- При всяка забрана се появяват по-концентрирани и по-опасни заместители
- В цивилизованите държави такъв въпрос се гледа от комисия, в която политикът е само секретар, а другите са химици, медици, психиатри, юристи
- Децата не вярват, когато излезе някой и почне да им говори като партиен секретар по бай-Тошово време
- Обществото се шокира от трагедията в Благоевград, при която загина 16-годишно момиче след падане от петия етаж след употреба на LSD на купон в апартамент, д-р Караджов. Какво се случва в мозъка при употреба на този наркотик, което може да доведе до подобна загуба на контрол?
- Оставете настрана наркотика LSD. Всяка година абсолютно същото се случва с пияните тийнейджъри. Всички дроги, независимо дали са легални като алкохола, или забранени, създават един общ типичен проблем, особено когато става дума за тийнейджъри - човек става неадекватен. Такива неща се случват. В случая проблемът не е в LSD, а в това защо тийнейджърите се държат по този начин. Честно казано, ние на техните години също сме правили подобни неща, макар и не с LSD. Тоест тук въпросът изцяло опира до нравите на тийнейджърите, отношението на родителите им и обществото към поведението им. Ние виждаме деца, които правят, общо взето, каквото си искат, включително да си играят с опасни неща и вещества.
Аз разбирам, че LSD звучи по-интригуващо, но най-вероятно всички там вече са били пияни плюс останалото. Затова, когато съм бил някъде по училища и университети да си говоря с млади хора, съм им обръщал внимание най-вече на такива банални проблеми, които създават наркотиците, а именно неадекватното поведение. Нищо повече. Това, че си нестабилен и че лошо преценяваш разстоянията, може да те убие много по-добре от самата дрога. А оттам двете чашки, които си изпил на екс...
- Това ли е основното, което българското общество пропуска или по-скоро отказва да види в тази тема?
- Първо, обществото ни е чудовищно некомпетентно и няма никакво желание да навлиза в каквито и да било подробности. То иска нещата да се решават просто, бързо и ясно. Има един много хубав цитат от Конфуций, че всеки проблем има едно просто, бързо и ясно решение, очевидно за всички. И това е погрешното решение. Когато всички разбират от нещо и знаят как да се оправи, значи никой нищо не разбира. Защото не може всички да разбират.
Всички проблеми в обществото, особено такъв сложен и многостранен като наркотиците, изискват твърде много специфични знания. А в обществото ги няма. Няма ги сред хората, които би трябвало да се занимават с това на държавно ниво. А говорят за несъществуваща агенция за борба с наркотиците.
- С агенция ли всъщност се бори такъв проблем? Как си представяте държавната политика?
- Ако направите агенция, там ще се съберат кариеристи, политици и чиновници, които ще почнат да говорят и правят глупости със законодателството. Давам ви пример - преди години кокаинът у нас бе забранен за медицинска употреба, което е безумие. Как ще го забраняваш, като в целия цивилизован свят е разрешен и си има ситуации, както има и специфични болести и пациенти, за които кокаинът е по-безопасен като упойка от други.
А Националният съвет по наркотични вещества научи от мен, че кокаинът е разрешен за медицинска употреба. Ако говорим за агенция, в нея ще бъдат хора, които не знаят какво пише в закона. И не могат да разберат, защото в закона има едни дълги приложения с имена на вещества, които никому нищо не говорят.
- След всяка подобна трагедия от МВР тръгва с поредната “война” срещу наркотиците. Сякаш темата се е приватизирала изцяло от полицията и се гледа през призмата на репресията за сметка на лекари, биохимици, психолози и специалисти по зависимости. Тоест в обществото ни всеки, който употребява наркотици, автоматично се възприема като престъпник. Доколко тази стигма пречи на реалното решаване на проблема?
- Идеята за война с дрогата е на повече от 100 години. Както виждаме, никъде не работи. Ще ви дам пример как се прави в цивилизованите страни. Парламентът или конгресът свиква комисия. Тази комисията не е съставена от политици. В нея има един политик, който е председател на комисията, тоест секретар. Нищо повече. Той не разбира от това.
В комисията пък се предлага примерно обсъждането на някакъв въпрос от рода на употребата на марихуана за медицински цели. И се намира институция, максимално далечна от изпълнителната власт. Не трябва да има никакви експерти от министерството, защото те са подчинени на изпълнителната власт, а в случая говорим за писане и промяна на закони.
Назначават се съвършено независими експерти, които разглеждат въпроса от химическата, фармакологичната, психиатричната, медицинската, юридическата и икономическата страна. Тоест трябва да имате експерти с най-различен профил и накрая те завършват доклада с препоръки законът да се промени по един или друг начин. Това нещо се гласува или не се гласува в парламента, приема се или се отхвърля. Никой политик не смее да формулира някакви препоръки за закона просто защото няма акъл и образование за тази работа. За нея са необходими хора, които са навлезли в специфичната материя. На практика ние имаме хора от улицата, които се занимават с наркотиците в България.
- А забелязвате ли като цяло промяна в общественото възприятие към наркотиците през последните 10, 15, 20 г. в България?
- Най-неприятната промяна, особено сред младите хора, е, че те нямат абсолютно никакво доверие в хората на властта. Дори ако от властта се опитват да им кажат нещо в целия поток от смислени и безсмислени неща, който се лее от медиите, един млад човек просто не ги слуша тези хора. Достатъчно е да се кажат няколко пъти глупости и те просто престават да бъдат източник на информация. Това според мен е най-опасното, защото теоретично има някакви хора, които би трябвало да говорят, но таргетната група - младите, просто не ги слуша. И това е основен принцип на всяка превенция - не се говорят глупости, не се лъже, не се пресилва и т.н., защото моментално те хващат в лъжа и губиш доверието. Оттам нататък никой не те слуша. И ние сме в тази ситуация.
- Вътрешният министър каза, че обществото е било пасивно по отношение на случая в Благоевград. А къде е според вас истинската пасивност - в обществото, институциите или изобщо в начина, по който се обсъжда темата?
- Не може всички да бъдат активни по простата причина, че човек, за да е активен, трябва да е компетентен. Поне трябва да е в състояние да си вземе изпита при мен. Аз съм водил курс за наркотици за психолозите в Нов български университет и той е бил, общо взето, като уводните курсове по тази тема, които се водят сигурно в стотици университети по света. Тоест активност трябва да има в хората, които са способни поне на това ниво да хващат нещата. И оттам нататък да имат желание, време и възможност да дълбаят в специфични проблеми.
Нека да вземем за пример дали работи една забрана - човек трябва да седне и да прочете един сноп книги за историята на забраната на алкохола в САЩ, която е прекрасно изследвана. И се вижда как нито една от заявените цели не е изпълнена.
Алкохолът е популярна дрога, която е била забранена почти едновременно с опиума, морфина и т.н. И виждаме как нито едната е работила така, както е заявено, нито другата. И това е от 100 години.
- В началото споменахте, че проблемът е не толкова в самите наркотици, колкото в поведението на децата. И в този смисъл каква е ролята на родителите, училищата и общността като цяло?
- Нека да разделим нещата. Темата за употребата на наркотици и децата са различни неща. Огромната част от употребата на наркотици е от възрастни. Тоест от пълнолетни, които имат право да се оженят, да теглят кредит, да правят бизнес и да се разорят или да се оженят/омъжат не за когото трябва, да си съсипят живота и т.н. Децата са важен въпрос просто защото са деца, а не защото са съществена част от употребата на наркотици. Особено тийнейджърите, които правят всякакви опасни глупости. И аз съм бил тийнейджър и аз мога да ви кажа, че и да няма наркотици, ние сме правили опасни глупости. Някои се потрошиха, други умряха. Тоест тук става дума за нормалното възпитание на децата. Ако детето има нормално възпитание, да се сеща и да мисли за рисковете, когато прави едно или друго нещо, то съответно ще има безкрайно по-малко проблеми с наркотиците. Както и с това да падне в някой строеж и да се пребие, независимо дали е под въздействие, или не.
- Говорейки за чуждестранния опит, има ли конкретни уроци от държави, които са декриминализирали или регулирали определени вещества, като Португалия, Канада, някои щати в САЩ, които могат да бъдат приложени у нас?
- Голяма част от населението на САЩ живее в щати, където марихуаната е легализирана в една или друга степен за медицинска употреба или въобще. Тоест в развитите страни повечето хора живеят при някакъв режим на декриминализация и легализация.
Мога да ви дам един много банален пример за проблем, който изчезва от това, че се легализират. Допреди 10-15 години САЩ имаха сериозен проблем със смъртни случаи от синтетични заместители и имитации на канабиса. От естествен канабис не може да умреш. Невъзможно е. От негови синтетични имитации можеш. В Колорадо го няма този проблем, защото канабисът е истински в магазините. И никой няма никакво желание да пробва някаква китайска синтетика, изобретена миналата година, на която никой не знае страничните ефекти. В момента практически не се говори за това, защото няма такъв проблем.
Да, някой тийнейджър ще се добере до канабиса, някой възрастен, който си е купил законно, ще му даде, но поне сме сигурни, че този тийнейджър няма да умре от неизвестни странични ефекти на неизвестна дрога. Синтетичните наркотици идват на пазара, за да заменят нещо, което е забранено. Синтетиците са много по-нови - млади са на възраст. При някои от тях молекулите са измислени преди няколко години. Никой нищо не знае за тях. Тоест вие замествате някаква дрога, която има познати ефекти с нова, за която почти нищо не знаете.
- Но на документи е легална.
- Да. А процедурата по забрана продължава между две и пет години, като през това време, естествено, на пазара са излезли други.
- Тоест с годините пазарът се движи в тази посока?
- Има един такъв закон на Ричард Коуън, който гласи, че при всяка забрана на някаква дрога веднага се появяват нейни по-концентрирани и по-опасни заместители. По-концентрирани, защото по-лесно се пренасят, по-компактни са, по-лесно се крият. И по-опасни, защото няма абсолютно никакъв контрол и можеш всякакви ментета да продаваш.
- Какво ще кажете за фентанила у нас? Виждали сме снимки в САЩ на онази улица във Филаделфия, в която на практика показват зомбита?
- Трябва да се уточни, че половината от уличните наркомани там са психично болни, за които няма психиатрии по простата причина, че да държиш един болен в психиатрия, е скъпо. САЩ имат проблеми с бездомни, наркомани, алкохолици или други от 50-те години, когато започват да затварят психиатриите, защото на тяхно място дойдоха хапчетата. Но някои не си пият хапчетата. Освен това самата история на сегашната опиатна епидемия в САЩ е много специфична. Тя е свързана с чудовищното поведение на огромно количество лекари. На практика те предизвикаха сегашната епидемия и получаваха пари за това.
Иначе има много фентанили, включително в медицината - преди 20-ина дни бях на упойка с фентанил. Тоест пак има страшно много детайли. Говоря специално за медицинската употреба на фентанил, защото утре поредният идиот, който забрани кокаина за медицинска употреба, може да поиска и забрана на фентанила за медицинска употреба, където той е изключително безопасен. Мен ме упояваше анестезиолог, като аз преди това съм си направил клинични анализи, за да се види, че упойката ще бъде безопасна за мен. Много ме плашат такива първосигнални реакции от рода да се забранява фенталнилът. Има много фентанили. За всеки от тях трябва да разработите тестови методи. Когато го забраните, е много вероятно да се появи друг.
Свръхдозите, които относително се бяха закротили от предишната хероинова епидемия през 90-те, напоследък пак рязко се качват. Отдавна не е само фентанил, а и всякакви други синтетики, неизвестно какво точно съдържащи, колко чисти и мръсни са.
И повтарям - децата не вярват, когато излезе някой и почне да им говори като партиен секретар по бай-Тошово време. Както ние едно време не вярвахме, така и децата сега не вярват.
------------
Д-р Юлиян Караджов е биохимик, бивш старши научен сътрудник в Института за космически изследвания при БАН.
Преподавал е курс "Наркотици" в Нов български университет, прави първото национално изследване на нелегалния пазар на наркотични вещества в България. Автор е на две от най-изчерпателните и популярни издания по темата за наркотичните вещества, издавани у нас.
