- Дипломатическо послание или прaктичен подход?
- Идеята за регионален защитен щит се обсъжда от години в различни варианти – въпросът е в момента и състава
В момент на регионална несигурност, в очакване на развоя на сложните преговори между Техеран и Вашингтон, турският външен министър Хакан Фидан отново изведе въпроса за регионалната сигурност на преден план в дебата. Фидан представи визия за платформа, която може да включва Турция, Египет, Саудитска Арабия, Пакистан и страните от Залива, с възможност за разширяване впоследствие, за да обхване и Иран, „ако нещата се върнат към нормалното", като вратата остава отворена и за Израел, но при едно изключително деликатно политическо условие: признаване на палестинска държава на базата на границите от 1967 г.
Значението на предложението не се състои само в призоваването за регионален механизъм за сигурност – идея, която се обсъжда от години в различни варианти – а в избрания момент и предложения състав. Анкара поставя Египет, Саудитска Арабия, страните от Персийския залив и Пакистан в една рамка и обвързва включването на Израел с палестинско споразумение, докато оставя на Иран потенциално място в уравнението.
Дали сме пред зародиша на нова архитектура на сигурността в региона, или пред политически тест за границите на това, което дзържавите в региона могат да приемат след събитията в Газа?
Турският политически анализатор д-р Бекир Атаджан коментира пред ливанският вестник „Ан-Нахар", че изявлението на Фидан „не отразява промяна в позицията на Анкара спрямо Израел или палестинската кауза, а е продължение на съществуващата турска позиция преди и след войната в Газа, която обвързва всяко отваряне към Израел със зачитането на правата на палестинците, оттеглянето до границите от 1967 г. и признаването на Източен Йерусалим за столица на палестинската държава".
Атаджан счита, че предложението на Фидан „трябва да се разглежда в контекста на отговор на американските призиви за разширяване на процеса на нормализация с Израел, а не като безусловно турско съгласие за включването на Израел в нови регионални споразумения". Той добавя, че позицията на Анкара се основава на убеждението, че отношенията с Израел могат да се нормализират „само ако са налице ясни политически условия, свързани с палестинците, и по-широко арабско и палестинско съгласие".
Атаджан посочва, че позициите на Турция, Пакистан, Египет и Саудитска Арабия по отношение на нормализирането са неразривно свързани с продължаването на войната в Газа и с отказа от изселване на палестинците или налагане на нови реалности в Западния бряг".
Професорът по политически науки д-р Тарик Фахми заявява в интервю за „Ал-Нахар", че предложението на Фидан за регионална платформа за сигурност е „приемливо на теоретично ниво", но се сблъсква с „многобройни резерви" при практическото приложение.
Фахми пояснява, че разговорите за обединение, включващо Турция, Египет, Саудитска Арабия, Пакистан и страните от Персийския залив, „все още са преждевременни", има дискусии относно формите на сътрудничество между Турция, Египет, Саудитска Арабия и Пакистан, но позициите на страните от Персийския залив „все още не са се оформили в цялостна визия, способна да обедини тези страни в една рамка".
Той счита, че турската концепция е една от идеите, за справяне с фазата „след прекратяване на огъня" и последващите я мерки в областта на сигурността и политиката, на фона на първоначална дипломатическа активност, включваща контакти между някои държави от Персийския залив и Иран.
По отношение на позицията на Египет, Фахми казва, че има ясна египетско-турска координация по въпросите на Либия, Газа, Африканския рог и Източното Средиземноморие по отношение сигурността, в стратегически и икономически измерения и всяка допълнителна координация може да бъде разгледана положително от Кайро, стига да не накърнява ролята му на палестинския фронт и конфликта в Газа.
Фахми счита, че условието за присъединяване на Израел – ако признае палестинска държава в границите от 1967 г. – остава „теоретично" на настоящия етап, като подчертава, че турското предложение все още е по-близо до „теоретична рамка или дипломатическо послание", отколкото до завършен практически политически път.
