условията на действащ паричен съвет и при един ятаган, който виси - дефицитът по текущата сметка, единственото противодействие е поддържането на здравословни бюджетни структури. Т.е. да не се допусне двоен дефицит - и на текущата сметка и на държавния бюджет.
Щом е голям дефицитът по текущата сметка, теорията препоръчва, за да се компенсира, да се поддържа излишък на бюджета. Ако няма, парите ще отидат в населението и в края на краищата ще се стигне до задълбочаване на дефицита по текущата сметка. Там вече навлизаме в една деликатна територия, свързана със стабилността на българския лев.
- Има ли рискове за лева, за стабилността на борда?
- Колкото и парадоксално да звучи, неща, от които се оплакваме, действат като стабилизатори за българския лев. Имам предвид високите лихвени проценти - по депозитите и кредитите. Щом като първите са високи, вторите не могат да са ниски.
Инфлацията на годишна база е 1,3% за последните 12 месеца, средната лихва по депозитите е близо 7%, което означава, че всеки от нас, като вложител, има реален доход от 5%. Никъде сега не можеш да постигнеш такава доходност. Какво ще стане, ако лихвените проценти бяха отрицателни, както през 1996-97 г.? Тогава цялата тази гореща парична маса щеше да се трансформира в чуждестранна валута и оттам щеше да окаже натиск върху валутните резерви с всички произтичащи негативни последствия.
Високите лихвени проценти обират горещата парична маса и намаляват натиска върху паричния пазар и върху инфлацията. Те поддържат и чуждестранния банков капитал в страната.
- Сега ли е моментът да кандидатстваме за еврозоната?
- Не споделям тази припряност за въвеждане на еврото. Това не е панацея за икономиката. Не това ще я издърпа. Аз не чувствам задръжки, че оперирам с левове.
- Но рано или късно трябва да влезем в еврозоната.
- Ще влезем, но каква е причината, поради която трябва да бързаме. Икономиката ни не е дорасла още. Като редови български гражданин за мен е по-хубаво да остане левът, за да има винаги нещо наум този, който разполага с милиони - да трепери, че оперира с левове, и ако прави големи далавери, те изведнъж могат да излетят.
